ТРИ УШИ
С това име се означава ясно обособена група възвишения между Драгоман на запад и приблизително Беледие хан на изток. От север и от юг тя е ограничена от две полета. В северното се разполагат Драгоманското блато и селата Големо и Мало Малово, както и Василовци. В южното са Алдомировското блато и селата Опицвет, Безден, Богьовци и Петърч. В североизточния си край Три уши на практика опира в южните склонове на Чепън – там, където е село Цръклевци. Най-проблематична е източната граница на тази група възвишения, където тя плавно прелива в Мала планина. Беледие хан, надвиснал над долината на Крива река, е безспорна (юго)източна точка. Спорно е обаче дали оттук границата върви право на север по трасето на съвременното шосе Беледие хан – Бучин проход или е зададена от долината на Крива река до водослива й с Дръмшенска река, а оттук насетне нагоре по Дръмшенска река до нейните извори. На практика триъгълникът между селата Белидие хан, Понор и Дръмша, увенчан от върховете Бакин кръст, Голямото било и Курилова могила, е „ничия земя” между Три уши и Мала планина. В посока изток-запад групата е дълга 19 км (или 23, ако се продължи на изток до водослива на Крива и Дръмшенска), а максималната й ширина е 8 км (по мислената линия Василовци-Безден/Опицвет).
В рамките на масива се различават много ясно два дяла – западен и източен. Западният е тесен, издължен и се вие подобно на змия между Драгоманското и Алдомировското блато. Той започва като тесен и нисък рид, увенчан от върховете Рудина и Синоглав, след което преминава в група от няколко ясно обособени възвишения, разделени едно от друго с дълбоки седловини. Това са същинските „Три уши”: върховете Чавчи камък, Пуклина и Дръмски връх. Последният е отделен чрез много дълбока и характерна клисура от източния си съсед – Мека црев. От източните склонове на Мека црев западният дял прелива плавно в източния, който има разлат, платовиден характер и се разделя на няколко рида/била в посока запад-изток, отделени от плитки долини. Централният рид върви право на изток през върховете Леща, Попа и Попова глава, за да достигне шосето Беледие хан – Бучин проход точно при разклона за село Понор. Южно от него има друг рид, в южното подножие на който са селата Опицвет, Безден и Богьовци. Северно от главното било е третият рид, започващ при връх Ковачица на запад, преминаващ през Ручо бърдо и Градище (998 м н. в.), който връх е и най-високата точка на цялата група възвишения. Северно от рида, в малка котловина североизточно от връх Градище, е сгушено село Понор - единственото село вътре във възвишенията, на север от което е и последният рид, започващ между селата Василовци и Цръклевци и завършващ нейде между Понор и Раниславци.
Тези карстови възвишения са практически напълно лишени от дървесна растителност. Билните има части са затревени и – особено в западния дял, както и в района на връх Градище – със силно камениста повърхност. Храстово-дървесна растителност се среща основно в чашите на десетките понори, осеяли най-вече повърхнината на платовидната източна част, както и по северните склонове на „същинските три уши” в западната част. Вода по високите части няма за разлика от подножията, където бликат големи карстови извори, даващи условия за живот на околните села и захранващи двете вече споменати блата.
В рамките на масива се различават много ясно два дяла – западен и източен. Западният е тесен, издължен и се вие подобно на змия между Драгоманското и Алдомировското блато. Той започва като тесен и нисък рид, увенчан от върховете Рудина и Синоглав, след което преминава в група от няколко ясно обособени възвишения, разделени едно от друго с дълбоки седловини. Това са същинските „Три уши”: върховете Чавчи камък, Пуклина и Дръмски връх. Последният е отделен чрез много дълбока и характерна клисура от източния си съсед – Мека црев. От източните склонове на Мека црев западният дял прелива плавно в източния, който има разлат, платовиден характер и се разделя на няколко рида/била в посока запад-изток, отделени от плитки долини. Централният рид върви право на изток през върховете Леща, Попа и Попова глава, за да достигне шосето Беледие хан – Бучин проход точно при разклона за село Понор. Южно от него има друг рид, в южното подножие на който са селата Опицвет, Безден и Богьовци. Северно от главното било е третият рид, започващ при връх Ковачица на запад, преминаващ през Ручо бърдо и Градище (998 м н. в.), който връх е и най-високата точка на цялата група възвишения. Северно от рида, в малка котловина североизточно от връх Градище, е сгушено село Понор - единственото село вътре във възвишенията, на север от което е и последният рид, започващ между селата Василовци и Цръклевци и завършващ нейде между Понор и Раниславци.
Тези карстови възвишения са практически напълно лишени от дървесна растителност. Билните има части са затревени и – особено в западния дял, както и в района на връх Градище – със силно камениста повърхност. Храстово-дървесна растителност се среща основно в чашите на десетките понори, осеяли най-вече повърхнината на платовидната източна част, както и по северните склонове на „същинските три уши” в западната част. Вода по високите части няма за разлика от подножията, където бликат големи карстови извори, даващи условия за живот на околните села и захранващи двете вече споменати блата.
HTML Comment Box is loading comments...
