ЛОЗЕНСКА ПЛАНИНА
Лозенска планина е една от "подценяваните" ни планини, която - буквално и преносно - остава в сянката на Витоша. Тя, обаче, предлага чудесни възможности за еднодневни излети и отдих сред природата на жителите на столицата ни. От гледна точка на кашкавал-туриста тя е прекрасна дестинация за походи по няколко причини: изходните пунктове на маршрутите са лесно и бързо достижими както с градския транспорт, така и с автомобил; разходката из нея не предполага кой-знае каква тренираност от страна на туриста; върховете по главното й било предлагат чудесни гледки във всички посоки, а обширните поляни - прекрасни възможности за организиране на пикници и семейни игри.
Трябва да се има предвид, обаче, че едно от основните предимства на планината - многобройните пътеки и черни пътища, тръгващи отвсякъде и водещи навсякъде - същевременно е един от основните й "недостатъци". По ред причини маркираните пътеки в планината се броят на пръсти и при невнимание кашкавал-туристът може и да се изгуби. Дори да се случи това, то няма да е фатално, но все пак може да коства някой и друг час повече от предвиденото за излета. Именно затова е препоръчително при поход из нея той все пак да разполага с помощни средства. В това отношение, разбира се, най-полезно би било GPS-устройство, но тъй като далеч не всички разполагат с подобно, отлична работа върши и картата на Лозенска планина на Домино, включена като бонус към тяхната карта на Витоша. Алтернатива е и картата на Плана и Лозенска планина на Картография ЕООД, която, обаче, не съм ползвал и за която не мога да дам информация от първа ръка. Работата с картите в планината предполага добра пространствена ориентация от кашкавал-туриста, а ако такава няма - използването на елементарен компас.
Основните маркирани маршрути са два, като и двата имат за изходна точка с. Долни Лозен, а крайните им точки са съответно Пасарел и Кокаляне. В голямата си част те съвпадат и преминават през Лозенския манастир Св. Спас и вр. Половрак, като се разделят малко преди "Матейната чешма". И двата маркирани маршрута са означени на картата на Домино.
Изходни пунктове за планината са селата в нейното подножие - Долни и Горни Лозен, Герман, Кокаляне, Долни Пасарел, Нови хан и Габра. С изключение на последните две другите са достижими с автобуси на градския транспорт. Разписанията им могат да се открият на страницата на Центъра за градска мобилност. До Нови хан може да се стигне с влак (разписанието може да се открие на страницата на БДЖ) или автобуси от Елин Пелин, част от които пътуват и до с. Габра. Засега не съм ползвал автобусния превоз по направление Елин Пелин - Нови хан - Габра и не мога да гарантирам, че информацията, откривана за него в интернет, е актуална и вярна.
Добра обща информация за планината може да се почерпи този сайт. По лично мое мнение посочените там времена за някои от маршрутите надценяват възможностите на кашкавал-туриста!
Трябва да се има предвид, обаче, че едно от основните предимства на планината - многобройните пътеки и черни пътища, тръгващи отвсякъде и водещи навсякъде - същевременно е един от основните й "недостатъци". По ред причини маркираните пътеки в планината се броят на пръсти и при невнимание кашкавал-туристът може и да се изгуби. Дори да се случи това, то няма да е фатално, но все пак може да коства някой и друг час повече от предвиденото за излета. Именно затова е препоръчително при поход из нея той все пак да разполага с помощни средства. В това отношение, разбира се, най-полезно би било GPS-устройство, но тъй като далеч не всички разполагат с подобно, отлична работа върши и картата на Лозенска планина на Домино, включена като бонус към тяхната карта на Витоша. Алтернатива е и картата на Плана и Лозенска планина на Картография ЕООД, която, обаче, не съм ползвал и за която не мога да дам информация от първа ръка. Работата с картите в планината предполага добра пространствена ориентация от кашкавал-туриста, а ако такава няма - използването на елементарен компас.
Основните маркирани маршрути са два, като и двата имат за изходна точка с. Долни Лозен, а крайните им точки са съответно Пасарел и Кокаляне. В голямата си част те съвпадат и преминават през Лозенския манастир Св. Спас и вр. Половрак, като се разделят малко преди "Матейната чешма". И двата маркирани маршрута са означени на картата на Домино.
Изходни пунктове за планината са селата в нейното подножие - Долни и Горни Лозен, Герман, Кокаляне, Долни Пасарел, Нови хан и Габра. С изключение на последните две другите са достижими с автобуси на градския транспорт. Разписанията им могат да се открият на страницата на Центъра за градска мобилност. До Нови хан може да се стигне с влак (разписанието може да се открие на страницата на БДЖ) или автобуси от Елин Пелин, част от които пътуват и до с. Габра. Засега не съм ползвал автобусния превоз по направление Елин Пелин - Нови хан - Габра и не мога да гарантирам, че информацията, откривана за него в интернет, е актуална и вярна.
Добра обща информация за планината може да се почерпи този сайт. По лично мое мнение посочените там времена за някои от маршрутите надценяват възможностите на кашкавал-туриста!
HTML Comment Box is loading comments...
