Село Гигинци - Гигински манастир - връх Тумба ... и обратно
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от с. Гигинци 09:55 часа
Пристигане на вр. Тумба 12:10 часа
Тръгване от вр. Тумба 13:05 часа
Пристигане в Гигинския манастир 13:55 часа
Тръгване от Гигинския манастир 15:00 часа
Пристигане в с. Гигинци 16:30 часа
Общо времетраене: 6 часа и 35 минути
Чисто ходене: 4 часа и 35 минути
Почивки: 2 часа
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
16 април 2012 г., понеделникът след Великден
Принципно предпочитам придвижване с обществен транспорт (позволява движение от точка А към точка B, а не кръгово или двупосочно придвижване от точка А към точка А), но в дадения случай бяхме принудени да направим изключение. Причината за това е, че искахме да реализираме този маршрут точно в този ден, тъй като част от компанията щеше да има отново свободно време някъде в неизвестното бъдеще. За жалост не успяхме да изкопчим никаква достоверна информация за разписание на автобусите от автогара Перник до Гигинци. "Справки" на Виваком съобщават, че автогарата вече не ползва техните услуги, а всички налични из мрежата телефони се оказват "задънена улица". На "сайта" на автогарата в Перник има снимани разни разписания от Перник към разни места, но конкретно Гигинци изгрява само като спирка по маршрута Перник - Дивля - Лева река, обслужван само веднъж седмично (в събота). В един-два поста в разни форуми се съобщава за уж множество пътуващи автобуси до селото всеки ден - "7:35, 8:10, 12:30, 14:20, 17:00, 19:20 и 20:00", но тази информация не може да бъде потвърдена по официален път. Ето защо се отказваме от първоначалния план да тръгнем от Гигинци и да слезем Батановци, откъдето да се приберем с влак, натоварваме се на колата (четири възрастни човека и един седемгодишен "ранен пубер") и отпрашваме през Божурище и Брезник за Гигинци.
Пристигаме в Гигинци малко преди 10 часа, паркираме колата в "центъра", пред кметството, под огромен надпис "Каменица" на стената на малка едноетажна сграда, наливаме хубава вода в чешмата на площадчето, заобикаляме същата постройка и покрай селската църква се насочваме на изток към края на селото. След последните му постройки достигаме до някогашен черен път, сега дебело чакълиран, който всъщност води към Гигинския манастир и към крайната ни цел днес - първенеца на планината, вр. Тумба.
Като оставим първите 100-200 метра след селото, през останалото време пътят се изкачва изключително плавно нагоре към планината. Сериозно натоварване няма, а също така и няма особен шанс да се обърка човек. Това важи с в пълна степен за чакълирания път, който така или иначе няма как да бъде сбъркан, но също и за участъка след изоставянето на въпросния път.
Времето е прекрасно, но прогнозата е за увеличена облачност след обяд и дори евентуални превалявания, заради което решаваме първо да изкачим върха, а едва на връщане да посетим и прочулия се в последните години манастир. Установяваме - без особена изненада (предвид почивния и "благочестив" ден) - че далеч не сме единствените, отправили се от селото към манастира ... но сме единствените "немоторизирани" люде. На всеки две минути сме задминавани от по някой автомобил, пълен с религиозни и/или копнеещи за ешмедеме "поклонници". Нямаме търпение да се отървем от тази четириколесна компания!
Точно час след началото на днешната разходка достигаме място, където при стопански постройки със свободно пасящи розови и черни свинки из околните храсталаци чакълираният път тръгва нядясно и надолу (към манастира), а ние продължаваме по класически черен горски път направо и нагоре. След още десет минути на обширна ливада достигаме до ново "кръстовище", като надясно отново може да се тръгне за манастира, а нашият път продължава отново направо. Малко по-късно той навлиза в рядка горичка, която напуска на седловината между връх Китка и връх Тумба. Всъщност ако не е GPS-ът няма и да разберем за съществуването на връх Китка, който се "извисява" само няколко метра над въпросната седловина и е на около 50 метра североизточно от нея. Все пак решаваме да го уважим, провираме се през няколко храста и заставаме върху скрито в тревата бетонно блокче, маркиращо самия връх.
След това се връщаме обратно на седловината, югоизточно от която над нас е "надвиснал" връх Тумба. След петминутно "епично" изкачване на североизточния му склон върхът е покорен! За целта ни бяха необходими точно два часа и петнадесет минути лежерно ходене от селото с изчакване на непрестанно улисаната в какво ли не седемгодишна "душа на компанията", която, разбира се, търчи безгрижно нагоре по последното изкачване на върха и доволна и щастлива се озовава на него първа.
Върхът е изключително обзорен и предлага фантастични гледки - Берковишка планина с Комовците, Козница с Тодорините кукли, пред тях Чепън, и след това по посока на часовниковата стрелка Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Голо бърдо, Конявска, Земенска, Ерул, Руй, Любаш - истински нагледен урок по география за планините в тази част на България. В краката ни на изток се е проснало Граовското поле. На югоизток в далечината са снежните върхове на Рила, а на югозапад - също покритите със сняг билни части на Осогово. В южното подножие на Църногорската планина блестят водите на язовир "Пчелина".
Умилени от тази красота, не забравяме да седнем и да похапнем баница, козунаци, яйца и топъл чай. Слънчицето припича, подухва лек ветрец - идилия!
След малко се сдобиваме с компания - мъж на средна възраст се качва на върха, но не по пътя, по който дойдохме ние, а от северозапад. Качил се е по път, който тръгва отново от Гигинци, но използва не рида източно от рекичката Гигински дол, извираща от северозападното подножие на вр. Китка и достигаща до село Гигинци, където отдава водите си на Непразнишка река, а рида западно от нея. Този път, впрочем, е добре видим благодарение на Google Earth, както показа бързата справка след прибирането ни у дома, и определено е добра алтернатива за изкачването на вр. Тумба, ако човек иска да избегне навалицата по трасето през манастира (приложил съм и него като трак - вж. файловете Tumba_Giginci_Alternative, но той е "моделиран" по сателитните изображения, не сме го изминавали!). Въпросният мъж поздравява учтиво, след което вади Новия завет и изправен с лице на изток започва да го чете наум. Малко по-късно сме подминати като малка гара от двойка целеустремени колоездачи, дошли откъм манастира, които продължиха по пътя, по който се качи гореспоменатият мъж.
След като наситихме душите и телесата си, решихме, че е време да "сгънем цирка" и да се отправим по обратния път към манастира. За около 50 минути слизаме от върха и достигаме манастира, където заварваме стълпотворение от хора и автомобили. Почиваме, разглеждаме разрастващия се (по-скоро като сграден фонд, а не като монашеско братство) и обновен манастир, запалваме свещичка в старата манастирска църква, купуваме си "монашеско" биволско и козе сирене (всъщност правено, ако не се лъжа, в Перник), правим снимки, похапваме биволски кебапчета (отново made in Pernik) в импровизираната бирария на ливадата пред манастирската порта ... а, бе, изобщо, вписваме се в обстановката. В крайна сметка решаваме, че кашкавал-туризмът си е кашкавал-туризъм, но не бива да води до подагра, и се надигаме решително от масите. Дръж се, Гигинци, идем!
Обаче ... мисълта да се върнем по "чакъла" ни ужасява. Даваме си сметка, че множеството автомобилисти след малко ще бъдат обзети от същата идея и ще трябва да се прескачаме с тях по пътя. Бърза справка с OFRM-картата в GPS-а показва, че не сме без алтернатива - означен е някакъв път от манастира към река Гигински дол и после покрай реката към селото. Решаваме да поемем по него. Почти веднага установяваме, че точното следване на този път е невъзможно, поне в началото му. Той пресича обширна ливада, след което навлиза в гората покрай реката. Хубаво, но въпросната ливада към днешна дата е надлежно оградена и превърната в пасище за стадото манастирски биволи. Налага се да направим обиколка на пасището от север, след което се озоваваме в западния му край, стъпвайки отново на следата, указана в картата. Окзава се, че оттук пътят към реката всъщност е широка и доста стръмна просека в гората, слизаща право надолу и осеяна с клони и на места паднали дънери. Преодоляването й не е кой-знае каква философия, но все пак човек трябва да си гледа в краката и да ходи внимателно. В долния край на просеката се излиза на трудно доловим, но все пак личащ си, коларски път на десния, източен бряг на рекичката, който ни отвежда практически без никаква денивелация към селото. На няколко места рекичката напуска коритото си и тече направо по пътя, но най-голямото неудобство, произтичащо от този факт, е евентуално човек да се окаля, но не и да се намокри. Като се има предвид, че сме в може би "най-водния" сезон, през по-късната пролет и през лятото/есента този "проблем" не би следвало да същестува. Час и половина след тръгването от манастира откриваме отново возилото си, което благосклонно ни отвежда у дома.
NB! "Алтернативното" ни връщане от манастира покрай реката препоръчвам или на хора, снабдени с GPS и подходящи карти на него, или на по-опитни туристи с чувство за ориентация. Останалите най-добре да се примирят с автомобилния трафик и да се върнат по "царския път".
Тръгване от с. Гигинци 09:55 часа
Пристигане на вр. Тумба 12:10 часа
Тръгване от вр. Тумба 13:05 часа
Пристигане в Гигинския манастир 13:55 часа
Тръгване от Гигинския манастир 15:00 часа
Пристигане в с. Гигинци 16:30 часа
Общо времетраене: 6 часа и 35 минути
Чисто ходене: 4 часа и 35 минути
Почивки: 2 часа
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
16 април 2012 г., понеделникът след Великден
Принципно предпочитам придвижване с обществен транспорт (позволява движение от точка А към точка B, а не кръгово или двупосочно придвижване от точка А към точка А), но в дадения случай бяхме принудени да направим изключение. Причината за това е, че искахме да реализираме този маршрут точно в този ден, тъй като част от компанията щеше да има отново свободно време някъде в неизвестното бъдеще. За жалост не успяхме да изкопчим никаква достоверна информация за разписание на автобусите от автогара Перник до Гигинци. "Справки" на Виваком съобщават, че автогарата вече не ползва техните услуги, а всички налични из мрежата телефони се оказват "задънена улица". На "сайта" на автогарата в Перник има снимани разни разписания от Перник към разни места, но конкретно Гигинци изгрява само като спирка по маршрута Перник - Дивля - Лева река, обслужван само веднъж седмично (в събота). В един-два поста в разни форуми се съобщава за уж множество пътуващи автобуси до селото всеки ден - "7:35, 8:10, 12:30, 14:20, 17:00, 19:20 и 20:00", но тази информация не може да бъде потвърдена по официален път. Ето защо се отказваме от първоначалния план да тръгнем от Гигинци и да слезем Батановци, откъдето да се приберем с влак, натоварваме се на колата (четири възрастни човека и един седемгодишен "ранен пубер") и отпрашваме през Божурище и Брезник за Гигинци.
Пристигаме в Гигинци малко преди 10 часа, паркираме колата в "центъра", пред кметството, под огромен надпис "Каменица" на стената на малка едноетажна сграда, наливаме хубава вода в чешмата на площадчето, заобикаляме същата постройка и покрай селската църква се насочваме на изток към края на селото. След последните му постройки достигаме до някогашен черен път, сега дебело чакълиран, който всъщност води към Гигинския манастир и към крайната ни цел днес - първенеца на планината, вр. Тумба.
Като оставим първите 100-200 метра след селото, през останалото време пътят се изкачва изключително плавно нагоре към планината. Сериозно натоварване няма, а също така и няма особен шанс да се обърка човек. Това важи с в пълна степен за чакълирания път, който така или иначе няма как да бъде сбъркан, но също и за участъка след изоставянето на въпросния път.
Времето е прекрасно, но прогнозата е за увеличена облачност след обяд и дори евентуални превалявания, заради което решаваме първо да изкачим върха, а едва на връщане да посетим и прочулия се в последните години манастир. Установяваме - без особена изненада (предвид почивния и "благочестив" ден) - че далеч не сме единствените, отправили се от селото към манастира ... но сме единствените "немоторизирани" люде. На всеки две минути сме задминавани от по някой автомобил, пълен с религиозни и/или копнеещи за ешмедеме "поклонници". Нямаме търпение да се отървем от тази четириколесна компания!
Точно час след началото на днешната разходка достигаме място, където при стопански постройки със свободно пасящи розови и черни свинки из околните храсталаци чакълираният път тръгва нядясно и надолу (към манастира), а ние продължаваме по класически черен горски път направо и нагоре. След още десет минути на обширна ливада достигаме до ново "кръстовище", като надясно отново може да се тръгне за манастира, а нашият път продължава отново направо. Малко по-късно той навлиза в рядка горичка, която напуска на седловината между връх Китка и връх Тумба. Всъщност ако не е GPS-ът няма и да разберем за съществуването на връх Китка, който се "извисява" само няколко метра над въпросната седловина и е на около 50 метра североизточно от нея. Все пак решаваме да го уважим, провираме се през няколко храста и заставаме върху скрито в тревата бетонно блокче, маркиращо самия връх.
След това се връщаме обратно на седловината, югоизточно от която над нас е "надвиснал" връх Тумба. След петминутно "епично" изкачване на североизточния му склон върхът е покорен! За целта ни бяха необходими точно два часа и петнадесет минути лежерно ходене от селото с изчакване на непрестанно улисаната в какво ли не седемгодишна "душа на компанията", която, разбира се, търчи безгрижно нагоре по последното изкачване на върха и доволна и щастлива се озовава на него първа.
Върхът е изключително обзорен и предлага фантастични гледки - Берковишка планина с Комовците, Козница с Тодорините кукли, пред тях Чепън, и след това по посока на часовниковата стрелка Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Голо бърдо, Конявска, Земенска, Ерул, Руй, Любаш - истински нагледен урок по география за планините в тази част на България. В краката ни на изток се е проснало Граовското поле. На югоизток в далечината са снежните върхове на Рила, а на югозапад - също покритите със сняг билни части на Осогово. В южното подножие на Църногорската планина блестят водите на язовир "Пчелина".
Умилени от тази красота, не забравяме да седнем и да похапнем баница, козунаци, яйца и топъл чай. Слънчицето припича, подухва лек ветрец - идилия!
След малко се сдобиваме с компания - мъж на средна възраст се качва на върха, но не по пътя, по който дойдохме ние, а от северозапад. Качил се е по път, който тръгва отново от Гигинци, но използва не рида източно от рекичката Гигински дол, извираща от северозападното подножие на вр. Китка и достигаща до село Гигинци, където отдава водите си на Непразнишка река, а рида западно от нея. Този път, впрочем, е добре видим благодарение на Google Earth, както показа бързата справка след прибирането ни у дома, и определено е добра алтернатива за изкачването на вр. Тумба, ако човек иска да избегне навалицата по трасето през манастира (приложил съм и него като трак - вж. файловете Tumba_Giginci_Alternative, но той е "моделиран" по сателитните изображения, не сме го изминавали!). Въпросният мъж поздравява учтиво, след което вади Новия завет и изправен с лице на изток започва да го чете наум. Малко по-късно сме подминати като малка гара от двойка целеустремени колоездачи, дошли откъм манастира, които продължиха по пътя, по който се качи гореспоменатият мъж.
След като наситихме душите и телесата си, решихме, че е време да "сгънем цирка" и да се отправим по обратния път към манастира. За около 50 минути слизаме от върха и достигаме манастира, където заварваме стълпотворение от хора и автомобили. Почиваме, разглеждаме разрастващия се (по-скоро като сграден фонд, а не като монашеско братство) и обновен манастир, запалваме свещичка в старата манастирска църква, купуваме си "монашеско" биволско и козе сирене (всъщност правено, ако не се лъжа, в Перник), правим снимки, похапваме биволски кебапчета (отново made in Pernik) в импровизираната бирария на ливадата пред манастирската порта ... а, бе, изобщо, вписваме се в обстановката. В крайна сметка решаваме, че кашкавал-туризмът си е кашкавал-туризъм, но не бива да води до подагра, и се надигаме решително от масите. Дръж се, Гигинци, идем!
Обаче ... мисълта да се върнем по "чакъла" ни ужасява. Даваме си сметка, че множеството автомобилисти след малко ще бъдат обзети от същата идея и ще трябва да се прескачаме с тях по пътя. Бърза справка с OFRM-картата в GPS-а показва, че не сме без алтернатива - означен е някакъв път от манастира към река Гигински дол и после покрай реката към селото. Решаваме да поемем по него. Почти веднага установяваме, че точното следване на този път е невъзможно, поне в началото му. Той пресича обширна ливада, след което навлиза в гората покрай реката. Хубаво, но въпросната ливада към днешна дата е надлежно оградена и превърната в пасище за стадото манастирски биволи. Налага се да направим обиколка на пасището от север, след което се озоваваме в западния му край, стъпвайки отново на следата, указана в картата. Окзава се, че оттук пътят към реката всъщност е широка и доста стръмна просека в гората, слизаща право надолу и осеяна с клони и на места паднали дънери. Преодоляването й не е кой-знае каква философия, но все пак човек трябва да си гледа в краката и да ходи внимателно. В долния край на просеката се излиза на трудно доловим, но все пак личащ си, коларски път на десния, източен бряг на рекичката, който ни отвежда практически без никаква денивелация към селото. На няколко места рекичката напуска коритото си и тече направо по пътя, но най-голямото неудобство, произтичащо от този факт, е евентуално човек да се окаля, но не и да се намокри. Като се има предвид, че сме в може би "най-водния" сезон, през по-късната пролет и през лятото/есента този "проблем" не би следвало да същестува. Час и половина след тръгването от манастира откриваме отново возилото си, което благосклонно ни отвежда у дома.
NB! "Алтернативното" ни връщане от манастира покрай реката препоръчвам или на хора, снабдени с GPS и подходящи карти на него, или на по-опитни туристи с чувство за ориентация. Останалите най-добре да се примирят с автомобилния трафик и да се върнат по "царския път".
| giginci_tumba_giginci.gdb |
| giginci_tumba_giginci.gpx |
| giginci_tumba_giginci.kml |
| tumba-giginci_alterantive.gdb |
| tumba-giginci_alterantive.gpx |
| tumba-giginci_alterantive.kml |
HTML Comment Box is loading comments...
