Село Царичина - село Кътина
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от с. Царичина: 08:45 часа
Пристигане на връх Кълна глава: 09:40 часа
Почивка 5 минути
Тръгване от връх Кълна глава: 09:45 часа
Пристигане на междинно място за почивка: 10:20 часа
Почивка 20 минути
Тръгване от междинно място за почивка: 10:40 часа
Пристигане в с. Кътина: 12:05 часа
Общо времетраене: 3 часа и 20 минути
Чисто ходене: 2 часа и 55 минути
Почивки: 25 минути
NB! Маршрутът е с изключително ниска степен на трудност. Започва на близо 900 м н. в. в Царичина, изкачва се на максимум 1088 м н. в. (връх Кълна глава) и слиза плавно до към 600 м н. в. в Кътина. Всъщност, ако се вземе решение да се мине от север на връх Кълна глава, изкачвания на практика няма. Силно наподобява разходка в парка и е подходящ за хора от всякакви възрасти. Дори някой да вземе да се умори насред път, винаги е налице възможността за слизане в с. Балша чрез отклонение вдясно по средата на маршрута.
Трябва да се има предвид, обаче, че има няколко „тънки” момента, в които пътят може да се обърка от по-неподготвените, поради което все пак не е зле да се ползва GPS или най-малкото в групата да има човек с що-годе прилично чувство за ориентация.
Вода по пътя няма, така че е добре да се запасите с такава още на тръгване от София. По протежение на маршрута има достатъчно удобни места за хапване, пийване, търчане и дивеене на дечурлига, така че е чудесен вариант за семейно-групови излети и пикници.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Избираме този маршрут по една много проста причина – хем ни се ходи някъде, хем сме обзети от класически пролетен мързел. Затова решаваме да си спретнем кратка мързелива разходка, която да ни позволи да подишаме чист въздух и да послушаме песента на птиците, без да влагаме никакви физически усилия.
Тръгваме за с. Царичина с автобус, тръгващ в 08:00 часа от площадчето пред църквата Св. Николай Чудотворец в квартал Надежда 6/Връбница 2. Автобусната линия по направление София – Костинброд – Градец – Царичина, както и останалите линии на територията на община Костинброд, не е в системата на софийския Център за градска мобилност, а се обслужва от частни фирми, чиито линии имат номерация от 1 до 9 (да не се бъркат с идентичните градски и крайградски автобуси на софийския градски транспорт) и информация за разписанието на които може да се почерпи от сайта на община Костинброд.
Автобусът със сигурност спира – освен на началната си спирка – на още три места в рамките на София, две от които са свързани със софийското метро – на метростанция „Бели Дунав” (спирката е току на самото кръстовище на бул. Бели Дунав и бул. Ломско шосе, непосредствено до пазарчето на Надежда 6), на автобусната спирка до метростанция „Ломско шосе” на самия бул. Ломско шосе, както и на автобусната спирка на бул. Ломско шосе срещу 258-и блок на кв. Обеля.
За около 40 минути автобусът преодолява разстоянието от София до Царичина и ни оставя в „центъра” на това пръснато селище, а именно на малко площадче до новоиздигната (ремонтирана?) църквица – „Св. св. Петър и Павел”.
Тръгване от с. Царичина: 08:45 часа
Пристигане на връх Кълна глава: 09:40 часа
Почивка 5 минути
Тръгване от връх Кълна глава: 09:45 часа
Пристигане на междинно място за почивка: 10:20 часа
Почивка 20 минути
Тръгване от междинно място за почивка: 10:40 часа
Пристигане в с. Кътина: 12:05 часа
Общо времетраене: 3 часа и 20 минути
Чисто ходене: 2 часа и 55 минути
Почивки: 25 минути
NB! Маршрутът е с изключително ниска степен на трудност. Започва на близо 900 м н. в. в Царичина, изкачва се на максимум 1088 м н. в. (връх Кълна глава) и слиза плавно до към 600 м н. в. в Кътина. Всъщност, ако се вземе решение да се мине от север на връх Кълна глава, изкачвания на практика няма. Силно наподобява разходка в парка и е подходящ за хора от всякакви възрасти. Дори някой да вземе да се умори насред път, винаги е налице възможността за слизане в с. Балша чрез отклонение вдясно по средата на маршрута.
Трябва да се има предвид, обаче, че има няколко „тънки” момента, в които пътят може да се обърка от по-неподготвените, поради което все пак не е зле да се ползва GPS или най-малкото в групата да има човек с що-годе прилично чувство за ориентация.
Вода по пътя няма, така че е добре да се запасите с такава още на тръгване от София. По протежение на маршрута има достатъчно удобни места за хапване, пийване, търчане и дивеене на дечурлига, така че е чудесен вариант за семейно-групови излети и пикници.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Избираме този маршрут по една много проста причина – хем ни се ходи някъде, хем сме обзети от класически пролетен мързел. Затова решаваме да си спретнем кратка мързелива разходка, която да ни позволи да подишаме чист въздух и да послушаме песента на птиците, без да влагаме никакви физически усилия.
Тръгваме за с. Царичина с автобус, тръгващ в 08:00 часа от площадчето пред църквата Св. Николай Чудотворец в квартал Надежда 6/Връбница 2. Автобусната линия по направление София – Костинброд – Градец – Царичина, както и останалите линии на територията на община Костинброд, не е в системата на софийския Център за градска мобилност, а се обслужва от частни фирми, чиито линии имат номерация от 1 до 9 (да не се бъркат с идентичните градски и крайградски автобуси на софийския градски транспорт) и информация за разписанието на които може да се почерпи от сайта на община Костинброд.
Автобусът със сигурност спира – освен на началната си спирка – на още три места в рамките на София, две от които са свързани със софийското метро – на метростанция „Бели Дунав” (спирката е току на самото кръстовище на бул. Бели Дунав и бул. Ломско шосе, непосредствено до пазарчето на Надежда 6), на автобусната спирка до метростанция „Ломско шосе” на самия бул. Ломско шосе, както и на автобусната спирка на бул. Ломско шосе срещу 258-и блок на кв. Обеля.
За около 40 минути автобусът преодолява разстоянието от София до Царичина и ни оставя в „центъра” на това пръснато селище, а именно на малко площадче до новоиздигната (ремонтирана?) църквица – „Св. св. Петър и Павел”.
Църквицата "Св. Св. Петър и Павел" в Царичина
Слизаме, мятаме раниците на гръб и продължаваме още малко по асфалта, за да завием след около 50 метра вдясно и да тръгнем на юг-югоизток по черен път, който бързо ни извежда извън последните къщи на селото, което остава в далечината зад нас.
Поглед назад към Царичина
Пред нас, леко вляво, се извисяват гористите склонове на връх Кълна глава. След около 25 минути стигаме до място, където пътят завива рязко наляво, на изток и започва да се изкачва плавно към седловината, разделяща този връх и по-ниско безименно връхче северно от него, по северните и северозападни склонове на което са накацали няколко къщички на отдалечена царичинска махала. За около 10 минути достигаме най-високата точка на седловината.
Тук имаме две опции. Едната е да продължим напред по широкия коларски път, който подсича от север връх Кълна глава и с широк полукръг извежда в североизточното му подножие. Ние, обаче, решаваме да се отклоним вдясно, на североизток, по вече слабо личащ в нападалата по земята шума някогашен коларски път, който плавно се изкачва по северозападния склон на върха. Той скоро изчезва, а ние продължаваме напред и нагоре през чудесна дъбова горичка, лишена от храсти и тръни, и дърветата в която растат достатъчно нарядко, за да можем да се придвижваме безпроблемно сред тях. Десетина минути след като сме се отклонили на седловината се озоваваме на обширна поляна сред гората, която предразполага – ако човек има желание – към пикници и тежки ешмедемета. Сенките на дъбовете в периферията на поляната са гаранция за това, че и в най-горещите летни месеци човек може да намери прохлада, а лесното и бързо достигане на това място позволяват дотук да се пренесе всякакво количество храна и напитки, които да бъдат надлежно употребени.
След още 10 минути сме на върха. Всъщност след споменатата поляна изкачване на практика няма, тъй като връхната част на възвишението Кълна глава представлява доста обширно, почти равно пространство, в западния край на което се намира споменатата поляна. Същинската връхна точка не може да бъде объркана благодарение на две неща – едното е бетонна пирамида, маркираща самия връх, а другото са различни по форма и размери иманярски трапове около нея.
Тук имаме две опции. Едната е да продължим напред по широкия коларски път, който подсича от север връх Кълна глава и с широк полукръг извежда в североизточното му подножие. Ние, обаче, решаваме да се отклоним вдясно, на североизток, по вече слабо личащ в нападалата по земята шума някогашен коларски път, който плавно се изкачва по северозападния склон на върха. Той скоро изчезва, а ние продължаваме напред и нагоре през чудесна дъбова горичка, лишена от храсти и тръни, и дърветата в която растат достатъчно нарядко, за да можем да се придвижваме безпроблемно сред тях. Десетина минути след като сме се отклонили на седловината се озоваваме на обширна поляна сред гората, която предразполага – ако човек има желание – към пикници и тежки ешмедемета. Сенките на дъбовете в периферията на поляната са гаранция за това, че и в най-горещите летни месеци човек може да намери прохлада, а лесното и бързо достигане на това място позволяват дотук да се пренесе всякакво количество храна и напитки, които да бъдат надлежно употребени.
След още 10 минути сме на върха. Всъщност след споменатата поляна изкачване на практика няма, тъй като връхната част на възвишението Кълна глава представлява доста обширно, почти равно пространство, в западния край на което се намира споменатата поляна. Същинската връхна точка не може да бъде объркана благодарение на две неща – едното е бетонна пирамида, маркираща самия връх, а другото са различни по форма и размери иманярски трапове около нея.
Пирамидата на връх Кълна глава
Иманярски трап на самия връх
От върха не се откриват никакви гледки, тъй като е изцяло обрасъл с гора. Независимо от това не съжаляваме за изкачването му най-малкото заради това, че ако не бяхме направили това, практически нямаше да имаме възможност да изкачим каквото и да било по целия ни днешен маршрут.
Задържаме се на върха по-малко от 5 минути, колкото да снимаме това-онова, и продължаваме на североизток, като плавно се спускаме по североизточния склон на върха. Прекосяваме втора обширна поляна, след което отново навлизаме в гора, този път смесена, за да достигнем след малко коларския път, който подсича върха от север и който изоставихме на седловината.
След още няколко минути достигаме до кръстовище в източното подножие на вр. Кълна глава, където се срещаме с пътя, водещ от с. Балша към Церецелски ханчета и вр. Церия – маршрут, който вече сме описали на друго място. Оттук пътят ни продължава на изток, като без никаква денивелация ни води из смесени гори и полянки сред тях. Десетина минути след кръстовището достигаме до два фургона и нещо като бунгало до тях, разположени в периферията на импровизирано сечище, а след още 5 минути съзираме вдясно от нас много обширна куполовидна поляна, на която решаваме да се разположим за малко по-продължителен отдих, хапване и чаепитие.
Задържаме се на върха по-малко от 5 минути, колкото да снимаме това-онова, и продължаваме на североизток, като плавно се спускаме по североизточния склон на върха. Прекосяваме втора обширна поляна, след което отново навлизаме в гора, този път смесена, за да достигнем след малко коларския път, който подсича върха от север и който изоставихме на седловината.
След още няколко минути достигаме до кръстовище в източното подножие на вр. Кълна глава, където се срещаме с пътя, водещ от с. Балша към Церецелски ханчета и вр. Церия – маршрут, който вече сме описали на друго място. Оттук пътят ни продължава на изток, като без никаква денивелация ни води из смесени гори и полянки сред тях. Десетина минути след кръстовището достигаме до два фургона и нещо като бунгало до тях, разположени в периферията на импровизирано сечище, а след още 5 минути съзираме вдясно от нас много обширна куполовидна поляна, на която решаваме да се разположим за малко по-продължителен отдих, хапване и чаепитие.
Обгледна билна поляна насред пътя ни
Поляната, освен че е приятна сама по себе си, е и много обгледна. Тя ни позволява да се обърнем назад и да хвърлим поглед към връх Кълна глава, който оставихме зад гърба си, както и към връх Градище, разположен на югозапад от нас, отвъд дълбоко дере, който е надвиснал над Балшенския манастир „Св. Теодор Стратилат”. На север погледът се спира от редицата върхове, увенчаваща рида, ограждащ от юг долината на река Дълбочица, зад които се вижда и главното било на Мала планина.
Поглед от поляната назад към връх Кълна глава
Връх Градище над село Балша
Поглед от поляната на север към върховете над река Дълбочица и главното планинско било зад тях
В източния край на поляната пътят се разклонява. Всъщност по което и да е разклонение да поемем, все ще достигнем до село Кътина. Ако тръгнем наляво, широки серпентини ще ни отведат към дълбоката долина на Кътинска река, по която ще слезем в селото. Ние обаче избираме да тръгнем надясно и да се спускаме по рида, ограждащ от запад долината на същата река. След малко навлизаме в приятна смесена гора, която ехти от песента на птиците и ухае с най-различни пролетни аромати, и плавно слизаме надолу към селото. Около час време ни е нужно, за да достигнем до една от сюблимните точки по днешния ни маршрут: от коларския път вляво се отделя слабо забележима пътека, по която трябва да поемем, тъй като, ако продължим по него, ще се озовем насред нищото (картата сочи, че пътят свършва след малко и ще се наложи да слизаме направо през гората, а отделно от това подобно начинание ще ни отведе в полето някъде между Кътина и Доброславци). На GPS-трака сме означили това място като VNIMANIE!!! Пътечката постепенно става все по-добре видима и за около 15 минути ни отвежда до нова-новеничка къща, в двора на която лае, та се къса едно куче пазач. Това е крайната постройка на вилна зона в северозападния край на село Кътина. Продължаваме покрай нея и за още петнайсетина минути се озоваваме на площада пред кметството на селото. Оттук прибирането в София е безпроблемно благодарение на редовната и честа автобусна линия №27 на софийския градски транспорт, както и на неговата алтернатива – маршрутка №18. Десетина минути след пристигането ни пред кметството вече сме в автобуса, а още няма 13:00, когато пристигаме в София.
caricina_katina.gdb | |
File Size: | 24 kb |
File Type: | gdb |
caricina_katina.gpx | |
File Size: | 163 kb |
File Type: | gpx |
caricina_katina.kml | |
File Size: | 399 kb |
File Type: | kml |
HTML Comment Box is loading comments...