Село Кремиковци - вилна зона Ромча
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от Кремиковци: 07:40 часа
Пристигане на оброка в долината на Кремиковска река: 08:40 часа
Пристигане на билото: 09:20 часа
Пристигане на ловната хижа в подножието на вр. Драгоната: 10:45 часа
Почивка 30 минути
Тръгване от ловната хижа в подножието на вр. Драгоната: 11:15 часа
Пристигане в подножието на вр. Дебели дел: 12:45 часа
Пристигане във вилна зона Ромча: 15:15 часа
Общо време: 7 часа и 35 минути
Чисто ходене: 6 часа и 20 минути
Почивки: 1 час и 15 минути (една същинска 30-минутна почивка на ловната хижа и множество други по-кратки спирания)
NB! По протежение на целия маршрут вода няма (с изключение на чешмичката при импровизирания оброк в самото начало на ходенето), така че е добре човек да се запаси с течности, особено в горещ летен ден.
Макар по пътя да има някаква маркировка (между Кремиковци и билото е светлосиня, след това на запад по билото - основно червена, дублирана и от жълта), възможността от объркване не е малка, защото маркировката е доста рядка, няма указателни табели на ключовите места, а и твърде често човек се сблъсква с разклонения на основния път, които нерядко изглеждат наглед по-"логични" от верния път. Именно затова препоръчваме използването на GPS или най-малкото внимателното запознаване с описанието по-долу и изострено внимание в критичните участъци.
Сам по себе си билният път е широк, ясно различим и добре проследим, но нерядко отклоненията имат сходни характеристики, така че бъдете внимателни. На редица места по протежение на маршрута има възможност за слизане в южното подножие на планината и по-специално в селата Локорско, Войнеговци и Подгумер. Ако ще се напуска билото, е добре това да става в посока юг. Евентуално слизане в северна посока също не е фатално и ще ви отведе в долината на р. Елешница към селата Бакьово или Батулия, но общественият транспорт към и от тях е под всякаква критика.
Имайте предвид, че не всеки път, тръгващ "надолу" (на юг или на север), ще ви отведе до "цивилизовано" място, защото една част от тези пътища водят до сечища насред нищото. Макар и да считаме за свой дълг да отправим тези предупреждения, не смятаме, че маршрутът е особено проблемен. Напротив, той е по силите на всеки и е чудесна възможност за усамотяване в природата, тъй като почти няма да срещнете други човешки същества освен себе си.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
По традиция ставаме по първи петли, приготвяме чай и по половин франзела на човек, доволно натъпкана със салам и кашкавал, освежаваме се с горчиво кафе и тръгваме на път. Автобусът за Кремиковци тръгва от автостанция „Изток” на Ботевградско шосе и тъй като дотам няма удобен транспорт, се мятаме на първото такси, което ни откарва навреме за автобуса в 7.00 часа. Четиридесет минути по-късно слизаме на спирка „Св. Петка” малко след центъра на селото и се отправяме към планината.
След неколкостотин метра достигаме последните къщи и минаваме по мост, веднага след който завиваме наляво и тръгваме по левия, източен бряг на реката, спускаща се от планината и преминаваща през селото. Ако тук не завием наляво, а продължим направо по асфалтовото шосе, ще достигнем известния Кремиковски манастир, откъдето черен път ще ни отведе навътре в планината и ще излезем на билото на същото място, на което ще ни отведе и пътя покрай реката. Пътят покрай манастира, обаче, е значително по-дълъг от този, който сме избрали за днешната ни разходка.
Тръгване от Кремиковци: 07:40 часа
Пристигане на оброка в долината на Кремиковска река: 08:40 часа
Пристигане на билото: 09:20 часа
Пристигане на ловната хижа в подножието на вр. Драгоната: 10:45 часа
Почивка 30 минути
Тръгване от ловната хижа в подножието на вр. Драгоната: 11:15 часа
Пристигане в подножието на вр. Дебели дел: 12:45 часа
Пристигане във вилна зона Ромча: 15:15 часа
Общо време: 7 часа и 35 минути
Чисто ходене: 6 часа и 20 минути
Почивки: 1 час и 15 минути (една същинска 30-минутна почивка на ловната хижа и множество други по-кратки спирания)
NB! По протежение на целия маршрут вода няма (с изключение на чешмичката при импровизирания оброк в самото начало на ходенето), така че е добре човек да се запаси с течности, особено в горещ летен ден.
Макар по пътя да има някаква маркировка (между Кремиковци и билото е светлосиня, след това на запад по билото - основно червена, дублирана и от жълта), възможността от объркване не е малка, защото маркировката е доста рядка, няма указателни табели на ключовите места, а и твърде често човек се сблъсква с разклонения на основния път, които нерядко изглеждат наглед по-"логични" от верния път. Именно затова препоръчваме използването на GPS или най-малкото внимателното запознаване с описанието по-долу и изострено внимание в критичните участъци.
Сам по себе си билният път е широк, ясно различим и добре проследим, но нерядко отклоненията имат сходни характеристики, така че бъдете внимателни. На редица места по протежение на маршрута има възможност за слизане в южното подножие на планината и по-специално в селата Локорско, Войнеговци и Подгумер. Ако ще се напуска билото, е добре това да става в посока юг. Евентуално слизане в северна посока също не е фатално и ще ви отведе в долината на р. Елешница към селата Бакьово или Батулия, но общественият транспорт към и от тях е под всякаква критика.
Имайте предвид, че не всеки път, тръгващ "надолу" (на юг или на север), ще ви отведе до "цивилизовано" място, защото една част от тези пътища водят до сечища насред нищото. Макар и да считаме за свой дълг да отправим тези предупреждения, не смятаме, че маршрутът е особено проблемен. Напротив, той е по силите на всеки и е чудесна възможност за усамотяване в природата, тъй като почти няма да срещнете други човешки същества освен себе си.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
По традиция ставаме по първи петли, приготвяме чай и по половин франзела на човек, доволно натъпкана със салам и кашкавал, освежаваме се с горчиво кафе и тръгваме на път. Автобусът за Кремиковци тръгва от автостанция „Изток” на Ботевградско шосе и тъй като дотам няма удобен транспорт, се мятаме на първото такси, което ни откарва навреме за автобуса в 7.00 часа. Четиридесет минути по-късно слизаме на спирка „Св. Петка” малко след центъра на селото и се отправяме към планината.
След неколкостотин метра достигаме последните къщи и минаваме по мост, веднага след който завиваме наляво и тръгваме по левия, източен бряг на реката, спускаща се от планината и преминаваща през селото. Ако тук не завием наляво, а продължим направо по асфалтовото шосе, ще достигнем известния Кремиковски манастир, откъдето черен път ще ни отведе навътре в планината и ще излезем на билото на същото място, на което ще ни отведе и пътя покрай реката. Пътят покрай манастира, обаче, е значително по-дълъг от този, който сме избрали за днешната ни разходка.
Разклонът в края на село Кремиковци: по асфалта към манастира или веднага наляво след моста покрай реката. Изображението е взето назаем от Google Street View, защото ни домързя да снимаме ...
Крачим по замръзналата земя на черния път покрай реката, навлизайки в тясната й гориста долина. Пътят в първите няколко километра е практически равен и едва-едва набираме някаква височина. След около час достигаме до значително стеснение на долината, където в подножието на една импозантна скала има импровизиран оброк.
Импровизираният оброк в долината на Кремиковска река
Тук някъде пътят става истински заснежен и започва нашата днешна зимна приказка.
По пътя край Кремиковска река
Само пет минути по-късно достигаме място, на което съгласно картите трябва да има разклонение наляво, което би съкратило пътя ни с около три километра и би ни извело на билото доста пό на запад от мястото, което ще достигнем по главния път покрай реката. Обаче така и не можем да видим ясно доловими път или пътека, които да съответстват на картните указания. Така или иначе, дори да бяхме забелязали такива, щяхме да продължим по пътя покрай реката, за да излезем на билото точно там, където го напуснахме при предишната ни разходка из Софийска планина.
И така, продължаваме напред. След още пет минути пътят, който до този момент ни води право на север, прави широк завой в североизточна посока и започва рязко да набира височина. След около половин час (и общо час и четиридесет минути след тръгването ни от селото) достигаме характерен превал на билото на планината. От този кръстопътен превал пътят се спуска на североизток към долината на река Елешница, давайки възможност на пътника да иде било в Ябланица, пресичайки долината на реката, било в Бакьово, спускайки се надолу по нея. Вдясно от нас – на изток – са импозантните, безименни и гористи върхове над хижа „Стрелец”, стопанисвана от ловното дружество в Кремиковци. Ние не тръгваме нито на север, нито на изток, а на северозапад към подножието на връх Гораница.
Така започва билният участък от днешния ни маршрут. Билото на Софийска планина в западната й част се вие като змия, отклонявайки се непрестанно ту в южна, ту в северна посока, заобикаляйки изворните зони на множество малки рекички и потоци, спускащи се било към долината на Елешница, било към Софийското поле. Върху билото са накацали безброй върхове и връхчета, които сами по себе си не са високи, но са отделени едни от други чрез ниски и дълбоки седловини, поради което преминаването през всички в един момент би се превърнало в изпитание. Първоначалният ни замисъл е да изкачим двата по-значими върха в западната част на планината – Драгоната (1111 м н. в.) и Дебели дел (1130 м н. в.), но в крайна сметка се отказваме, защото и двата са покрити с гори, а и ниската облачност, която ни съпътства през по-голямата част на деня, не дава възможност за съзерцаване на „далечни хоризонти”. По тази причина подсичаме повечето от върховете.
Между Гораница и връх Война (за наличието на който разбираме само от картата) широкият билен път върви в западна посока, а след това тръгва на северозапад към ясно открояващия се връх Драгоната. Малко след връх Война се подминава превал, на който излиза черен път, водещ от село Локорско. Отдясно е дълбокото дере Зли дол, слизащо към долината на река Елешница. Тесният превал скоро прераства в обширна равна тераса, покрита с тревна растителност и редки дървета, северният край на която опира в южните склонове на връх Драгоната. След малко забелязваме кръстовище насред терасата – главният път тръгва полунадясно и на север, за да обиколи Драгоната от изток. Полуналяво, на северозапад, върви друг черен път, който ще ни изведе до малка хижа, поддържана от ловната дружинка на с. Локорско. Решаваме да тръгнем към хижата, за да се отдадем там на заслужена почивка и леко хапване. След четвърт час сме на огряната от слънце тераса на хижата (заключена, впрочем, иначе вътре има легла за 7-8 човека, печка и дърва), пием чай и похапваме.
Към края на половинчасовата ни почивка се замисляме как да продължим – на североизток, за да се включим в главния път, преди той да е подсякъл Драгоната, или да подсечем върха от запад и да достигнем билния път след върха. Избираме втория вариант.
На няколко десетки метра от хижата личи друга, далеч по-малка постройка, при която завиваме наляво, тръгвайки по сравнително тесен, но все пак различим черен път. След малко пътят ни отвежда на обширна поляна в югозападното подножие на Драгоната, където буквално изчезва.
И така, продължаваме напред. След още пет минути пътят, който до този момент ни води право на север, прави широк завой в североизточна посока и започва рязко да набира височина. След около половин час (и общо час и четиридесет минути след тръгването ни от селото) достигаме характерен превал на билото на планината. От този кръстопътен превал пътят се спуска на североизток към долината на река Елешница, давайки възможност на пътника да иде било в Ябланица, пресичайки долината на реката, било в Бакьово, спускайки се надолу по нея. Вдясно от нас – на изток – са импозантните, безименни и гористи върхове над хижа „Стрелец”, стопанисвана от ловното дружество в Кремиковци. Ние не тръгваме нито на север, нито на изток, а на северозапад към подножието на връх Гораница.
Така започва билният участък от днешния ни маршрут. Билото на Софийска планина в западната й част се вие като змия, отклонявайки се непрестанно ту в южна, ту в северна посока, заобикаляйки изворните зони на множество малки рекички и потоци, спускащи се било към долината на Елешница, било към Софийското поле. Върху билото са накацали безброй върхове и връхчета, които сами по себе си не са високи, но са отделени едни от други чрез ниски и дълбоки седловини, поради което преминаването през всички в един момент би се превърнало в изпитание. Първоначалният ни замисъл е да изкачим двата по-значими върха в западната част на планината – Драгоната (1111 м н. в.) и Дебели дел (1130 м н. в.), но в крайна сметка се отказваме, защото и двата са покрити с гори, а и ниската облачност, която ни съпътства през по-голямата част на деня, не дава възможност за съзерцаване на „далечни хоризонти”. По тази причина подсичаме повечето от върховете.
Между Гораница и връх Война (за наличието на който разбираме само от картата) широкият билен път върви в западна посока, а след това тръгва на северозапад към ясно открояващия се връх Драгоната. Малко след връх Война се подминава превал, на който излиза черен път, водещ от село Локорско. Отдясно е дълбокото дере Зли дол, слизащо към долината на река Елешница. Тесният превал скоро прераства в обширна равна тераса, покрита с тревна растителност и редки дървета, северният край на която опира в южните склонове на връх Драгоната. След малко забелязваме кръстовище насред терасата – главният път тръгва полунадясно и на север, за да обиколи Драгоната от изток. Полуналяво, на северозапад, върви друг черен път, който ще ни изведе до малка хижа, поддържана от ловната дружинка на с. Локорско. Решаваме да тръгнем към хижата, за да се отдадем там на заслужена почивка и леко хапване. След четвърт час сме на огряната от слънце тераса на хижата (заключена, впрочем, иначе вътре има легла за 7-8 човека, печка и дърва), пием чай и похапваме.
Към края на половинчасовата ни почивка се замисляме как да продължим – на североизток, за да се включим в главния път, преди той да е подсякъл Драгоната, или да подсечем върха от запад и да достигнем билния път след върха. Избираме втория вариант.
На няколко десетки метра от хижата личи друга, далеч по-малка постройка, при която завиваме наляво, тръгвайки по сравнително тесен, но все пак различим черен път. След малко пътят ни отвежда на обширна поляна в югозападното подножие на Драгоната, където буквално изчезва.
В югозападното подножие на връх Драгоната: поглед на запад към билото на Софийска планина и връх Дебели дел
Все пак се доверяваме на GPS-а и продължаваме по следата, която завива надясно и тръгва на североизток към широколистна гора, на влизане в която ни се налага да прегазим широка няколко десетки метра ивица от млади филизи. Веднага след нея пътят внезапно се появява, все едно никога не е изчезвал. Слиза леко надолу към потока, даващ началото на река Войнешка, преминаваща през село Локорско, след което започва отново да се изкачва нагоре към билото на планината.
Пътят през гората в западното подножие на връх Драгоната
Току в подножието на билото излиза от гората и изчезва отново, но това вече не е проблем – самото било е добре видимо оттук и само няколко десетки метра по-нагоре се озоваваме на широкия черен път в северозападното подножие на Драгоната.
Оттук пътят е практически равен и върви на северозапад към добре видимия Дебели дел, като след малко започва плавно да се изкачва по полегатите му югоизточни склонове.
Оттук пътят е практически равен и върви на северозапад към добре видимия Дебели дел, като след малко започва плавно да се изкачва по полегатите му югоизточни склонове.
В югоизточното подножие на Дебели дел: поглед на изток към билото на Софийска планина и връх Драгоната
Малко под самия връх пътят завива рязко наляво, подсича го от югоизток и юг и плавно се спуска към следващата седловина, в западното му подножие, на която излиза черния път от Войнеговци към билото на планината и по-сетне към село Бакьово.
Оттук продължаваме вече изцяло през гора в западна посока, подсичаме от север няколко ниски и безименни връхчета, и излизаме на поредната широка седловина, от която имаме възможност да се спуснем наляво към село Подгумер. Подминаваме този разклон, продължавайки направо, и след само пет минути достигаме до нов разклон, на който трябва да сме особено внимателни. Пред нас има не особено висок горист връх. Наглед „логичният” път продължава право напред, от северната страна на върха. Той, обаче, е напълно погрешен, защото немного след това ще свие на север и – ако имаме късмет – ще улучим момента, в който да се отклоним от него, за да слезем в Луково, а ако нямаме, ще се наложи да се поразходим до Батулия. Ето защо тук трябва или да се мине право през върха, или да се тръгне по „нелогичния” черен път, тръгващ рязко вляво и надолу, давайки вид, че ще ни отведе в южното подножие на планината, отново към Подгумер. Пътят, обаче, скоро прави широк завой надясно и на запад, подсичайки споменатия връх и излизайки на седловина в западното му подножие, където достигаме поредното кръстовище, от което тръгват три пътя. Ако тръгнем рязко вляво, ще слезем в Подгумер. Ако тръгнем по „средния” път (полуналяво), ще слезем в махала „Изгрев” на гр. Нови Искър. Ние, обаче, искаме да отидем до предварително избраната крайна цел – Ромча – и затова тръгваме по третия – десен – път. Почти веднага след това той напуска билото и се отклонява рязко на север, подминавайки една-две отдавна необитаеми къщи. Веднага след тях достигаме ново разклонение, където отново трябва да игнорираме „логичния” път (т. е. този, който продължава направо, защото той ще ни отведе просто до една друга купчинка къщи и ще свърши там) и да тръгнем по „нелогичния”, рязко вдясно, за да започнем стръмно слизане из дълбокото дере на един от потоците, даващи начало на Ромчанската река. Чрез две големи серпентини, преминавайки последователно на двата бряга на дерето, бързо губим височина, за да достигнем не след дълго долината на Ромчанската река, по която продължаваме на югозапад към Искърското дефиле. Оттук насетне критични моменти няма, ако не считаме едно разклонение, на което трябва да продължим направо и надолу, а не наляво и нагоре. Веднага след това разклонение достигаме и първите къщи на същинската вилна зона Ромча, оставайки на черния път, който току-що се е отделил от реката и върви сравнително високо по нейния десен, северен бряг. Не след дълго достигаме знаменателна табела, указваща ни, че не се движим по какъв да е черен път из дебрите на Софийската планина, а по гордия булевард „Черни връх” на махала Ромча.
Оттук продължаваме вече изцяло през гора в западна посока, подсичаме от север няколко ниски и безименни връхчета, и излизаме на поредната широка седловина, от която имаме възможност да се спуснем наляво към село Подгумер. Подминаваме този разклон, продължавайки направо, и след само пет минути достигаме до нов разклон, на който трябва да сме особено внимателни. Пред нас има не особено висок горист връх. Наглед „логичният” път продължава право напред, от северната страна на върха. Той, обаче, е напълно погрешен, защото немного след това ще свие на север и – ако имаме късмет – ще улучим момента, в който да се отклоним от него, за да слезем в Луково, а ако нямаме, ще се наложи да се поразходим до Батулия. Ето защо тук трябва или да се мине право през върха, или да се тръгне по „нелогичния” черен път, тръгващ рязко вляво и надолу, давайки вид, че ще ни отведе в южното подножие на планината, отново към Подгумер. Пътят, обаче, скоро прави широк завой надясно и на запад, подсичайки споменатия връх и излизайки на седловина в западното му подножие, където достигаме поредното кръстовище, от което тръгват три пътя. Ако тръгнем рязко вляво, ще слезем в Подгумер. Ако тръгнем по „средния” път (полуналяво), ще слезем в махала „Изгрев” на гр. Нови Искър. Ние, обаче, искаме да отидем до предварително избраната крайна цел – Ромча – и затова тръгваме по третия – десен – път. Почти веднага след това той напуска билото и се отклонява рязко на север, подминавайки една-две отдавна необитаеми къщи. Веднага след тях достигаме ново разклонение, където отново трябва да игнорираме „логичния” път (т. е. този, който продължава направо, защото той ще ни отведе просто до една друга купчинка къщи и ще свърши там) и да тръгнем по „нелогичния”, рязко вдясно, за да започнем стръмно слизане из дълбокото дере на един от потоците, даващи начало на Ромчанската река. Чрез две големи серпентини, преминавайки последователно на двата бряга на дерето, бързо губим височина, за да достигнем не след дълго долината на Ромчанската река, по която продължаваме на югозапад към Искърското дефиле. Оттук насетне критични моменти няма, ако не считаме едно разклонение, на което трябва да продължим направо и надолу, а не наляво и нагоре. Веднага след това разклонение достигаме и първите къщи на същинската вилна зона Ромча, оставайки на черния път, който току-що се е отделил от реката и върви сравнително високо по нейния десен, северен бряг. Не след дълго достигаме знаменателна табела, указваща ни, че не се движим по какъв да е черен път из дебрите на Софийската планина, а по гордия булевард „Черни връх” на махала Ромча.
Гордата табела на булевард Черни връх във вилна зона Ромча
Малко след тази табела пътят слиза рязко надолу към речното корито, извеждайки ни до по-лъскавите и трайни постройки в „центъра” на Ромча. Ще познаете последния по хранителен магазин с няколко масички и пейки пред него, които в по-топли дни предлагат място за отдих и пиене на бира. Оттук до жп спирка Ромча ни остават само неколкостотин метра по асфалтова улица. Оказва се, че пристигаме на гарата само две минути преди влака в 15.15 часа. Остава ни да съобразим само още едно нещо: линиите на двойната жп линия при Ромча не са една до друга, а са раздалечени на няколко десетки метра една от друга, така че и гарата сама по себе си е „двойна”. Това е така заради особеност на тунела, започващ веднага след спирката и отвеждащ към Владо Тричков. Ние заставаме там, където са повечето хора. Естествено, оказва се, че сме се объркали, и се налага да преодолеем със скоростта на светлината краткото разстояние между двете линии, за да се качим на влака, пристигнал „по изключение” от другата страна. Това начинание приключва благополучно, а с това и нашето днешно приключение.
| kremikovci-romcha.gdb |
| kremikovci-romcha.gpx |
| kremikovci-romcha.kmz |
HTML Comment Box is loading comments...
