Копривщица - връх Богдан - Копривщица
Между 14 и 16 март 2014 г., доверявайки се - както се оказа, с основание! - на прогнозите за чудесно време, решаваме да си спретнем дълъг тридневен уикенд, съчетавайки планинарски, културни и гастрономически удоволствия в сърцето и перлата на Същинска Средна гора - Копривщица.
Предлаганият тук пътепис е ден втори от тридневния уикенд.
Предлаганият тук пътепис е ден втори от тридневния уикенд.
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от Копривщица: 07:00 часа
Достигане на края на пътя в долината на Крива река: 08:50 часа. Почивка 10 минути.
Пристигане на хижа Богдан: 10:00 часа. Почивка 5 минути.
Пристигане на връх Богдан: 10:50 часа. Почивка 40 минути.
Пристигане на връх Невида: 12:15 часа. Почивка 5 минути.
Пристигане в югозападното подножие на вр. Дебели рид: 13:05 часа. Почивка 20 минути.
Пристигане в Копривщица: 15:20 часа
Общо времетраене: 8 часа и 20 минути
Чисто ходене: 7 часа
Почивки: общо 1 час и 20 минути
NB! Пътят на отиване е чудесно маркиран и на практика няма възможност от изгубване. На връщане маркировката е прилична, но изчезва след връх Дебели рид; независимо от това възможността за загубване е минимална, защото просто трябва да се следва основният билен път, който се е чудесно различим. По пътя вода няма, или по-точно казано няма между малко след напускането на града и повторното влизане в него. Според някои информации има чешма при останките на хижа Богдан, но ние така и не я открихме (по-точно успяхме да открием само една пресъхнала чешма току преди хижата).
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
15 март 2014 г., събота
Днес сме планирали ранно тръгване, но … тръгваме дори по-рано от планираното. Причината е, че заради тишината и чистия въздух се наспиваме много бързо и се будим доста преди будилника, който сме навили за 06:00 часа. Тъй като багажът ни за деня е спретнат още от предния ден, губим време само за сутрешен тоалет и обличане, след което потегляме без забавяне. В интерес на истината собствениците на хотела още вчера ни предложиха закуска за днешния ден, но сърце не ни даде да караме някого да ни прави такава в шест сутринта, поради което отново отиваме към Керековия мост, където има будка за вестници и разни други неща. Разбира се, тя не работи в този безбожно ранен час, но още вчера я набелязахме заради кафе-автомата пред нея.
Тръгване от Копривщица: 07:00 часа
Достигане на края на пътя в долината на Крива река: 08:50 часа. Почивка 10 минути.
Пристигане на хижа Богдан: 10:00 часа. Почивка 5 минути.
Пристигане на връх Богдан: 10:50 часа. Почивка 40 минути.
Пристигане на връх Невида: 12:15 часа. Почивка 5 минути.
Пристигане в югозападното подножие на вр. Дебели рид: 13:05 часа. Почивка 20 минути.
Пристигане в Копривщица: 15:20 часа
Общо времетраене: 8 часа и 20 минути
Чисто ходене: 7 часа
Почивки: общо 1 час и 20 минути
NB! Пътят на отиване е чудесно маркиран и на практика няма възможност от изгубване. На връщане маркировката е прилична, но изчезва след връх Дебели рид; независимо от това възможността за загубване е минимална, защото просто трябва да се следва основният билен път, който се е чудесно различим. По пътя вода няма, или по-точно казано няма между малко след напускането на града и повторното влизане в него. Според някои информации има чешма при останките на хижа Богдан, но ние така и не я открихме (по-точно успяхме да открием само една пресъхнала чешма току преди хижата).
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
15 март 2014 г., събота
Днес сме планирали ранно тръгване, но … тръгваме дори по-рано от планираното. Причината е, че заради тишината и чистия въздух се наспиваме много бързо и се будим доста преди будилника, който сме навили за 06:00 часа. Тъй като багажът ни за деня е спретнат още от предния ден, губим време само за сутрешен тоалет и обличане, след което потегляме без забавяне. В интерес на истината собствениците на хотела още вчера ни предложиха закуска за днешния ден, но сърце не ни даде да караме някого да ни прави такава в шест сутринта, поради което отново отиваме към Керековия мост, където има будка за вестници и разни други неща. Разбира се, тя не работи в този безбожно ранен час, но още вчера я набелязахме заради кафе-автомата пред нея.
Изпиваме по едно капучино и се отправяме по пътя за връх Богдан. Той, впрочем, започва точно при Керековия мост и Шулевите къщи, където започва ул. Петко Кълев.
Тръгваме по нея и не след дълго се озоваваме в подножието на мемориалния комплекс „Георги Бенковски”.
Оттук продължаваме на юг по ул. Здравец, която не след дълго се слива с ул. Георги Бенковски, която пък на свой ред ни отвежда до последните къщи на града. Там нашият спътник, придружавал ни в последните няколко минути, здраво стиснал комат хляб в устата си, решава да ни изостави.
Веднага след последните къщи се озоваваме пред разклон, на който започва и маркировката за връх Богдан (червена, дублирана и от колова).
В интерес на истината „всички пътища водят към Богдан” под една или друга форма, но ние сме решили да изкачим върха по „класическия” път – по долината на р. Крива. Именно затова на този разклон поемаме по долния път, направо и на юг, и игнорираме отклонението вляво, което отвежда на североизток. След малко минаваме между стопански двор от дясната ни страна и южните градски гробища от лявата ...
... продължавайки пътя си все по хоризонтал, по източния бряг на широката долина на река Тополница. В основата на оставащите ни отляво възвишения на няколко места има чешми с хубава вода, които са последния шанс да се запасите с такава, ако не сте го направили.
На няколко места от основния път се отделят по-малки пътища и пътеки, водещи наляво и нагоре към височините, но ние ги игнорираме, за да достигнем до много обширно място, където среща си дават долината на Тополница и широката долина на река Крива – основен неин приток в Копривщенската долина.
С широка дъга наляво пътят завива плавно наляво и се отправя на изток по долината на река Крива. Из долината на реката има ливади и ниви, околните хълмове от двете й страни за заети от редуващи се гори и пасища.
С широка дъга наляво пътят завива плавно наляво и се отправя на изток по долината на река Крива. Из долината на реката има ливади и ниви, околните хълмове от двете й страни за заети от редуващи се гори и пасища.
След известно време достигаме до струпване от значителни по своите размери стопански постройки ...
... малко след които от долинния път вдясно се отделя коларски път, изкачващ се към рида южно от долината.
Това е първото отклонение изобщо, което си струва да бъде взето под внимание, защото по него също може да се достигне днешната ни цел.
Ние обаче го игнорираме и продължаваме напред по долината, по маркирания път. След малко достигаме до заслон, еднакъв с видения вчера преди връх Бич и в малко по-добро състояние от него.
Ние обаче го игнорираме и продължаваме напред по долината, по маркирания път. След малко достигаме до заслон, еднакъв с видения вчера преди връх Бич и в малко по-добро състояние от него.
Срещу него, на само няколко метра, е Гацовата чешма, за съжаление пресъхнала.
Буквално на няколко десетки метра след заслона се стига до разклонение – по-оживено използваният път тръгва наляво и нагоре към рида северно от долината на Крива река, а на изток покрай реката продължава затревен коларски път, който явно вече не се използва – или пък се ползва твърде рядко – от машини.
Продължаваме именно по този затревен път и след само още няколко десетки метра достигаме до място, където на едно дърво отляво виждаме две табели, съответно за връх Богдан и за хижа Средногорец.
Това е ключово място, защото точно тук трябва да напуснем долинния път и да се прехвърлим на левия (южен) бряг на реката, за да се озовем пред кол от коловата маркировка по маршрута.
На двадесетина метра по-напред ще забележим характерно буково дърво с табела, покрай което в гората навлиза добре видима пътека. Именно по нея тръгваме и ние.
До този момент, вървейки из равната долина на Крива река, сме спечелили само стотина метра денивелация, изминавайки осем километра. Разстоянието до върха оттук е четири километра, а оставащата денивелация – 500 метра. Ясно е, че голямото изкачване тепърва предстои и пътеката незабавно ни дава повод да се уверим в това. Тя е стръмна, почти без серпентини и бързо набира височина сред гората.
След малко я напуска, за да ни изведе на ливада, от която съзираме върха, към който се стремим.
Оттук се разкриват и първите панорамни гледки за днес – към вездесъщия в тази част на татковината Вежен и към Буная.
Пътеката се превръща в широк затревен коларски път, който плавно се изкачва в югоизточна посока по тревистите склонове към обширна поляна в западното подножие на върха.
Подминавайки съоръжения, приемащи сигнали от Космоса ...
... и разположена до тях информационна табела, споделяща информация относно резерват „Богдан” ...
... достигаме до хижа „Богдан” или по-точно до жалките останки от някогашната хижа. Това е поредният паметник на безхаберието на съвременното българско поколение, успяло да унищожи за нула време нещо, основите на което са поставени още през 1938 г. и доизградено през 60-те години. „Старата” и „новата” хижа, както и бунгалата край тях, са в руини и не могат да предложат нещо повече освен краткотраен подслон в случай на буря.
Независимо от всичко погиналата хижа декларира пред посетителите си – напълно в духа на традициите на този бунтовен край – своята решимост да се бори с различни недъзи на нашето съвремие.
От хижата основният път – към хижа „Средногорец” – продължава в югоизточна посока, за да обиколи подножието на върха от юг. Ние, обаче, тръгваме право на изток, изкачвайки се по западния склон на върха към най-високата му точка. Именно тук се натъкваме на първата (и последна) истинска снежна покривка за тези три дни. Нищо неочаквано, впрочем: още вчера, съзерцавайки склоновете на Балкана, ни стана ясно, че сняг има приблизително от 1500 метра нагоре. Пътека – ако има такава – не се вижда в снега, но за сметка на това по дърветата от време на време се вижда ту червена, ту (по-често) жълта маркировка, които задават посоката, в която трябва да се върви. Но дори и без нея пътят е ясен – право нагоре, по билото, сред защитената букова гора. Човешки следи в снега няма, явно сме първите, които се изкачват дотук след последните снеговалежи.
След не много време се озоваваме на обширна голя поляна – последната права преди върха.
Изкачваме се по нея, газейки в снега, който става все по-дълбок – тук е вече към 30 см, а на самия връх надминава половин метър – и достигаме върха, който е издължен в посока запад-изток, като маркиращата го пирамида е в самия му източен край.
Досами пирамидата има ниска скала, на която има паметни плочи, поставени от различни трудови колективи по повод на различни годишнини. Снегът върху нея е практически стопен, поради което тя предлага чудесна възможност да се поседне за почивка и хапване.
След това не ни остава нищо друго, освен да тръгнем назад към Копривщица. Отправяме се, обаче, не по обратния път, а по алтернативен маршрут, който е малко по-дълъг, но ни примамва с липсата на гори и обзорните си панорами. Речено-сторено.
От върха се спускаме през гората в североизточна посока, като за съвсем кратко време губим значителна височина по стръмния му северен склон и се озоваваме на коларски път, обикалящ подножието му от север.
След това не ни остава нищо друго, освен да тръгнем назад към Копривщица. Отправяме се, обаче, не по обратния път, а по алтернативен маршрут, който е малко по-дълъг, но ни примамва с липсата на гори и обзорните си панорами. Речено-сторено.
От върха се спускаме през гората в североизточна посока, като за съвсем кратко време губим значителна височина по стръмния му северен склон и се озоваваме на коларски път, обикалящ подножието му от север.
Тръгваме по пътя наляво – на северозапад – и не след дълго той излиза от гората в северното подножие на връх Богдан. Оттам продължава на север, а по-късно с гигантски плавен завой се отправя на северозапад и запад.
Излизайки от гората, следваме пътя (по който има колова маркировка) в продължение на около 600 метра, след което го напускаме и се отклоняваме вдясно, за да изкачим едно обгледно голо връхче, предлагащо наистина чудесни гледки и незнайно защо наричащо се Невида.
В самото му подножие виждаме черепа на създание, което явно не е обичало планинарите и е намерило заслужената си участ.
От пирамидата на върха правим снимки във всички посоки ...
... и се отправяме на запад, за да се върнем на билния път. Той води през обширни ливади или (много по-рядко) през гористи участъци ...
... подсичайки няколко безименни връхчета от юг и отправяйки се към подножието на връх Дебели рид.
На редица места има отклонения от пътя, вляво и вдясно, като съветът ни е те да бъдат игнорирани и да се държи стриктно самото било. Ако все пак някой реши да се отклонява, то нека го прави в посока наляво – така ще бъде отведен до долината на Крива река и оттам в Копривщица, докато всяко отклонение вдясно би означавало слизане към Клисура или Розино.
Подсичаме Дебели рид – отново от юг – и продължаваме на запад, за да достигнем място, в което билният път решава да напусне билото и да започне плавно слизане в югозападна посока, навлизайки в гора.
Подсичаме Дебели рид – отново от юг – и продължаваме на запад, за да достигнем място, в което билният път решава да напусне билото и да започне плавно слизане в югозападна посока, навлизайки в гора.
Не след дълго се озоваваме сред сечища, прореждащи келяви иглолистни насаждения ...
... за да достигнем разклон.
И двата пътя тук са „верни” – ако продължим по левия, ще излезем в южния край на Копривщица, на разклона веднага след гробищата и стопанския двор, за който стана дума в началото на днешния ни разказ. Ние, обаче, тръгваме по десния, защото той ще ни отведе към северния край на града, където се намира нашият временен дом. Отново сред сечища, които на моменти са направили така, щото пътеката буквално да изчезне, се озоваваме на поляните над града, от които се разкриват гледки към онази му част, която е на западния бряг на река Тополница.
Не след дълго сме „у дома” и се отдаваме на заслужена почивка.
| 02_koprivshtica-bogdan-koprivshtica.gdb |
| 02_koprivshtica-bogdan-koprivshtica.gpx |
| 02_koprivshtica-bogdan-koprivshtica.kmz |
HTML Comment Box is loading comments...
