Село Голема Раковица - връх Голема Икуна ... и обратно
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от Голема Раковица: 07:30 часа
Пристигане на разклона в долината на Стари Искър: 08:20 часа
Пристигане на връх Висока Чука: 08:45 часа
Пристигане на връх Голема Икуна: 11:05 часа. Почивка 15 минути.
Пристигане на връх Арамлиец: 11:40 часа. Почивка 5 минути.
Пристигане на разклона за връх Колунска локва: 12:10 часа.
Пристигане на връх Колунска локва: 12:50 часа
Пресичане на притока на Стари искър: 13:50 часа
Излизане на асфалта за Голема Раковица: 14:10 часа
Пристигане в Голема Раковица: 14:50 часа
Общо времетраене: 7 часа и 20 минути
Чисто ходене: 6 часа и 20 минути
Почивки: 1 час (две по-големи за общо 20 минути и многобройни кратки спирания за общо още 40 минути)
NB! Преходът щеше да ни отнеме около час повече, но той ни бе спестен, тъй като последните четири километра от обратния път към селото (по асфалтовия път) ни бяха спестени от благороден жител на Голема Раковица, взел ни на автостоп без да сме искали това. Впрочем връщането по асфалта към селото не е незибежно, доколкото той върви по билото на безлесен и покрит с обширни ливади рид, така че е напълно възможно да се върви без път из ливадите, следвайки най-общо трасето, зададено от асфалтовия път. Откритите пространства по билото на рида предлагат чудесни гледки към рида Гълъбец и Стара планина, така че ходенето в този участък в никакъв случай не може да се окачестви като "досадно".
По пътя вода няма, така че се запасете предварително с такава - било от дома, било от селото.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Село Голема Раковица се радва на редовни автобусни връзки с град Елин Пелин, така че отиването до началната точка на похода може безпроблемно да се осъществи с обществен транспорт. Поради все още късия ден в началото на февруари и дългия като разстояние и времетраене днешен маршрут решаваме, обаче, да отидем до селото с автомобил, тъй като искаме да тръгнем възможно най-рано, а разписанието на автобусите Софие - Елин Пелин и Елин Пелин - Голема Раковица е такова, че би забавило тръгването с около два часа. Речено - сторено!
Ставаме по първи петли и още по тъмно напускаме София. Без да бързаме особено, се носим из все още заспалото Софийско поле. След като напускаме град Елин Пелин и се насочваме към източния край на Софийското поле, заревото на изгрева обагря в червено хоризонта.
Тръгване от Голема Раковица: 07:30 часа
Пристигане на разклона в долината на Стари Искър: 08:20 часа
Пристигане на връх Висока Чука: 08:45 часа
Пристигане на връх Голема Икуна: 11:05 часа. Почивка 15 минути.
Пристигане на връх Арамлиец: 11:40 часа. Почивка 5 минути.
Пристигане на разклона за връх Колунска локва: 12:10 часа.
Пристигане на връх Колунска локва: 12:50 часа
Пресичане на притока на Стари искър: 13:50 часа
Излизане на асфалта за Голема Раковица: 14:10 часа
Пристигане в Голема Раковица: 14:50 часа
Общо времетраене: 7 часа и 20 минути
Чисто ходене: 6 часа и 20 минути
Почивки: 1 час (две по-големи за общо 20 минути и многобройни кратки спирания за общо още 40 минути)
NB! Преходът щеше да ни отнеме около час повече, но той ни бе спестен, тъй като последните четири километра от обратния път към селото (по асфалтовия път) ни бяха спестени от благороден жител на Голема Раковица, взел ни на автостоп без да сме искали това. Впрочем връщането по асфалта към селото не е незибежно, доколкото той върви по билото на безлесен и покрит с обширни ливади рид, така че е напълно възможно да се върви без път из ливадите, следвайки най-общо трасето, зададено от асфалтовия път. Откритите пространства по билото на рида предлагат чудесни гледки към рида Гълъбец и Стара планина, така че ходенето в този участък в никакъв случай не може да се окачестви като "досадно".
По пътя вода няма, така че се запасете предварително с такава - било от дома, било от селото.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Село Голема Раковица се радва на редовни автобусни връзки с град Елин Пелин, така че отиването до началната точка на похода може безпроблемно да се осъществи с обществен транспорт. Поради все още късия ден в началото на февруари и дългия като разстояние и времетраене днешен маршрут решаваме, обаче, да отидем до селото с автомобил, тъй като искаме да тръгнем възможно най-рано, а разписанието на автобусите Софие - Елин Пелин и Елин Пелин - Голема Раковица е такова, че би забавило тръгването с около два часа. Речено - сторено!
Ставаме по първи петли и още по тъмно напускаме София. Без да бързаме особено, се носим из все още заспалото Софийско поле. След като напускаме град Елин Пелин и се насочваме към източния край на Софийското поле, заревото на изгрева обагря в червено хоризонта.
Немного след това, при Огняново, полето среща планината и ние навлизаме в пазвите й, достигайки Голема Раковица. Оставяме колата на площадчето в центъра на селото и потегляме към сърцето на Белишкия дял на Ихтиманска Средна Гора.
Преди да се отправим на път, обаче, ни се иска да отворим една скоба:
Слабо известно е, че Голема Раковица за малко не се е превърнала за комуникациите на Балканите в това, което е, да речем, Ихтиман или Костенец. Когато се е обсъждало откъде да мине железницата между Саранбей (Септември) и София, на масата са сложени два проекта. Единият от тях - в крайна сметка неосъществен - е предвиждал жп линията да върви по долината на река Тополница до село Петрич, откъдето чрез тунели да прекоси ниските върхове между Петрич/Смолско и Байлово/Раковица, за да излезе в Софийското поле. В крайна сметка е избран съществуващият днес вариант през Белово, Костенец, Ихтиман и Вакарел.
Затваряме скобата и продължаваме нашия разказ:
Пътят ни повежда в югоизточна посока, по долината на реката с много имена - Стари Искър (според някои карти Лопушна от извора си до Голема Раковица и Лесновска след село Лесново), от двете страни на която са наредени къщите на южната, тясна и дълга раковишка махала. Според картата има възможност веднага след площада да свием вдясно и да се изкачим на билото на рида, ограждащ речната долина от запад, за да вървим по него, но предпочитаме да навлезем в планината по дъното на долината.
Слабо известно е, че Голема Раковица за малко не се е превърнала за комуникациите на Балканите в това, което е, да речем, Ихтиман или Костенец. Когато се е обсъждало откъде да мине железницата между Саранбей (Септември) и София, на масата са сложени два проекта. Единият от тях - в крайна сметка неосъществен - е предвиждал жп линията да върви по долината на река Тополница до село Петрич, откъдето чрез тунели да прекоси ниските върхове между Петрич/Смолско и Байлово/Раковица, за да излезе в Софийското поле. В крайна сметка е избран съществуващият днес вариант през Белово, Костенец, Ихтиман и Вакарел.
Затваряме скобата и продължаваме нашия разказ:
Пътят ни повежда в югоизточна посока, по долината на реката с много имена - Стари Искър (според някои карти Лопушна от извора си до Голема Раковица и Лесновска след село Лесново), от двете страни на която са наредени къщите на южната, тясна и дълга раковишка махала. Според картата има възможност веднага след площада да свием вдясно и да се изкачим на билото на рида, ограждащ речната долина от запад, за да вървим по него, но предпочитаме да навлезем в планината по дъното на долината.
Тук-там срещаме хора, които въпреки ранния утринен час вече са заети с някаква работа, но основната делегация по нашето посрещане и изпращане е съставена от стадо патки, напуснали нощното си леговище и вече заели се с това, което патките умеят най-добре - да се носят блажено из ледените води на реката.
След малко достигаме последните къщи от селото и го оставяме зад гърба си.
Пътят ни продължава още известно време покрай реката, докато достигаме характерен разклон, който няма как да се пропусне и как да бъде объркан.
На това място пресичаме реката, тръгваме по пътя вдясно и започваме изкачването си към билото на рида, затварящ долината й от запад. С няколко големи серпентини пътят преодолява разликата във височината, за да ни изведе на безлесното и равно, едва-едва издаващо се над билото на рида връхче с гордото име Високата чука, откъдето имаме възможност да погледнем напред към оставащия ни път.
Поглеждаме и към днешната си цел, над която слънцето тъкмо е изгряло, само за да установим с известно неудоволствие, че по върховете в централната част на планината пълзи гъста мъгла.
Но ... какво да се прави. Каквото - такова! Подминаваме скелетите на къщите на лятно катунарско селище ...
... и продължаваме напред по билото на рида.
След още малко достигаме до друго характерно място по днешния ни маршрут - скромна барака, кацнала в короната на самотен бук.
Оттук се разкрива хубава гледка към (вече) далечната Витоша.
Продължаваме напред по пътя, който навлиза в смесена гора и е ту заснежен, ту локвест и кален.
Подминаваме оградена постройка без признаци на живот ...
... прекосяваме красива букова гора ...
... и Големата Икуна се показва пред нас. Естествено, както може да се очаква, обвита в мъгла.
Почти веднага след това черният път се слива с асфалтов. Той води от село Вакарел до върха и ако някой е чак толкова мързелив, може да покори първенеца на Ихтиманска Средна гора и с превозно средство.
С широка дъга обикаляме подножието на върха от запад и след малко се озоваваме пред заключен портал на някогашно военно поделение, на който се мъдри надпис "Влизането забранено".
С широка дъга обикаляме подножието на върха от запад и след малко се озоваваме пред заключен портал на някогашно военно поделение, на който се мъдри надпис "Влизането забранено".
Не се разстройваме твърде, защото порталът е практически на самия връх, а пък и той - бидейки горист - не е от най-обзорните. Другояче стоят нещата при съседния му Арамлиец, който се слави с красиви гледки във всички посоки. Затова присядаме за малко пред портала, похапваме и пием чай, за да се отправим след малко към Арамлиец.
Отиването дотам е на практика по абсолютно равен път, който извежда до голото теме на малко по-ниския от Икуната неин съсед, от който действително в хубаво време се разкриват прекрасни гледки към Витоша, Рила и Стара планина. За съжаление последната е скрита от нас от мъглата, стелеща се от северната страна на върха. В южна посока нещата са по-различни, но маранливият въздух не позволява в далечината да се видят ясно масивите на Рила и Витоша. Все пак документираме онова, което виждаме.
Отиването дотам е на практика по абсолютно равен път, който извежда до голото теме на малко по-ниския от Икуната неин съсед, от който действително в хубаво време се разкриват прекрасни гледки към Витоша, Рила и Стара планина. За съжаление последната е скрита от нас от мъглата, стелеща се от северната страна на върха. В южна посока нещата са по-различни, но маранливият въздух не позволява в далечината да се видят ясно масивите на Рила и Витоша. Все пак документираме онова, което виждаме.
Разбира се, не пропускаме да хвърлим поглед и към Голямата Икуна, която в този момент за пръв път разчупва оковите на мъглата.
След неколкоминутна почивка поемаме по обратния път към Голема Раковица. Връщаме се към Големата Икуна, където забелязваме нещо, което сме изпуснали на идване: танцът на брезите.
Отново по асфалта обикаляме западното подножие на върха до момента, в който забелязваме вдясно от нас характерно буково дърво с табела на него, известяваща ни, че навлизаме в територията на държавно ловно стопанство "Арамлиец". Тук напускаме асфалта и тръгваме вдясно по черен път.
Той ни води на североизток по главното (и гористо) било на Белишкия дял на Ихтиманска Средна гора, което е и част от главния вододел на България. Спускащите се вляво от нас потоци ще продължат пътя си към Искър, Дунав и Черно море, а тези вдясно - към Тополница, Марица и Бяло море. Пътят ни отвежда до поредния слабо издаващ се над билото връх Колунска локва, където установяваме, че името му не е дадено случайно.
При Колунската локва напускаме глaвното било и завиваме на северозапад, тръгвайки по рида, затварящ от изток долината на Стари Искър/Лопушна. Вървим по дърварски пътища, на места силно изровени от тежки камиони, и достигаме характерно Т-образно кръстовище, вляво от което личи поредната обезкостена постройка.
Накъдето и да тръгнем тук, няма да сбъркаме и впоследствие ще се озовем на едно и също място - в началото на асфалтовия път, маркиращ последния участък от днешния ни маршрут. Пътят вдясно е по-дълъг и по-равен, пътят вляво е по-кратък и белязан от значително слизане, а впоследствие отново леко изкачване. Решаваме да поемем по левия път.
Малко след като преминава през портал и напуска оградената територия на държавното ловно стопанство, той ни извежда на открита поляна, от която имаме възможност да хвърлим последен поглед към Големата Икуна.
Малко след като преминава през портал и напуска оградената територия на държавното ловно стопанство, той ни извежда на открита поляна, от която имаме възможност да хвърлим последен поглед към Големата Икуна.
Малко след това идва и най-"проблематичният" момент по днешния ни маршрут: пътят, движещ се буквално по външната страна на оградата на ловното стопанство, изчезва в тревата. Няма място за паника, просто трябва да се огледаме за отвор в оградата, какъвто съзираме току пред нас, и да преминем през него, за да започнем стръмно спускане по добре видим някогашен черен път - сега покрит с дебела букова шума и на места преграден от паднали дървета - през хубава букова гора към долината на безименен поток, десен приток на Стари Искър.
След малко достигаме водослива на двете рекички, където в посока дясно се отделя хубав черен път, по който поемаме, изкачвайки се леко нагоре.
След малко достигаме водослива на двете рекички, където в посока дясно се отделя хубав черен път, по който поемаме, изкачвайки се леко нагоре.
Плавно набирайки височина, той ни връща отново на билото на рида, където свършва, за да отстъпи място на вече споменатия неколкократно асфалтов път.
Крачим по и покрай асфалта, наслаждавайки се на обзорни гледки към билото на Стара планина и рида Гълъбец.
След малко подминаваме паркиран край пътя автомобил, но се оказва, че не е писано това да е последната ни среща с него. Минути по-късно дочуваме зад гърба си шум на двигател, а когато същата кола се изравнява с нас, тя спира, а шофьорът ни подканя да се качим и да ни остави в селото. Не се колебаем много и приемаме поканата. Само за няколко минути преодоляваме последните четири километра от днешния маршрут и се озоваваме отново в Голема Раковица.
Разглеждаме част от селото, вървейки към площадчето в центъра ...
Разглеждаме част от селото, вървейки към площадчето в центъра ...
... след което биваме изпратени от явно традиционната местна "служба Протокол" - поредното стадо патки в реката.
Не ни остава нищо друго, освен да се приберем у дома ...
| golema_rakovica-golema_ikuna.gdb |
| golema_rakovica-golema_ikuna.gpx |
| golema_rakovica-golema_ikuna.kmz |
HTML Comment Box is loading comments...
