Град Сапарева баня - връх Зекирица - село Сапарево
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от Сапарева баня: 08:45 часа
Пристигане при манастир "Св. Стефан": 10:00 часа
Пристигане на заслон западно от връх Ръжана: 11:40 часа. Почивка 30 минути.
Пристигане при Обесения камък: 12:40 часа
Пристигане на връх Зекирица: 14:05 часа. Почивка 20 минути.
Връщане при Обесения камък: 15:15 часа
Връщане при заслон западно от връх Ръжана: 15:35 часа
Пристигане на разклон за с. Клисура: 16:30 часа
Пристигане в Сапарево: 17:55 часа
Общо времетраене: 9 часа и 10 минути
Чисто ходене: 7 часа и 20 минути
Почивки: 1 час и 50 минути (три по-продължителни за общо 60 минути и още 50 минути за множество кратки спирания)
Важно: вода по пътя не намерихме, но принципно възможности за набавяне на такава може би има в манастира "Св. Стефан" (ако е достъпен; току до него също има чешма, но имаше вид на отдавна пресъхнала) и на чешмата при извора Перуана (при нашето минаване оттам бе абсолютно суха). Така или иначе препоръчваме запасяване с вода предварително.
Маркировката също не е на ниво, като единствено в участъка между полуразрушения заслон западно от Ръжана и разклона на "Ловна"/"Вада" има по-прилична маркировка и то не толкова под формата на марки, а като табели на по-важните разклони. Така или иначе, обаче, възможността за изгубване е минимална.
Маршрутът спокойно може да се измине и по обратен ред. От споменатия заслон до Зекирица пътят е един. До заслона има два варианта - единия без гледки, през гора (от Сапарева Баня), другият много обгледен и практически без растителност (през Сапарево). Спорно е кой от двата е по-проблемен лятно време - дали откритите пространства на пътя през Сапарево или не особено прохладната борова гора по пътя откъм Сапарева баня.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Според прогнозата дъждовете от последните дни трябваше да са спрели още вечерта на предния ден. Но ... човек предполага, Господ разполага. Тръгваме от София рано сутринта, малко след като е паднала последната капка от нощния дъжд. Слънцето разкъсва облаците над Софийското поле, а ние летим по магистралата към Дупница. След Перник, при изкачването на Голо бърдо, дъждът отново руква, за да спре едва край Дупница. Слънце, обаче, няма, ниски облаци на парцали изпълват долината на Джерман между Рила и Верила. Пристигаме в Сапарева баня и водата отново потича от небето. Дъждът е слаб, но за сметка на това дава вид, че няма да спре никога. Решаваме да поизчакаме и сядаме да пием кафе ...
В един момент чакането ни писва. Решаваме, че ако е писано да вървим в дъждовен ден, ще вървим в дъждовен ден! И тръгваме ...
От центъра на града (по-точно казано от средновековната църква Св. Никола) вървим на изток по главната улица "Германея"/"3-ти март" (някъде около филиала на ДСК второто име сменя първото без видима причина). Постепенно тя ни извежда към източните покрайнини на града и достигаме моста над р. Джерман. Пресичаме го и се озоваваме в началото на някогашното село Гюргево, сега квартал на града. Веднага след моста свиваме вдясно и тръгваме нагоре срещу течението на реката по десния й (източен) бряг, вървейки по улица с логичното име "Крайречна".
Тръгване от Сапарева баня: 08:45 часа
Пристигане при манастир "Св. Стефан": 10:00 часа
Пристигане на заслон западно от връх Ръжана: 11:40 часа. Почивка 30 минути.
Пристигане при Обесения камък: 12:40 часа
Пристигане на връх Зекирица: 14:05 часа. Почивка 20 минути.
Връщане при Обесения камък: 15:15 часа
Връщане при заслон западно от връх Ръжана: 15:35 часа
Пристигане на разклон за с. Клисура: 16:30 часа
Пристигане в Сапарево: 17:55 часа
Общо времетраене: 9 часа и 10 минути
Чисто ходене: 7 часа и 20 минути
Почивки: 1 час и 50 минути (три по-продължителни за общо 60 минути и още 50 минути за множество кратки спирания)
Важно: вода по пътя не намерихме, но принципно възможности за набавяне на такава може би има в манастира "Св. Стефан" (ако е достъпен; току до него също има чешма, но имаше вид на отдавна пресъхнала) и на чешмата при извора Перуана (при нашето минаване оттам бе абсолютно суха). Така или иначе препоръчваме запасяване с вода предварително.
Маркировката също не е на ниво, като единствено в участъка между полуразрушения заслон западно от Ръжана и разклона на "Ловна"/"Вада" има по-прилична маркировка и то не толкова под формата на марки, а като табели на по-важните разклони. Така или иначе, обаче, възможността за изгубване е минимална.
Маршрутът спокойно може да се измине и по обратен ред. От споменатия заслон до Зекирица пътят е един. До заслона има два варианта - единия без гледки, през гора (от Сапарева Баня), другият много обгледен и практически без растителност (през Сапарево). Спорно е кой от двата е по-проблемен лятно време - дали откритите пространства на пътя през Сапарево или не особено прохладната борова гора по пътя откъм Сапарева баня.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Според прогнозата дъждовете от последните дни трябваше да са спрели още вечерта на предния ден. Но ... човек предполага, Господ разполага. Тръгваме от София рано сутринта, малко след като е паднала последната капка от нощния дъжд. Слънцето разкъсва облаците над Софийското поле, а ние летим по магистралата към Дупница. След Перник, при изкачването на Голо бърдо, дъждът отново руква, за да спре едва край Дупница. Слънце, обаче, няма, ниски облаци на парцали изпълват долината на Джерман между Рила и Верила. Пристигаме в Сапарева баня и водата отново потича от небето. Дъждът е слаб, но за сметка на това дава вид, че няма да спре никога. Решаваме да поизчакаме и сядаме да пием кафе ...
В един момент чакането ни писва. Решаваме, че ако е писано да вървим в дъждовен ден, ще вървим в дъждовен ден! И тръгваме ...
От центъра на града (по-точно казано от средновековната църква Св. Никола) вървим на изток по главната улица "Германея"/"3-ти март" (някъде около филиала на ДСК второто име сменя първото без видима причина). Постепенно тя ни извежда към източните покрайнини на града и достигаме моста над р. Джерман. Пресичаме го и се озоваваме в началото на някогашното село Гюргево, сега квартал на града. Веднага след моста свиваме вдясно и тръгваме нагоре срещу течението на реката по десния й (източен) бряг, вървейки по улица с логичното име "Крайречна".
След известно време асфалтът свършва и преминава в ситна баластрена настилка, по която вървим съвсем кратко време, достигайки два пчелина, разделени от черен път. Именно по този черен път свиваме наляво.
По черния път между пчелините не вървим дори и 50 метра, след което тръгваме полунадясно по добре видима стръмна пътека, в началото на която има бяло-синьо-бяла маркировка. Тя е доста рядка и избледняла, но така или иначе пътеката през младата борова гора е лесно видима и проследима.
Малко по-късно, набрали прилична височина, се озоваваме на черен път, по който тръгваме надясно.
Вървим по него през гората, докато достигнем открито пространство, където той се разклонява. Накъдето и да продължим, все ще е правилно, но избираме да тръгнем по малко по-дългия, но за сметка на това по-полегат ляв път (табелка го означава като подходящ за леки автомобили за разлика от десния, по който следва да се движат високопроходими машини).
Именно оттук пред очите ни се разкрива първата по-обзорна картина - в краката ни се е проснало село Сапарево, а на заден план е Верила, по чието било все още се разхождат гъсти облаци. Някъде тук спира и дъждът, неизменен наш спътник до този момент, а слънцето прави първи опити да напомни за себе си.
Вървим по пътя сред борова гора, като по някое време достигаме място, от което се открива хубава панорама към дълбоко врязалата се между Лакатишка и "Същинска" Рила долина на р. Джерман. Видно е, че вече сме набрали значителна височина, но така или иначе сме още в началото на своя път.
Малко след това не особено изкусна в художествено отношение табела с пейка край нея ни напомня, че наближаваме първата си цел за деня - манастира "Св. Стефан".
Отново достигаме разклон. Левият път е този, по който трябва да продължим за Зекирица, но ние се отклоняваме надясно и леко надолу, за да отидем до манастира, който е на около 300 метра оттук.
Единственият манастир с името "Св. Стефан" в българия е разположен на хубава тераса на рида Джоганица, по който се изкачваме досега и който затваря долината на Джерман от изток. Тук вече слънцето е в силата си и напича манастирските постройки и хубавите ливади около тях.
Предварителните ни информации гласят, че манастирът е действащ. Ние, обаче, се озоваваме пред два последователни и добре затворени портала, които не ни позволяват да отидем във вътрешността му и да го разгледаме по-подробно. Тъй като няма жива душа, няма и към кого да се обърнем за съдействие. Изключително странно, впрочем, тъй като сме в деня на един от най-големите християнски празници, а обширните маси и пейки подсказват, че манастирът не случайно има славата на любимо място за сборове по подобни поводи на жителите на градчето и околните села. В крайна сметка не е и чак толкова рано, че хората още да не са се събудили и никой да не е дошъл. Може би причината е лошото досега време, а може и да е друга. Така или иначе не ни се удава да разрешим тази загадка и след кратко мотаене пред заключените манастирски порти решаваме да продължим нататък.
Връщаме се до гореспоменатия разклон и продължаваме по пътя към Зекирица. С широки серпентини черният път набира плавно височина, достигайки добре устроено място за отдих с маса, пейки и открито огнище, което ще да е интензивно използвано по различни поводи. Тук поспираме за малко, колкото да свалим от себе си връхните си дрехи, носени досега заради дъжда и станали излишни, още повече, че слънцето напича все повече и повече.
Практически веднага след въпросното място за отдих (на няма и 50 метра след него) от пътя се отделя вдясно добре видима пътека, по която поемаме.
Неумолимо - къде по-стръмно, къде по-плавно - тя набира височина сред боровата гора.
След малко пътеката ни отвежда до същия черен път, от който ни отклони преди малко, съкращавайки значително разстоянието в този участък. Оттук отново поемаме надясно по пътя ...
... за да достигнем след малко нов разклон. Може да се продължи както наляво, така и надясно, като разликата е в това, че десният път преодолява последния участък на рида Джоганица преди билото на планината с помощта на многобройни широки серпентини, докато левият се катери право по ръба на рида, пресичайки на няколко места серпентините на десния път. Ние избираме левия, по-стръмен и по-къс път.
Независимо, че се изкачваме все по-високо, температурата се покачва и голямото количество вода, напоило земята в последните дъждовни дни, се изпарява интензивно, придавайки известна призрачност на обстановката.
След малко се сблъскваме и с първия снежец, който известява наближаването на края на гората и изкачването на рида. "Левият" и "десният" път се сливат замалко, за да се разделят отново почти веднага, а ние отново поемаме наляво.
Почти веднага след това излизаме от гората, а пътят продължава покрай нея, след което завива леко надясно, за да тръгне по гол участък, обрасъл тук-таме със съвсем млади иглолистни дръвчета. Последни височини преди билото ...
... които преодоляваме, поемайки отново наляво по пореден разклон ...
... и се озоваваме на широката билна заравненост западно от връх Ръжана, който виждаме право пред нас.
Това е изключително важно място от гледна точка на топографията и хидрографията на Лакатишка Рила. Тук си дават среща двете основни била на Лакатишка Рила - южното, на което е разположен първенецът Зекирица, и северното, известно и като Доспейска планина. Те са свързани посредством широка седловина, над която се надигат леко върховете Марко и Цвичила, и в чийто най-южен край сме в момента. Тук се събират пътищата към Зекирица от Сапарева баня, Сапарево и Клисура. Оттук тръгват в различни посоки многобройни потоци, притоци на Джерман (протичаща през Сапарева баня), на Сапаревската река (на която е разположено с. Сапарево) и на Лакатица (отвеждаща към с. Говедарци), чиято дълбока долина отделя двете била на Лакатишка Рила и която дава името на целия този рилски дял.
Това е изключително важно място от гледна точка на топографията и хидрографията на Лакатишка Рила. Тук си дават среща двете основни била на Лакатишка Рила - южното, на което е разположен първенецът Зекирица, и северното, известно и като Доспейска планина. Те са свързани посредством широка седловина, над която се надигат леко върховете Марко и Цвичила, и в чийто най-южен край сме в момента. Тук се събират пътищата към Зекирица от Сапарева баня, Сапарево и Клисура. Оттук тръгват в различни посоки многобройни потоци, притоци на Джерман (протичаща през Сапарева баня), на Сапаревската река (на която е разположено с. Сапарево) и на Лакатица (отвеждаща към с. Говедарци), чиято дълбока долина отделя двете била на Лакатишка Рила и която дава името на целия този рилски дял.
Преминали сме кота 1500 м н. в. и всичко е снежно. Правим още няколко крачки, подминаваме водохващане, служещо за нуждите на гр. Сапарева баня, и съзираме напред и леко вдясно малка постройка. Решаваме при нея да направим нова почивка.
В полуразрушеното си състояние постройката има доста сюрреалистичен вид, но това дори я прави някак по-приветлива. Сред всичкия сняг наоколо предлага възможност багажът да се остави на сухо и да се приседне на някой от камъните от нейните рушевини, и ние се възползваме от тзи възможност, за да хапнем и да пийнем малко чай.
Междувременно разкъсването на облаците ни позволява да хвърлим поглед отвъд долините на Джерман и Черни Искър, демонстрирайки ни нагледно обзорността на мястото, на което се намираме. Наслаждаваме се на зъберите на Мальовишкия дял ...
... гледаме стръмните пропасти под Кабул и Ташмандра ...
... и буквално чуваме и виждаме какво правят хората в Паничище.
Наред с това установяваме, че всички, ама наистина всички, обичат "Ташев", дори и калинките!
Пътят ни продължава с подсичане от юг на връх Ръжана ...
... след което изкачваме ниска безименна височинка източно от него.
Оттук също има хубави гледки към Мальовишкия дял ...
... а хижа "Рилски езера" е толкова близо и същевременно толкова далеч!
Слизаме от височинката и се озоваваме при природния феномен "Обесения камък".
Малко по-нататък табела ни припомня, че от заслончето преди Ръжана насетне се движим по маршрута Е-4, отскоро по съвместителство и поклоннически път "Рилският чудотворец" от София до Рилския манастир.
Веднага след това забавна указателна табела ни подсказва, че се намираме в началния участък на прословутата "Сапаревска вада", първото изкуствено напоително съоръжение в България, чрез което малко след средата на XIX в. част от водите на водосборния басейн на Черни Искър са прехвърлени през билото на Лакатишка Рила и са отведени към Сапарево, а оттам и към Струма.
Това прелюбопитно съоръжение, разбира се, заслужава нещо повече от табели с трагикомични "чуждоезични надписи", които всъщност са нищо незначещи за чужденеца български надписи, транскрибирани на латиница. Но този вид българско гостоприемство има своите дълбоки корени по нашите земи, изразявани чрез информативни надписи като "SKARA-BIRA", "TOALETNA" и др., така че няма за какво толкова да се кахърим.
Това прелюбопитно съоръжение, разбира се, заслужава нещо повече от табели с трагикомични "чуждоезични надписи", които всъщност са нищо незначещи за чужденеца български надписи, транскрибирани на латиница. Но този вид българско гостоприемство има своите дълбоки корени по нашите земи, изразявани чрез информативни надписи като "SKARA-BIRA", "TOALETNA" и др., така че няма за какво толкова да се кахърим.
Пътят продължава, виейки се из натежала от сняг елова гора ...
... и ни отвежда до разклон, по който трябва да тръгнем надясно ...
... за да достигнем малко по-нататък до нов разклон, на който сме наляво. Преминаването през портала така или иначе ние изрично забранено чрез табела, указваща началото на дивечовъдния участък "ДЯК".
Тук снегът се увеличава значително, но все пак преминали високопроходими коли са оставили след себе си коловози, които ни позволяват да се придвижваме достатъчно бързо. Не така стоят нещата след следващия разклон, до който достигаме, и по който трябва да тръгнем надясно.
Оттук започва голямото газене на сняг по път, недокоснат от човешки ръце след последните снеговалежи. На места дълбочината надминава 40 см (по данни на щеките) и придвижването е забавено в значителна степен.
Този участък с девствен сняг не е особено дълъг и след малко се озоваваме на Т-образно кръстовище, където трябва да тръгнем наляво, за да достигнем Зекирица. Малка оранжева табела ни сочи правилната посока, но с почуда установяваме, че на нея не пише "връх Зекирица" (както очакваме), а "местност Зекирица". Не след дълго ще разберем защо е така ...
Ако се тръгне надясно (и надолу), се слиза на вододелната седловина между реките Джерман и Черни Искър и съответно хижите "Ловна" и "Вада".
Продължаваме наляво и следваме "главния" път, игнорирайки по-слабо личащи и изоставени странични разклонения.
В резултат на това се озоваваме на широка и гола билна заравненост, сама по себе си изключително обгледна.
Вляво от нас съзираме малка бабуна, едва-едва подаваща се над равния платовиден терен. Това е "връх" Зекирица, най-високата точка на Лакатишка Рила. Оранжевата табела от преди малко придоби смисъл ...
Рязко и силно влошилото се в последните няколко минути време скрива високите части на "същинска" Рила, но все пак в кратък времеви прозорец ни се удава да се запознаем отблизо с един от колосите на планината:
В източна посока се е проснал остатъкът от южното лакатишко било, над който доминират силуетите на Острата могила и Сахтиовица. Хубав билен път отвежда от Зекирица към Говедарци.
"В името на рекорда" покоряваме и самия връх и след кратка почивка и допиване на останалия чай се отправяме обратно. Не губим много време, още повече, че шансовете за валеж в този момент изглеждат много големи.
Връщаме се по абсолютно същия път до залона западно от връх Ръжана. Връщането е по-леко не само защото се слиза плавно, но и защото през участъка с девствен сняг минават три офроуд-машини, които срещаме на разклона за "Вада" и "Ловна". Не ни остава нищо друго, освен да крачим в техните коловози, които, обаче, са порядъчно разкаляни. Междувременно в рамките на половин час времето отново се променя коренно и отново се наслаждаваме на красиви гледки към високите рилски върхове:
На запад се разкрива гледка към Сапарева баня и широката долина на Джерман зад нея.
При заслончето не продължаваме по обратния път, а завиваме надясно (на север) по седловината, свързваща южното и северното било на Лакатишка Рила. Избираме този маршрут за връщане по две основни причини - от една страна принципно не обичаме да се връщаме по пътя, по който сме дошли, а от друга разчитаме на това, че този участък ще е по-обгледен от гората, която така или иначе ни чака между заслона и Сапарева баня. За щастие не сме се излъгали в това свое предположение!
Седловината е със значителна ширина и практически гола. В западна посока от нея се спуска стръмна фуниевидна долина, в която събират водите си многобройни потоци, за да дадат началото на река Джубрена. От дясно в източна посока е внушителната долина на Лакатица, разсекла планината на две части.
Пътища на седловината има наглед много, но всъщност пътят е един, а (почти) всичко останало са негови алтернативни варианти - някои от тях минават директно през някоя височинка, други я заобикалят отляво, трети отдясно. Сюблимните моменти са два:
Единият е веднага след чешмата при извора Петруана (абсолютна суха в момента, в който ние минахме отттам!; единствената индикация за чешма на това място са дървените и останките от бетонни корита), където последователно трябва да се избегнат две отклонения, тръгващи полунадясно и вдясно. Те биха отвели планинаря в долината на Лакатица, а не това е целта на днешната задача.
Седловината е със значителна ширина и практически гола. В западна посока от нея се спуска стръмна фуниевидна долина, в която събират водите си многобройни потоци, за да дадат началото на река Джубрена. От дясно в източна посока е внушителната долина на Лакатица, разсекла планината на две части.
Пътища на седловината има наглед много, но всъщност пътят е един, а (почти) всичко останало са негови алтернативни варианти - някои от тях минават директно през някоя височинка, други я заобикалят отляво, трети отдясно. Сюблимните моменти са два:
Единият е веднага след чешмата при извора Петруана (абсолютна суха в момента, в който ние минахме отттам!; единствената индикация за чешма на това място са дървените и останките от бетонни корита), където последователно трябва да се избегнат две отклонения, тръгващи полунадясно и вдясно. Те биха отвели планинаря в долината на Лакатица, а не това е целта на днешната задача.
Следващият е малко след връх Марко (не се притеснявайте, ако не разберете, че сте минали през него, няма да сте единствени!), където виличесто разклонение на пътя ви дава две алтернативи - лява (в случая правилна) към Сапарево и дясна (в случая грешна) към Клисура.
Казано накратко, макар да няма маркировка, изгубването в този участък е задача непосилна, стига да се съблюдава едно простичко правило - дръжте левите разклони. Никъде не видяхме път или пътека, които да тръгват наляво и да слизат фатално надолу във фуниевидната долина на сапаревските притоци. Напротив, всички алтернативи се придържат към широката седловина докато тя изцяло не обиколи с плавен полукръг от изток изворната фуния на Сапаревската река.
Вървим по седловината и едва вярваме на очите си: топлината и вятърът буквално са накарали снега да изчезне. Контрастът между изцяло снежния пейзаж тук отпреди само три часа и сегашната гледка е поразяващ. Освен хубавите гледки към билото на Доспейска планина ...
Казано накратко, макар да няма маркировка, изгубването в този участък е задача непосилна, стига да се съблюдава едно простичко правило - дръжте левите разклони. Никъде не видяхме път или пътека, които да тръгват наляво и да слизат фатално надолу във фуниевидната долина на сапаревските притоци. Напротив, всички алтернативи се придържат към широката седловина докато тя изцяло не обиколи с плавен полукръг от изток изворната фуния на Сапаревската река.
Вървим по седловината и едва вярваме на очите си: топлината и вятърът буквално са накарали снега да изчезне. Контрастът между изцяло снежния пейзаж тук отпреди само три часа и сегашната гледка е поразяващ. Освен хубавите гледки към билото на Доспейска планина ...
... ни се разкриват нови ракурси към "високата" Рила; в далечината вляво ясно се откроява и мусаленският дял.
Пред нас са Верила, импозантната Витоша и Плана, между които се е сгушила долината на Палакария.
Точно там, след като сте подминали разклона за Клисура, пътят завива рязко наляво и тръгва на запад, спускайки се по рида, разделящ Сапаревската река от Джубрена. Ще установите, че по пътя има множество разклони, но не се чудете по кой от тях да поемете - всички те водят към селото. Просто иде реч за избор между по-прави и по-стръмни участъци или по-дълги, но по-плавни серпентини.
Слизайки надолу, постепенно наближаваме края на днешния си път. Току над селото се разкрива чудна гледка на запад към долината на Джерман, а хоризонтът е затворен от характерния профил на Конявската планина и Осогово, скрило се далеч в маранята.
Слизайки надолу, постепенно наближаваме края на днешния си път. Току над селото се разкрива чудна гледка на запад към долината на Джерман, а хоризонтът е затворен от характерния профил на Конявската планина и Осогово, скрило се далеч в маранята.
Накрая стигаме до целта си - с. Сапарево. Оттук можете да се приберете в Сапарева баня с автобус, тръгващ от площада пред кметството. Ние, обаче, предварително сме се уговорили с познат да ни вземе с кола. Уговорката гласи да се чакаме пред т. нар. МОЛ в селото, който ни е описан като триетажна жълта сграда в центъра. Получава се малко като във вица за "шведския" филм, който бил съвестки, защото въпросното нещо не отговаря на нито една от посочените характеристики. То не е в центъра, лилаво е и е на два етажа. Но ... няма значение, в крайна сметка се откриваме взаимно, а когато краят е щастлив, всичко е минало добре.
Прибираме се в Сапарева баня, отдъхваме за кратко в местно заведение и потегляме обратно към София. Поредният чудесен ден из българските планини е зад гърба ни!
Прибираме се в Сапарева баня, отдъхваме за кратко в местно заведение и потегляме обратно към София. Поредният чудесен ден из българските планини е зад гърба ни!
| sapbanja-zekirica-saparevo.gdb |
| sapbanja-zekirica-saparevo.gpx |
| sapbanja-zekirica-saparevo.kmz |
HTML Comment Box is loading comments...
