Хижа Петрохан - връх Ком ... и обратно
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
(Иван Вазов, "На Ком", 1880 г.)
Вселената пред мене покорно се простира.
(Иван Вазов, "На Ком", 1880 г.)
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от хижа Петрохан: 09:00 часа
Пристигане на Петроханския проход: 09:20 часа
Пристигане на чешмата в м. Клисурски соват: 10:30 часа. Почивка 10 минути.
Пристигане на седловината между Мали и Средни Ком: 12:00 часа
Пристигане на връх Ком: 12:45 часа. Почивка 45 минути.
Връщане на седловината между Мали и Средни Ком: 14:00 часа
Връщане на чешмата в м. Клисурски соват: 15:15 часа
Връщане на Петроханския проход: 16:25 часа. Почивка 20 минути
Връщане на хижа Петрохан: 17:05 часа
Общо времетраене: 8 часа и 5 минути
Чисто ходене: 6 часа и 30 минути
Почивки: 1 час и 30 минути (три големи почивки за общо 1 час и 15 минути и други по-кратки спирания за общо 15 минути)
NB! Обикновено еднодневните излети на връх Ком (от гледна точка на софиянци) започват на Петроханския проход, а не на разположената източно от него хижа. При положение, че направите именно така, а не като нас, ще са ви нужни около 40-50 минути по-малко, за да осъществите въпросния маршрут. Ние имахме намерение да превърнем хижата в изходна база за неколкодневни ходения из Берковския Балкан, Козница и Понор планина, но се наложи да се приберем още в края на първия ден. Първоначалните ни намерения обясняват защо ходенето ни започна именно от хижата, а не от прохода.
Вода можете да налеете на хижата, на чешма с обилен дебит между нея и прохода, на самия проход, както и на чешма в източното подножие на Мали Ком, в м. Клисурски соват, която е и последната преди връх Ком. Погледнато като цяло, по маршрута има достатъчно водоизточници.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Предвид дългия майски ден не тръгваме по първи петли, а малко по-късно от обичайното за нас. За около час колата ни отвежда до Петроханския проход, а минути след това я оставяме на паркинга пред хижата.
От хижата тръгваме по маркираната пътека Ком-Емине, само че в обратна на обичайната за този маршрут посока - на запад. През поляни, а после и през широколистна гора, постепенно губим височина и се озоваваме на асфалтовия път между прохода и хижата, при изобилно течаща чешма. Няколко минути вървим по асфалта и достигаме шосето от София за Северозападна България.
Пресичаме го и по стръмна пътека тръгваме към седловината между двата върха, затварящи прохода от запад - Гола глава и Зелена глава. След няколко минути излизаме на асфалтовия път, водещ от прохода към кулата на връх Зелена глава и ту следвайки го, ту избягвайки серпентините му по добре очертани преки пътеки, вървим на северозапад и се изкачваме на най-високата точка на седловината. Продължаваме по него още около 350-400 метра, в резултат на което достигаме разклон: асфалтовият път тръгва надясно, към връх Зелена глава, а направо продължава черен път. Именно по него продължаваме и ние.
Той ни води отначало на север, а после - чрез плавен завой - и на северозапад, отвеждайки ни в югоизточното подножие на безименен горист връх. Тук имаме две възможности - да продължим по пътя, който с широка дъга обикаля върха от югозапад и северозапад, или да поемем надясно по по-пряка пътека, която го подсича по почти права линия от североизток. Избираме първия вариант.
Обикаляме върха и излизаме на обширно затревено пространство, на северозапад от което са обраслите с треви и клекове плещи на Мали Ком (стръмнината Клиурски соват). От изток, север и запад то е обиколено от няколко върха, а единствените естествени входове (или изходи, в зависимост от гледната точка) от това своебразно разлато корито на билото на планината е на северозапад и югоизток. Именно от северозапад в него навлиза водата на няколкото потока, извиращи от южните склонове на Ком, събира в себе си водите на няколко извиращи тук потока и се упътва на югоизток, за да сложи началото на една от важните реки в Централна Западна България и западните ни покрайнини, известна в горното си течение като Гинска, а после и като Нишава.
Съзираме пред нас множество пролетни цветя, сред които се е разположила чудесна чешма. Решаваме да направим първата си почивка именно тук.
След дежурното ни чаепитие и леко хапване продължаваме напред. След само няколко минути сме в подножието на Мали Ком, където се озоваваме пред троен разклон. Надясно се отделя черен път, който подсича върха от изток и север и отвежда към хижа Ком. Наляво тръгва друг черен път, който плавно набира височина, обикаляйки Мали Ком от юг и югозапад, за да ни отведе в западното му подножие, на седловината между него и Средни Ком. "Средният" път е зимният вариант на маршрута Петрохан - Ком. Той е белязан от колова маркировка, която върви право нагоре по източния му склон, за да подсече върха от югозапад високо, доста по-високо, отколкото "левия" път.
Именно по "левия" път тръгваме ние. Около 15 минути, след като сме оставили зад гърба си "тройния" разклон, трябва да внимаваме - достигаме нов разклон, където един път продължава по хоризонтал полуналяво, а друг тръгва полунадясно и нагоре. Именно по десния, "горен" път, трябва да тръгнем. Така и правим.
След малко сме обиколили Мали Ком достатъчно, за да съзрем пред себе си днешната си цел - гордия първенец на Берковския балкан, един от най-личните върхове на Западна Стара планина - Ком.
Тръгване от хижа Петрохан: 09:00 часа
Пристигане на Петроханския проход: 09:20 часа
Пристигане на чешмата в м. Клисурски соват: 10:30 часа. Почивка 10 минути.
Пристигане на седловината между Мали и Средни Ком: 12:00 часа
Пристигане на връх Ком: 12:45 часа. Почивка 45 минути.
Връщане на седловината между Мали и Средни Ком: 14:00 часа
Връщане на чешмата в м. Клисурски соват: 15:15 часа
Връщане на Петроханския проход: 16:25 часа. Почивка 20 минути
Връщане на хижа Петрохан: 17:05 часа
Общо времетраене: 8 часа и 5 минути
Чисто ходене: 6 часа и 30 минути
Почивки: 1 час и 30 минути (три големи почивки за общо 1 час и 15 минути и други по-кратки спирания за общо 15 минути)
NB! Обикновено еднодневните излети на връх Ком (от гледна точка на софиянци) започват на Петроханския проход, а не на разположената източно от него хижа. При положение, че направите именно така, а не като нас, ще са ви нужни около 40-50 минути по-малко, за да осъществите въпросния маршрут. Ние имахме намерение да превърнем хижата в изходна база за неколкодневни ходения из Берковския Балкан, Козница и Понор планина, но се наложи да се приберем още в края на първия ден. Първоначалните ни намерения обясняват защо ходенето ни започна именно от хижата, а не от прохода.
Вода можете да налеете на хижата, на чешма с обилен дебит между нея и прохода, на самия проход, както и на чешма в източното подножие на Мали Ком, в м. Клисурски соват, която е и последната преди връх Ком. Погледнато като цяло, по маршрута има достатъчно водоизточници.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Предвид дългия майски ден не тръгваме по първи петли, а малко по-късно от обичайното за нас. За около час колата ни отвежда до Петроханския проход, а минути след това я оставяме на паркинга пред хижата.
От хижата тръгваме по маркираната пътека Ком-Емине, само че в обратна на обичайната за този маршрут посока - на запад. През поляни, а после и през широколистна гора, постепенно губим височина и се озоваваме на асфалтовия път между прохода и хижата, при изобилно течаща чешма. Няколко минути вървим по асфалта и достигаме шосето от София за Северозападна България.
Пресичаме го и по стръмна пътека тръгваме към седловината между двата върха, затварящи прохода от запад - Гола глава и Зелена глава. След няколко минути излизаме на асфалтовия път, водещ от прохода към кулата на връх Зелена глава и ту следвайки го, ту избягвайки серпентините му по добре очертани преки пътеки, вървим на северозапад и се изкачваме на най-високата точка на седловината. Продължаваме по него още около 350-400 метра, в резултат на което достигаме разклон: асфалтовият път тръгва надясно, към връх Зелена глава, а направо продължава черен път. Именно по него продължаваме и ние.
Той ни води отначало на север, а после - чрез плавен завой - и на северозапад, отвеждайки ни в югоизточното подножие на безименен горист връх. Тук имаме две възможности - да продължим по пътя, който с широка дъга обикаля върха от югозапад и северозапад, или да поемем надясно по по-пряка пътека, която го подсича по почти права линия от североизток. Избираме първия вариант.
Обикаляме върха и излизаме на обширно затревено пространство, на северозапад от което са обраслите с треви и клекове плещи на Мали Ком (стръмнината Клиурски соват). От изток, север и запад то е обиколено от няколко върха, а единствените естествени входове (или изходи, в зависимост от гледната точка) от това своебразно разлато корито на билото на планината е на северозапад и югоизток. Именно от северозапад в него навлиза водата на няколкото потока, извиращи от южните склонове на Ком, събира в себе си водите на няколко извиращи тук потока и се упътва на югоизток, за да сложи началото на една от важните реки в Централна Западна България и западните ни покрайнини, известна в горното си течение като Гинска, а после и като Нишава.
Съзираме пред нас множество пролетни цветя, сред които се е разположила чудесна чешма. Решаваме да направим първата си почивка именно тук.
След дежурното ни чаепитие и леко хапване продължаваме напред. След само няколко минути сме в подножието на Мали Ком, където се озоваваме пред троен разклон. Надясно се отделя черен път, който подсича върха от изток и север и отвежда към хижа Ком. Наляво тръгва друг черен път, който плавно набира височина, обикаляйки Мали Ком от юг и югозапад, за да ни отведе в западното му подножие, на седловината между него и Средни Ком. "Средният" път е зимният вариант на маршрута Петрохан - Ком. Той е белязан от колова маркировка, която върви право нагоре по източния му склон, за да подсече върха от югозапад високо, доста по-високо, отколкото "левия" път.
Именно по "левия" път тръгваме ние. Около 15 минути, след като сме оставили зад гърба си "тройния" разклон, трябва да внимаваме - достигаме нов разклон, където един път продължава по хоризонтал полуналяво, а друг тръгва полунадясно и нагоре. Именно по десния, "горен" път, трябва да тръгнем. Така и правим.
След малко сме обиколили Мали Ком достатъчно, за да съзрем пред себе си днешната си цел - гордия първенец на Берковския балкан, един от най-личните върхове на Западна Стара планина - Ком.
Малко след това се озоваваме в подножието на Средни Ком, където заварваме кротко пасящ табун коне.
Заобикаляме ги и веднага след това свиваме наляво, без да отиваме до билото на седловината между Мали и Средни Ком - там, където излиза пътеката от хижа "Ком" за върха. По сравнително добре очертан черен път плавно се изкачваме, подсичайки южното подножие на средния от Комовете, за да достигнем малко по-късно седловината в източното подножие на Ком, където нашият път отново се среща със зимната колова маркировка.
Остава ни едно последно усилие, изкачването на стръмния източен склон на Ком ...
... и след малко сме на самия връх.
Половин България, а и половин Сърбия, че и отвъд, е пред нас като на длан. Гледките в хубав ясен ден са трудно описуеми, а и ни липсва Вазовото умение за пресъздаване на видяното, така че предпочитаме да останем безмълвни - досущ както безмълвно стояхме на върха и съзерцавахме докъдето поглед стига красота ...
След три четвърти час решаваме, че е дошъл моментът да потеглим обратно. Връщаме се по същия път, но не съвсем.
Слизайки на седловината между Ком и Средни Ком, продължаваме по хоризонталната подсичаща пътека на Средни Ком, която ни отвежда до мястото, което подминахме преди малко - там, където на билото излиза пътеката от хижа Ком.
След три четвърти час решаваме, че е дошъл моментът да потеглим обратно. Връщаме се по същия път, но не съвсем.
Слизайки на седловината между Ком и Средни Ком, продължаваме по хоризонталната подсичаща пътека на Средни Ком, която ни отвежда до мястото, което подминахме преди малко - там, където на билото излиза пътеката от хижа Ком.
Оттук поемаме по зимната колова маркировка по склоновете на Мали Ком, която е следвана от пътека, на моменти губеща се сред гъстия клек. След стръмно слизане по югоизточния склон на Мали Ком отново сме в подножието на Клисурски соват и достигаме вече споменатата чешма. След нея решаваме да не обикаляме отново безименния връх от юг, а да минем по подсичащата го от север пряка пътека, която в югоизточното му подножие отново се среща с черния път, водещ към прохода.
Около километър след това достигаме разклон. Ако тръгнем полуналяво, ще се върнем на седловината между Гола и Зелена глава и на асфалта към прохода. Ние, обаче, решаваме да тръгнем полунадясно, за да обиколим с широка дъга от запад и от юг връх Гола глава и да излезем на асфалта току над самия проход.
Там сядаме на единственото отворено заведение, изпиваме по една бира и продължаваме по обратния път към хижата. Разбира се, не пропускаме да снимаме една прословута табела по маршрута Ком-Емине.
Около километър след това достигаме разклон. Ако тръгнем полуналяво, ще се върнем на седловината между Гола и Зелена глава и на асфалта към прохода. Ние, обаче, решаваме да тръгнем полунадясно, за да обиколим с широка дъга от запад и от юг връх Гола глава и да излезем на асфалта току над самия проход.
Там сядаме на единственото отворено заведение, изпиваме по една бира и продължаваме по обратния път към хижата. Разбира се, не пропускаме да снимаме една прословута табела по маршрута Ком-Емине.
След още съвсем малко достигаме хижата, откъдето се товарим на автомобила и се връщаме обратно в София.
hizha_petrohan_-_vrah_kom_-_hizha_petrohan.gdb | |
File Size: | 52 kb |
File Type: | gdb |
hizha_petrohan_-_vrah_kom_-_hizha_petrohan.gpx | |
File Size: | 346 kb |
File Type: | gpx |
hizha_petrohan_-_vrah_kom_-_hizha_petrohan.kmz | |
File Size: | 23 kb |
File Type: | kmz |
HTML Comment Box is loading comments...