СОФИЙСКА ПЛАНИНА
Софийска планина е дял от Стара планина, който от юг е ограничен от Софийското поле, от запад от Искърския пролом, от север от дълбоката долина на река, която носи различни имена в различните си части в зависимост от селата, покрай които преминава - в горното си течение е Ябланица, после става Огойска, след това Бакьовска, а малко преди да влее водите си в Искър при Реброво е известна като Батулийска. На изток Софийска планина някак неусетно прелива в Мургашкия дял на Стара планина. Връзката между тези две части на Балкана се осъществява основно благодарение на седловината Родинор, започваща от източните склонове на първенеца на Софийската планина - връх Готен (1294 м н. в.). По-спорно е онова, което ги отделя - дали долината на река Буовщица, извираща под вр. Готен или разположената малко по на изток долина на река Желявска, изворите на която са недалеч от тези на Буовщица. Също толкова неясен е разделът на север от Родинор: трудно е да се каже с точност към Софийска планина или към Мургаш трябва да се причисли пространството, заключено между двата начални притока на р. Елешница - реките Правешка и Челаница, и двете извиращи от западните склонове на връх Невижда.
Планината има издължена форма с надлъжна ос северозапад-югоизток. Дълга е около 20 километра, а е широка средно десетина километра. Може да се раздели на две големи части - северна и южна, отделени една от друга чрез дълбоката долина на р. Елешница, за изворите на която стана реч. Тя протича в северозападна посока, за да влее водите си в Ябланишко-Батулийската река при с. Бакьово. Билото на северния й дял започва на изток с връх Камарата (1182 м н. в.), преминава през върховете Краева чукла, Асарица, Копана чукла и Капя, за да свърши при с. Бакьово. Южният дял на планината е по-обширен и по-висок. Той започва на изток с планинския първенец връх Готен, от който на запад билото върви през върховете Керимова чука, Баланов дел, Война, Драгуната, Дебели дел и Гола глава, за да се спусне чрез няколко обособени рида към Луково, Реброво и Батулия.
Внимателно вглеждане показва интересна особеност на планината, благодарение на която тя контрастира рязко с разположената си по на запад посестрима - Малата планина. За разлика от последната, която е тотално обживяна от човека в миналото и в гънките на която се гушат десетки селца и махали, достигащи чак до билните й части, Софийска планина е лишена от живот, или казано по-точно от човешко присъствие. Селата, свързани с нея, са по правило в подножията й - в северната периферия на Софийското поле, в долината на Искъра, в долината на Батулийско-Ябланишката река. Вътре в нея няма села и махали, и то не само по билните й части, а дори и по течението на дълбоката вътрешнопланинска долина на река Елешница.
Изходни пунктове за тази незаслужено пренебрегвана от туристите планина на хвърлей място от София са селата по южното й подножие - Гниляне (квартал на Нови Искър), Подгумер, Войнеговци, Локорско, Кремиковци, Сеславци и (град) Бухово. Всички те се радват на редовен и чест градски транспорт от различни точки на София. На най-голяма популярност сред тях се радват гр. Бухово, разположен в подножието на планинския първенец Готен, както и с. Кремиковци - отправен пункт за един от най-известните на широката общественост манастири от Софийската Света гора (Кремиковския) и за средищните части на Софийска планина.
Редовен - автобусен и жп - транспорт свързва София и с Владо Тричков, Луково и Реброво - селища в Искърския пролом, от които може да се предприемат излети из западните части на планината. Най-сложно е положението - от гледна точка на обществения транспорт - при селата, служещи за начални пунктове на маршрути към северния планински дял (Бакьово и Ябланица), до които достигат митични автобусчета, тръгващи от Своге и преминаващи през Реброво и Батулия. Последните е трудно да се нарекат редовни, но все пак ги има. Засега ...
Планината има издължена форма с надлъжна ос северозапад-югоизток. Дълга е около 20 километра, а е широка средно десетина километра. Може да се раздели на две големи части - северна и южна, отделени една от друга чрез дълбоката долина на р. Елешница, за изворите на която стана реч. Тя протича в северозападна посока, за да влее водите си в Ябланишко-Батулийската река при с. Бакьово. Билото на северния й дял започва на изток с връх Камарата (1182 м н. в.), преминава през върховете Краева чукла, Асарица, Копана чукла и Капя, за да свърши при с. Бакьово. Южният дял на планината е по-обширен и по-висок. Той започва на изток с планинския първенец връх Готен, от който на запад билото върви през върховете Керимова чука, Баланов дел, Война, Драгуната, Дебели дел и Гола глава, за да се спусне чрез няколко обособени рида към Луково, Реброво и Батулия.
Внимателно вглеждане показва интересна особеност на планината, благодарение на която тя контрастира рязко с разположената си по на запад посестрима - Малата планина. За разлика от последната, която е тотално обживяна от човека в миналото и в гънките на която се гушат десетки селца и махали, достигащи чак до билните й части, Софийска планина е лишена от живот, или казано по-точно от човешко присъствие. Селата, свързани с нея, са по правило в подножията й - в северната периферия на Софийското поле, в долината на Искъра, в долината на Батулийско-Ябланишката река. Вътре в нея няма села и махали, и то не само по билните й части, а дори и по течението на дълбоката вътрешнопланинска долина на река Елешница.
Изходни пунктове за тази незаслужено пренебрегвана от туристите планина на хвърлей място от София са селата по южното й подножие - Гниляне (квартал на Нови Искър), Подгумер, Войнеговци, Локорско, Кремиковци, Сеславци и (град) Бухово. Всички те се радват на редовен и чест градски транспорт от различни точки на София. На най-голяма популярност сред тях се радват гр. Бухово, разположен в подножието на планинския първенец Готен, както и с. Кремиковци - отправен пункт за един от най-известните на широката общественост манастири от Софийската Света гора (Кремиковския) и за средищните части на Софийска планина.
Редовен - автобусен и жп - транспорт свързва София и с Владо Тричков, Луково и Реброво - селища в Искърския пролом, от които може да се предприемат излети из западните части на планината. Най-сложно е положението - от гледна точка на обществения транспорт - при селата, служещи за начални пунктове на маршрути към северния планински дял (Бакьово и Ябланица), до които достигат митични автобусчета, тръгващи от Своге и преминаващи през Реброво и Батулия. Последните е трудно да се нарекат редовни, но все пак ги има. Засега ...
HTML Comment Box is loading comments...
