Копривщица - връх Бич - Копривщица
Между 14 и 16 март 2014 г., доверявайки се - както се оказа, с основание! - на прогнозите за чудесно време, решаваме да си спретнем дълъг тридневен уикенд, съчетавайки планинарски, културни и гастрономически удоволствия в сърцето и перлата на Същинска Средна гора - Копривщица.
Предлаганият тук пътепис е ден първи от тридневния уикенд.
Предлаганият тук пътепис е ден първи от тридневния уикенд.
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от Копривщица: 08:55 часа
Пристигане на чешмата в южния край на града: 09:25 часа
Пристигане на безименния връх западно от връх Малкия Поп: 10:50 часа. Почивка 15 минути.
Тръгване от безименния връх западно от връх Малкия Поп: 11:05 часа.
Пристигане на връх Бич: 12:00 часа. Почивка 30 минути.
Тръгване от връх Бич: 12:30 часа
Пристигане в Копривщица: 14:20 часа
Общо времетраене: 5 часа и 25 минути
Чисто ходене: 4 часа и 25 минути
Почивки: общо 1 час (две големи за общо 45 минути и редица много кратки спирания за общо още 15 минути)
NB! Пътят е чудесно маркиран и на практика няма възможност от изгубване. Маршрутът е лек и е по силите на абсолютно всеки. По пътя вода няма, или по-точно казано няма между напускането на града и повторното влизане в него.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
14 март 2014 г., петък
Точно в 07:00 часа тръгваме от София и в 08:45 часа паркираме колата в двора на старинната къща, преустроена днес като къща за гости и известна като хотел „Далия”. Стаята, която сме резервирали, ще е заета до обед, така че не се настаняваме, оставяме основния си багаж в колата и с по една малка раница на гръб с малко храна, вода, по една фланелка за преобличане и фотоапарат се отправяме на път.
По криволичещи улички дотигаме до Керековия мост, по който пресичаме р. Тополница и покрай западния й бряг вървим известно време на юг, след което завиваме надясно по ул. Копривщица, а след стотина метра наляво по ул. Тумангелова чета. При Сарафовата къща малка тайна уличка ни отвежда до ул. Кирил Бояджиев, в южния край на която е черквата Св. Николай.
Тръгване от Копривщица: 08:55 часа
Пристигане на чешмата в южния край на града: 09:25 часа
Пристигане на безименния връх западно от връх Малкия Поп: 10:50 часа. Почивка 15 минути.
Тръгване от безименния връх западно от връх Малкия Поп: 11:05 часа.
Пристигане на връх Бич: 12:00 часа. Почивка 30 минути.
Тръгване от връх Бич: 12:30 часа
Пристигане в Копривщица: 14:20 часа
Общо времетраене: 5 часа и 25 минути
Чисто ходене: 4 часа и 25 минути
Почивки: общо 1 час (две големи за общо 45 минути и редица много кратки спирания за общо още 15 минути)
NB! Пътят е чудесно маркиран и на практика няма възможност от изгубване. Маршрутът е лек и е по силите на абсолютно всеки. По пътя вода няма, или по-точно казано няма между напускането на града и повторното влизане в него.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
14 март 2014 г., петък
Точно в 07:00 часа тръгваме от София и в 08:45 часа паркираме колата в двора на старинната къща, преустроена днес като къща за гости и известна като хотел „Далия”. Стаята, която сме резервирали, ще е заета до обед, така че не се настаняваме, оставяме основния си багаж в колата и с по една малка раница на гръб с малко храна, вода, по една фланелка за преобличане и фотоапарат се отправяме на път.
По криволичещи улички дотигаме до Керековия мост, по който пресичаме р. Тополница и покрай западния й бряг вървим известно време на юг, след което завиваме надясно по ул. Копривщица, а след стотина метра наляво по ул. Тумангелова чета. При Сарафовата къща малка тайна уличка ни отвежда до ул. Кирил Бояджиев, в южния край на която е черквата Св. Николай.
Покрай нея завиваме надясно и почти веднага по каменно мостче пресичаме малка рекичка, откъдето полуналяво и леко нагоре достигаме ул. Груйо Ценов, която на свой ред ни отвежда до ул. Тороманова, по която достигаме последните къщи на Копривщица. Там по дървено мостче пресичаме още една рекичка, приток на Тополница, и се озоваваме пред чешма в началото на черен път. Жълта указателна табела и светлосиня маркировка бележат началото на същинския ни път днес.
Отправяме се по черния път, който прави плавен завой надясно и започва да се изкачва по обширна ливада на запад, а малко по-късно навлиза в иглолистна гора.
След известно време ни извежда на ново открито пространство сред гората с картофени лехи и овчарници, от която се откриват първите гледки към билото на Стара планина.
В горния край на това открито пространство се мъдри ретранслаторна кула, към която се насочва пътят, навлизайки отново в гората.
Тук-таме се откриват първите гледки към Копривщица.
Пътят пълзи покрай южното подножие на връх Малкия Поп и след малко извежда на обширна открита седловина в югозападното му подножие.
Там сме посрещнати от няколко овчарски кучета, които с бесен лай се нахвърлят срещу нас, но са достатъчно респектирани (от килограмите ми или от щеките ни?), че да се придържат към правилото „хем ни се иска, хем не ни стиска”.
Кучетата са пазителите на табун коне, кротко пасящи около няколко паянтови стопански постройки на съседното на Малкия Поп връхче.
Пътят продължава на запад по откритото и равно ливадно пространство, над което се издигат меките форми на няколко безименни връхчета, най-личното от което е с донякъде залесени склонове. Точно тук се появява и колова маркировка, която неизменно ще ни съпътства чак до връх Бич.
Имаме възможност да заобиколим гореспоменатия безименен връх от юг, но решаваме да следваме коловете и да го изкачим.
Установяваме, че в източното му подножие има малък заслон, покрай който фронтално нагоре за по-малко от пет минути сме на най-високата му точка.
Оттук се открива чудесна панорама във всички посоки, но ще покажем само връх Малкия Поп, тъй като от връх Бич гледките са още по-хубави.
Пътят, който ни остава, също се вижда като на длан: главната ни цел за днес, връх Бич, подава голото си теме зад обширна широколистна гора на югозапад от нас.
Слизаме плавно, подминавайки скромен паметник на разстреляни през 1944 г. антифашисти ...
... и достигаме седловина, където се разполага изворната зона на река Куфорита, вливаща се в Тополница при с. Душанци. Тук пътят ни навлиза в красива букова гора ...
... а наред със светлосинята маркировка се появяват зелена и червена. Коловете също са чест спътник.
След малко достигаме до „половин” заслон, в който има горда табела, уведомяваща ни, че това брилянтно съоръжение нямаше да бъде построено, ако не бяха дружните усилия както на българския държавен бюджет, така и на финансовата мощ на Европейския съюз.
От заслона пътят завива наляво, напуска гората и през открито ливадно пространство се отправя към връх Бич.
Вече сме на финалната права към върха, когато съзираме скелета на вигвам на туземно население, който не ще да е построен с държавни и европейски пари, но независимо от това не изглежда в твърде по-лошо състояние от току-що подминатата „перла” на съвременното ни планинарско дело.
След съвсем малко време и фронтална атака на гордия исполин, извисяващ снага пред нас ...
... се озоваваме на бетонната пирамида на самия връх.
Той е много обгледен - на запад се вижда връх Братия ...
... старопланинското било в цялата си прелест и величие е като на длан пред нас в участъка между Мара Гидия и Ботев ...
... на изток е първенецът на Средна Гора връх Богдан ...
... а на юг е импозантният Буная.
Тясна седловина, отделяща изворните зони на Тополница и Луда Яна, на която е разположена хижа „Кръстьо Чолаков”, позволява да се отиде без особени денивелации от Бич до Буная, но ние сме твърдо решени да спазваме първоначалния си план и не се поддаваме на порива, известен като „виж колко е близо, дали да не скокнем дотам?”.
За съжаление маранливото време почти скрива от погледа иначе чудесно видимите от това място заснежени била на Рила и Витоша. Наслаждавайки се на чудесните гледки, хапваме умерено и се припичаме на обедното слънце. За наше щастие на върха цари абсолютно безветрие и нищо не нарушава идилията, озвучавана щедро от песента на птиците.
За съжаление маранливото време почти скрива от погледа иначе чудесно видимите от това място заснежени била на Рила и Витоша. Наслаждавайки се на чудесните гледки, хапваме умерено и се припичаме на обедното слънце. За наше щастие на върха цари абсолютно безветрие и нищо не нарушава идилията, озвучавана щедро от песента на птиците.
След известно време решаваме да поемем по обратния път. До изворната зона на река Куфорита се връщаме по абсолютно същия път, след което не продължаваме по пътя, по който дойдохме, а тръгваме наляво, по черен път покрай потока, даващ началото на въпросната река. След около 200 метра пътят завива полунадясно и ни отвежда към изворите на Бяла река, тръгваща от северозападното подножие на връх Малкия поп и вливаща водите си в Тополница в северния край на град Копривщица. Светлосинята маркировка изчезва, а пътят ни е маркиран от червена и зелена. На практика червената и зелената (неясно защо и двете?) маркировка указват пътя от Копривщица по долината на Бяла река към връх Бич, а светлосинята – води от южния край на града по стръмнините южно от Малкия поп отново към Бич. Можем само да гадаем дали оттам насетне, в посока хижа Павел Делирадев и Панагюрските колонии, трите маркировки продължават заедно.
След малко маркировката напуска черния път, слизайки право надолу в гората и съкращавайки негова значителна серпентина. Печалбата от това е съмнителна, доколкото наскоро гората е „прореждана” и навсякъде по земята са останали неприбрани клони, което не улеснява твърде придвижването сред дърветата. Така или иначе след малко маркировката отново отвежда до пътя, който оттук поема наляво (на север), а след малко с широк завой надясно тръгва на изток по северния бряг на Бяла река, спускайки се плавно към града. Достигаме чешмата „Бялата вода” и навлизаме сред първите постройки в северозападния кран на Копривщица. Покрай Дебеляновата къща излизаме на главната улица, след което се прибираме в хотела, където ни посреща мързелив мачарок.
След малко маркировката напуска черния път, слизайки право надолу в гората и съкращавайки негова значителна серпентина. Печалбата от това е съмнителна, доколкото наскоро гората е „прореждана” и навсякъде по земята са останали неприбрани клони, което не улеснява твърде придвижването сред дърветата. Така или иначе след малко маркировката отново отвежда до пътя, който оттук поема наляво (на север), а след малко с широк завой надясно тръгва на изток по северния бряг на Бяла река, спускайки се плавно към града. Достигаме чешмата „Бялата вода” и навлизаме сред първите постройки в северозападния кран на Копривщица. Покрай Дебеляновата къща излизаме на главната улица, след което се прибираме в хотела, където ни посреща мързелив мачарок.
Остатъка от деня прекарваме в активен отдих на чардака на хотела ...
... както и за опитване на различни кулинарни удоволствия в две кръчми – ресторант „България” и механа „Под Старата круша”. Можем да кажем само добри думи за тяхната кухня!
С радост установяваме, че удоволствието от срещата ни с Копривщица е взаимно. Градът явно също ни се радва и ни провожда личен песнопоец, който ни изнася истинска серенада от едно дърво на крайречната алея.
С радост установяваме, че удоволствието от срещата ни с Копривщица е взаимно. Градът явно също ни се радва и ни провожда личен песнопоец, който ни изнася истинска серенада от едно дърво на крайречната алея.
По-късно вечерта, под „звуците” на абсолютната тишина наоколо, потъваме в мъртвешки сън, слагащ точка на днешния ден.
| 01_koprivshtica-bich-koprivshtica.gdb |
| 01_koprivshtica-bich-koprivshtica.gpx |
| 01_koprivshtica-bich-koprivshtica.kmz |
HTML Comment Box is loading comments...
