Що е кашкавал-турист?

В поемата си "Хайдути" Христо Ботев разделя българите на две категории - "юнаци по планините" и "и мъже в хладни механи ".
Тази Ботева класификация може доста успешно да се пренесе на полето на съвременното ни туристическо дело.
В България има немалко планинари, които успешно могат да се окачествят като "юнаци по планините". Това са хора, за които планината е както средство, така и цел. Тя е неделима част от живота им, може би дори и най-важната част от него. Времето им между две "ходения" е запълнено основно с планиране на следващото. Те се възхищават на планината, те я уважават, те страстно я желаят.  Същевременно - а може би именно заради това - те изгарят от желание да я "покорят", да я "обладаят", ако щете! Това са хората, за които истинският живот започва едва на 2000 м н. в. Това са хората, за които преходът Ком-Емине е детска игра и въпросът е не как да бъде осъществен, а как по-бързо да стане това.
Едновременно с това в българските планини могат да се видят и мнозина, които принадлежат на категорията "мъже в хладни механи". Те могат да бъдат срещнати из нея основно през уикендите и най-вече в многодневните ваканции около големите национални празници. Те винаги са концентрирани в пунктове, които са лесно достъпни с автомобил, багажникът на който е напращял от ядене и пиене. На практика автомобилът е просто средство, което пренася обичайния за тези хора лайфстайл на по-голяма надморска височина. Тук те се отдават на занимания, които могат да се реализират навсякъде. Само дето е по-"куул" това да стане "сред зеленина". И, бре, курорте, убуу ми е, природо, жар, пържоли, винце, и накрая дълбока, искрена убеденост, че "са се качили на планина".

Какшкавал-туристът, така, както ние го разбираме, не принадлежи на нито една от двете категории. Той заема обширното пространство между тях. Името му, всъщност, е перфектно избрано; двете му съставни части прекрасно описват неговата същина. "Кашкавалът" ясно показва, че съответната персона не би се отказала от прилично хапване сред природата. Той няма да помъкне със себе си тенджера с дроб-сърма, но и няма да разчита само на corny-блокчета. Няма да вземе дамаджана с вино, но и няма да предпочете енергийна напитка пред добрия стар билков чай. От друга страна кашкавал-туристът все пак е "турист". Той тръгва към планината, за да се движи из нея. Именно това го отличава категорично от "мъжете в хладни механи". Той, обаче, е твърде далеч от "юнаците в планините", тъй като за него Железница-Черни връх-Владая е твърде сериозен маршрут за еднодневен пеши преход.
Кашкавал-туристът е най-масовата група сред посетителите на планините. И, разбира се, предмет на неразбиране от страна на другите две категории. За "мъжете в хладни механи" той си е просто "баир-будала". "Юнаците по планините" гледат на него отвисоко - преносно, а често и буквално - и се отнасят със снизхождение. Той, обаче, рядко им отвръща със същото. На "юнаците" той искрено се възхищава за страстта и устрема, без да им завижда. Без завист и с усмивка той ще срещне по пътя си някоя "механджийска" компания, ще им каже "Наздраве!" и ще продължи по-нататък, по-нагоре, към някое прекрасно местенце, което ще напълни очите и сърцето му, а той - умилен пред красотата на природата - ще заръфа с благоговение сандвича си ... с кашкавал.
Изобщо - шапки долу пред кашкавал-туриста! Той е алфата и омегата на нашето планинарско движение.

HTML Comment Box is loading comments...