КАКВО ДА ОБУЕМ?
Някои общи постановки
Обувките са сред най-важните елементи на планинарската екипировка. Изборът на подходящи обувки и ключов въпрос за всеки планинар. Комфортът в планината в огромна степен зависи от добрите обувки. Ето защо едно от първите неща, които трябва да се запитаме, решавайки да се екипираме за планински преходи, е: какво да обуем?
Преди да си отговорим на този въпрос, трябва да си отговорим на други два важни въпроса: къде ще ходим и кога ще ходим? Не е случайно, че планинарските обувки като цяло се класифицират именно като "зимни", "летни", "трисезонни" (от една страна) и такива за "висока" или "ниска" планина (от друга).
Средностатистическият турист обичайно се движи по утвърдени, добре утъпкани маршрути (маркирани или не), независимо дали става дума за ниската, средната или високата планина. Казано другояче, той се движи най-вече по коларски пътища, обживени пътеки, билни поляни и др. Екстремните участъци в планините в огромната част от случаите остават извън неговото полезрение.
Средностатистическият турист също така е в планината най-вече в пролетно-лятно-есенния сезон, когато сериозните снегове са само спомен. Но дори и да реши да се срещне отблизо със зимната планина, много рядко ще го видите да се отправя на поход по билата на Стара планина, Рила или Пирин. Ако чуете, че в разгара на зимата някой е изкачил връх Ботев по "Тарзановата пътека" или се е "поразходил" по Трионите в Рила, трябва да знаете, че той е далеч извън групата на "средностатистическия (кашкавал-) турист"!
За нуждите на средностатистическия турист в България на практика е достатъчна всяка "трисезонна" обувка. Трябва да имате предвид, обаче, че от "трисезонна" до "трисезонна" обувка има разлика. Най-общо казано, могат да се отделят две групи в рамките на "трисезонните" обувки - такива с уклон към по-зимни и такива с уклон към по-летни. Първите са по-скоро за късна есен, зима и ранна пролет (ноември-март), когато като цяло се сблъскваме с топло и сухо време, а вторите за късна пролет, лято и ранна есен (април-октомври), когато като цяло е по-валежно, кално и/или снежно.
Наред с тези по-общи съображения изборът на подходяща обувка - включително планинарска такава - е строго индивидуален. Най-важното е краката и обувките да се спогодят, като тук марки и цени играят второстепенна роля.
Какво бихме препоръчали?
Натрупаният от нас опит в планината говори в полза за носенето на високи обувки, независимо от това кога и къде ходите. Не виждаме особени ползи в предпочитането на ниски обувки пред високи такива, но за сметка на това виждаме достатъчно вреди, свързани най-вече с липсата на стабилност в областта на глезените и далеч по-лесното влизане в обувката на нежелани "гости" - камъчета, песъчинки, пръст/кал и т. н. Сандалите са аксесоар за краката, който определено има място под слънцето, но не и в планината! Макар да има сведения за хора, които са изминали дори маршрута Ком-Емине по сандали, те не могат да играят ролята на основна планинарска обувка. Най-многото, което можете да направите, е да вземете сандали като втори чифт обувки в раницата, но това би било излишно носене на допълнителна тежест със съмнителни ползи. Сандалите - подобно на ниските обувки - не осигуряват стабилност на краката в областта на глезените, подметките им със сигурност ще ви подведат в даден момент, да не говорим за това, че непрекъснатото влизане на камъчета, песъчинки и прах под ходилата ви може да бъде направо влудяващо.
Когато си купувате нови обувки бъдете готови да страдате известно време, преди те да се спогодят с краката ви и да станат наистина "ваши" обувки. Ето защо не тръгвайте на по-сериозен поход с чисто нови обувки, които предварително не сте разходили и с които краката ви не са свикнали. Мазоли, рани, болки в глезените и ахилесовото сухожилие могат да са сред неприятните последствия от подобна небрежност.
Когато си купувате нови обувки, гледайте те да са точно по крака ви. Може да срещнете мнения, че за планината е по-добре съзнателно да си вземете обувки, които са са номер - номер и половина по-големи от обичайния за вас, като съображенията за това са най-вече заради моментите на стръмни слизания, когато под заплаха са пръстите и ноктите на краката. Това, честно казано, са митове. Особено единият от нас, който носи "четиридесет и последен" номер, никога не е имал лукса да намери обувки, които са по-големи от крака му, а общо-взето е щастлив, ако намери обувки, които му стават точно. Независимо от това, всички пръсти и нокти са все още здрави и по обичайните си места.
При всички положения си купете един чифт трисезонни "летни" обувки и - ако искате да планинарствате в по-студените месеци на годината - един допълнителен чифт "зимни" трисезонни обувки.
С какво сме обути ние?
Първите ни обувки (в по-ново време; някога носехме стандартните благоевградски "дахщайнки") бяха Mondeox Rocker 12, които съгласно своя производител се водят леки ловни обувки, но у нас се продават като туристически. Опитът ни с тях е нееднозначен. Женската половина от нашия скромен планинарски тим и до ден днешен е щастлива с тях и продължава да ги носи, без да им е причинила някакви съществени щети. За сметка на това мъжката половина успя да съсипе своите само за няколко месеца и за не повече от 200 километра ходене; щетите са както следва: отлепен гумен борд на дясната обувка, два разнищени шева на същата, както и прокъсани подплати и при двете в областта на петите и глезените.
Следващите ни "летни" трисезонни обувки бяха различни: мъжката половина от екипа се сдоби с работни обувки Arizona Ankle 01, докато за нея купихме Vasque Ranger Women's GTX, които вече не се произвеждат (макар все още да се намират тук-там из магазините), но които на практика са почти идентични с актуалния модел Vasque Breeze 2.0 Women's GTX. И едните, и другите се оказаха чудесен избор за топлото полугодие - удивително леки, стабилни и с удобни меки подметки, като са на практика непокътнати след повече от 1000 километра зад гърба си.
Що се отнася до "зимни" трисезонни обувки, по различни причини заложихме на Meindl - съответно Meindl Softline Ultra Men и Meindl Colorado. Това са стабилни, непромокаеми обувки с твърда (но не прекалено) подметка, позволяваща да се върви еднакво добре какво по заснежен терен, така и по черни пътища и пътеки и хубави грайфери. Равносметката от изминати с тях близо 300 километра е повече от добра. За разлика от летните ни обувки, обаче, тези имаха нужда от повечко време за "раздвижване". Имайте предвид това!
Обувките са сред най-важните елементи на планинарската екипировка. Изборът на подходящи обувки и ключов въпрос за всеки планинар. Комфортът в планината в огромна степен зависи от добрите обувки. Ето защо едно от първите неща, които трябва да се запитаме, решавайки да се екипираме за планински преходи, е: какво да обуем?
Преди да си отговорим на този въпрос, трябва да си отговорим на други два важни въпроса: къде ще ходим и кога ще ходим? Не е случайно, че планинарските обувки като цяло се класифицират именно като "зимни", "летни", "трисезонни" (от една страна) и такива за "висока" или "ниска" планина (от друга).
Средностатистическият турист обичайно се движи по утвърдени, добре утъпкани маршрути (маркирани или не), независимо дали става дума за ниската, средната или високата планина. Казано другояче, той се движи най-вече по коларски пътища, обживени пътеки, билни поляни и др. Екстремните участъци в планините в огромната част от случаите остават извън неговото полезрение.
Средностатистическият турист също така е в планината най-вече в пролетно-лятно-есенния сезон, когато сериозните снегове са само спомен. Но дори и да реши да се срещне отблизо със зимната планина, много рядко ще го видите да се отправя на поход по билата на Стара планина, Рила или Пирин. Ако чуете, че в разгара на зимата някой е изкачил връх Ботев по "Тарзановата пътека" или се е "поразходил" по Трионите в Рила, трябва да знаете, че той е далеч извън групата на "средностатистическия (кашкавал-) турист"!
За нуждите на средностатистическия турист в България на практика е достатъчна всяка "трисезонна" обувка. Трябва да имате предвид, обаче, че от "трисезонна" до "трисезонна" обувка има разлика. Най-общо казано, могат да се отделят две групи в рамките на "трисезонните" обувки - такива с уклон към по-зимни и такива с уклон към по-летни. Първите са по-скоро за късна есен, зима и ранна пролет (ноември-март), когато като цяло се сблъскваме с топло и сухо време, а вторите за късна пролет, лято и ранна есен (април-октомври), когато като цяло е по-валежно, кално и/или снежно.
Наред с тези по-общи съображения изборът на подходяща обувка - включително планинарска такава - е строго индивидуален. Най-важното е краката и обувките да се спогодят, като тук марки и цени играят второстепенна роля.
Какво бихме препоръчали?
Натрупаният от нас опит в планината говори в полза за носенето на високи обувки, независимо от това кога и къде ходите. Не виждаме особени ползи в предпочитането на ниски обувки пред високи такива, но за сметка на това виждаме достатъчно вреди, свързани най-вече с липсата на стабилност в областта на глезените и далеч по-лесното влизане в обувката на нежелани "гости" - камъчета, песъчинки, пръст/кал и т. н. Сандалите са аксесоар за краката, който определено има място под слънцето, но не и в планината! Макар да има сведения за хора, които са изминали дори маршрута Ком-Емине по сандали, те не могат да играят ролята на основна планинарска обувка. Най-многото, което можете да направите, е да вземете сандали като втори чифт обувки в раницата, но това би било излишно носене на допълнителна тежест със съмнителни ползи. Сандалите - подобно на ниските обувки - не осигуряват стабилност на краката в областта на глезените, подметките им със сигурност ще ви подведат в даден момент, да не говорим за това, че непрекъснатото влизане на камъчета, песъчинки и прах под ходилата ви може да бъде направо влудяващо.
Когато си купувате нови обувки бъдете готови да страдате известно време, преди те да се спогодят с краката ви и да станат наистина "ваши" обувки. Ето защо не тръгвайте на по-сериозен поход с чисто нови обувки, които предварително не сте разходили и с които краката ви не са свикнали. Мазоли, рани, болки в глезените и ахилесовото сухожилие могат да са сред неприятните последствия от подобна небрежност.
Когато си купувате нови обувки, гледайте те да са точно по крака ви. Може да срещнете мнения, че за планината е по-добре съзнателно да си вземете обувки, които са са номер - номер и половина по-големи от обичайния за вас, като съображенията за това са най-вече заради моментите на стръмни слизания, когато под заплаха са пръстите и ноктите на краката. Това, честно казано, са митове. Особено единият от нас, който носи "четиридесет и последен" номер, никога не е имал лукса да намери обувки, които са по-големи от крака му, а общо-взето е щастлив, ако намери обувки, които му стават точно. Независимо от това, всички пръсти и нокти са все още здрави и по обичайните си места.
При всички положения си купете един чифт трисезонни "летни" обувки и - ако искате да планинарствате в по-студените месеци на годината - един допълнителен чифт "зимни" трисезонни обувки.
С какво сме обути ние?
Първите ни обувки (в по-ново време; някога носехме стандартните благоевградски "дахщайнки") бяха Mondeox Rocker 12, които съгласно своя производител се водят леки ловни обувки, но у нас се продават като туристически. Опитът ни с тях е нееднозначен. Женската половина от нашия скромен планинарски тим и до ден днешен е щастлива с тях и продължава да ги носи, без да им е причинила някакви съществени щети. За сметка на това мъжката половина успя да съсипе своите само за няколко месеца и за не повече от 200 километра ходене; щетите са както следва: отлепен гумен борд на дясната обувка, два разнищени шева на същата, както и прокъсани подплати и при двете в областта на петите и глезените.
Следващите ни "летни" трисезонни обувки бяха различни: мъжката половина от екипа се сдоби с работни обувки Arizona Ankle 01, докато за нея купихме Vasque Ranger Women's GTX, които вече не се произвеждат (макар все още да се намират тук-там из магазините), но които на практика са почти идентични с актуалния модел Vasque Breeze 2.0 Women's GTX. И едните, и другите се оказаха чудесен избор за топлото полугодие - удивително леки, стабилни и с удобни меки подметки, като са на практика непокътнати след повече от 1000 километра зад гърба си.
Що се отнася до "зимни" трисезонни обувки, по различни причини заложихме на Meindl - съответно Meindl Softline Ultra Men и Meindl Colorado. Това са стабилни, непромокаеми обувки с твърда (но не прекалено) подметка, позволяваща да се върви еднакво добре какво по заснежен терен, така и по черни пътища и пътеки и хубави грайфери. Равносметката от изминати с тях близо 300 километра е повече от добра. За разлика от летните ни обувки, обаче, тези имаха нужда от повечко време за "раздвижване". Имайте предвид това!
Comment Form is loading comments...