Село Балша - град Своге
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от с. Балша: 08:00 часа
Пристигане на чешмата в подножието на вр. Кълна глава: 09:00 часа
Пристигане в „Церецелски ханчета”: 11:15 часа
Достигане на билото в подножието на вр. Церия: 12:15 часа
Пристигане на гарата в гр. Своге: 14:00 часа
ВАЖНО!
Маршрутът крие някои трудности (от гледна точка на един кашкавал-турист), като те произтичат от следните неща:
1. Почти цялостната липса на вода по цялото му протежение (местата на водоизточниците са указани в описанието му по-долу). Добрата преценка на количеството водни запаси, които ще се вземат, е от голямо значение.
2. Липсата на каквато и да е маркировка. Като се има предвид, че Мала планина е пресечена от десетки - да не кажа стотици - коларски пътища, тръгващи отвсякъде и отиващи навсякъде, вероятността от изгубване съществува. Доколкото ми е известно, няма подробна планинарска карта на тази част от Стара планина, поради което силно препоръчвам използването на GPS с качена карта на OFRM-Geotrade.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Качваме се на автобус №30 на метростанцията в Обеля в 07:30 часа. След точно 30 минути слизаме в с. Балша, на площадчето пред кметството, съпътствано от смесен магазин и железария. Това е изходният пункт на днешната ни разходка.
От площада в северна посока тръгва стръмна асфалтирана улица. Тръгваме по нея, подминаваме – защото вече ни е добре позната от предишни посещения – известната средновековна църква на селото, разположена под засводено покритие непосредствено южно от съвременния действащ селски храм, и след по-малко от пет минути достигаме края на селото. Оттук по коларски път продължаваме на север по западния бряг на дълбоко дере, през което тече безименна рекичка, извираща в подножието на вр. Кълна глава, който се издига на хоризонта пред нас. Пътят минава ту през млади иглолистни гори, ту през обширни ливади. В даден момент излизаме на изключително обширно голо пространство, северният край на което опира в гористите склонове на вр. Кълна глава. Криволичейки през него и изкачвайки се плавно нагоре, пътят ни извежда до южното подножие на върха, където – изглежда при изворите на споменатата безименна рекичка – има стара чешма. Големите й корита подсказват, че до неотдавна е била с голям дебит, но сега тече едва-едва. Независимо от това е добре да не бъде подминавана, тъй като е практически единственият каптиран междинен водоизточник по целия маршрут до Своге.
Първото голямо изкачване е вече зад гърба ни, очаква ни продължително ходене по практически равен като тепсия терен. След кратка почивка на чешмата продължаваме по пътя, който върви по седловината между връх Кълна глава и разположения югоизточно от него връх Градище. След около 15 минути седловината остава зад гърба ни и излизаме на обширно равно пространство, заето от мочурливи ливади с многогодишни треви и рядка дъбова растителност. Оттук се разкрива широка панорама във всички посоки към цялата Мала планина. За съжаление схлупеното небе не ни позволява да видим по-далеч. На север от нас се вижда редица от приблизително еднакви по височина върхове, увенчаващи рид с посока запад-изток, ограждащ от юг внушителната долина на р. Дълбочица, сред която са скътани Церецелските махали. Пътят се насочва към седловината между най-западния от тези върхове и източния му съсед. След малко откритите пространства свършват и започва второто по-значително изкачване за деня през гористата седловина между върховете. След преодоляването й се излиза на високо обширно пространство – превал, ограждащ от запад долината на р. Дълбочица и свързващо споменатия преди малко рид с главното планинско било, над което се издига първенецът на планината – връх Церия.
Продължаваме още известно време по равен терен, след което виждаме вдясно от нас бетонните основи на малка квадратна сграда. Те са единственото, останало от нея. Предвид твърде влажната земя и нуждата от малко по-продължителна почивка посядаме тук за кратък отдих, сандвич и чай. След това продължаваме напред, за да достигнем съвсем малко по-късно до място, което явно е често използвано за подобни цели. То е разположено в непосредствена близост до оброчен кръст. Има импровизирана дървена пейка и останки от временни навеси, както и няколко огнища. За съжаление мястото – както често се случва – е „побългарено” във висша степен, т. е. отрупано е с боклуци и най-вече всевъзможни пластмасови бутилки и туби.
Непосредствено след това достигаме до изоставената вече махала Церецелски ханчета. Кратка справка с GPS-a показва, че сме точно на средата на пътя между Балша и Своге. От друга страна сме на превала между Церелелските махали и селата из западната част на Мала Планина – Чибаовци, Дръмша, Царичина и т. н. Едва ли е случайно, че на това средищно място в тази обитаема планина е имало малко селище с подобно име. Така или иначе животът на това място изглежда отдавна замрял.
Оттук насетне пътят поема през обширни ливади в североизточна посока по главното било към връх Церия. Този връх, впрочем, е „дублиран” от разположен непосредствено западно от него безименен връх с почти същата височина, така че двата представляват импозантна двойка в тази част на планината. Доближаваме безименния връх от югозапад и го подсичаме, навлизайки в гъста широколистна гора и губейки малко от достигнатата височина, откъм юг-югоизток с широка дъга. В даден момент пресичаме рекичка, извираща тъкмо от седловината между безименния връх и вр. Церия. Точно на това място личи слабо отклонение от пътя, което се насочва отвесно нагоре по гористия югозападен склон на вр. Церия. Това е и най-кратката възможност за изкачване на върха по избрания от нас маршрут, но определено не изглежда най-лесната.
Затова я игнорираме и продължаваме напред, като с широка дъга подсичаме от юг вр. Церия. Плавното изкачване на пътя в този участък „наваксва” изгубената преди малко височина, за да се озовем в крайна сметка отново на билото в източното подножие на планинския първенец. Оттук съществува далеч по-благоприятна възможност за изкачването му, а именно по плавния му и сравнително безлесен източен склон.
Ние, обаче, се отказваме от това изкачване. Причините за това са две: от една страна днешното схлупено небе не предлага никакви възможности за панорамни гледки (а и вярваме на Lamia Triglava от BGMountains, който бездруго предупреждава за липсата на видимост от гористия връх); от друга страна точно в този момент се появява изключително силен южен вятър, който започва да гъне дърветата и да събира тежки облаци около нас.
Тъкмо затова продължаваме напред, оставяйки вр. Церия зад гърба си. Точно в източното подножие на върха пътят пресича билото и започва да се спуска по обраслите с букови гори североизточни склонове на Мала планина към Своге. Още известно време се движим практически по хоризонтала и в крайна сметка достигаме до малката махала Габрико, в която се виждат тук-таме хора и най-вече кучета. Оттук насетне пътят ни продължава под формата на стръмно спускане през все по-зачестяващи следи от човешко присъствие. Преминавайки през махалата Косматица – тук близо една до друга има две обществени чешми, които биха били полезни, ако някой реши да поеме по маршрута, но в обратна посока – навлизаме сред къщите на махалата/квартал Джиджовица. Криволичейки из нейните улици, се спускаме все по-надолу към долината на Искър, за да достигнем в крайна сметка сърцето на града около гарата и автогарата.
Както влаковете, така и автобусите за София не са рядкост и човек може лесно да се прибере. В случая първата възможност бе да се качим на автобус. Така и направихме. След около час вече си бяхме у дома и „ближехме рани” от тази първа планинарска разходка за годината, донесла ни умора, но и много положителни емоции.
Тръгване от с. Балша: 08:00 часа
Пристигане на чешмата в подножието на вр. Кълна глава: 09:00 часа
Пристигане в „Церецелски ханчета”: 11:15 часа
Достигане на билото в подножието на вр. Церия: 12:15 часа
Пристигане на гарата в гр. Своге: 14:00 часа
ВАЖНО!
Маршрутът крие някои трудности (от гледна точка на един кашкавал-турист), като те произтичат от следните неща:
1. Почти цялостната липса на вода по цялото му протежение (местата на водоизточниците са указани в описанието му по-долу). Добрата преценка на количеството водни запаси, които ще се вземат, е от голямо значение.
2. Липсата на каквато и да е маркировка. Като се има предвид, че Мала планина е пресечена от десетки - да не кажа стотици - коларски пътища, тръгващи отвсякъде и отиващи навсякъде, вероятността от изгубване съществува. Доколкото ми е известно, няма подробна планинарска карта на тази част от Стара планина, поради което силно препоръчвам използването на GPS с качена карта на OFRM-Geotrade.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Качваме се на автобус №30 на метростанцията в Обеля в 07:30 часа. След точно 30 минути слизаме в с. Балша, на площадчето пред кметството, съпътствано от смесен магазин и железария. Това е изходният пункт на днешната ни разходка.
От площада в северна посока тръгва стръмна асфалтирана улица. Тръгваме по нея, подминаваме – защото вече ни е добре позната от предишни посещения – известната средновековна църква на селото, разположена под засводено покритие непосредствено южно от съвременния действащ селски храм, и след по-малко от пет минути достигаме края на селото. Оттук по коларски път продължаваме на север по западния бряг на дълбоко дере, през което тече безименна рекичка, извираща в подножието на вр. Кълна глава, който се издига на хоризонта пред нас. Пътят минава ту през млади иглолистни гори, ту през обширни ливади. В даден момент излизаме на изключително обширно голо пространство, северният край на което опира в гористите склонове на вр. Кълна глава. Криволичейки през него и изкачвайки се плавно нагоре, пътят ни извежда до южното подножие на върха, където – изглежда при изворите на споменатата безименна рекичка – има стара чешма. Големите й корита подсказват, че до неотдавна е била с голям дебит, но сега тече едва-едва. Независимо от това е добре да не бъде подминавана, тъй като е практически единственият каптиран междинен водоизточник по целия маршрут до Своге.
Първото голямо изкачване е вече зад гърба ни, очаква ни продължително ходене по практически равен като тепсия терен. След кратка почивка на чешмата продължаваме по пътя, който върви по седловината между връх Кълна глава и разположения югоизточно от него връх Градище. След около 15 минути седловината остава зад гърба ни и излизаме на обширно равно пространство, заето от мочурливи ливади с многогодишни треви и рядка дъбова растителност. Оттук се разкрива широка панорама във всички посоки към цялата Мала планина. За съжаление схлупеното небе не ни позволява да видим по-далеч. На север от нас се вижда редица от приблизително еднакви по височина върхове, увенчаващи рид с посока запад-изток, ограждащ от юг внушителната долина на р. Дълбочица, сред която са скътани Церецелските махали. Пътят се насочва към седловината между най-западния от тези върхове и източния му съсед. След малко откритите пространства свършват и започва второто по-значително изкачване за деня през гористата седловина между върховете. След преодоляването й се излиза на високо обширно пространство – превал, ограждащ от запад долината на р. Дълбочица и свързващо споменатия преди малко рид с главното планинско било, над което се издига първенецът на планината – връх Церия.
Продължаваме още известно време по равен терен, след което виждаме вдясно от нас бетонните основи на малка квадратна сграда. Те са единственото, останало от нея. Предвид твърде влажната земя и нуждата от малко по-продължителна почивка посядаме тук за кратък отдих, сандвич и чай. След това продължаваме напред, за да достигнем съвсем малко по-късно до място, което явно е често използвано за подобни цели. То е разположено в непосредствена близост до оброчен кръст. Има импровизирана дървена пейка и останки от временни навеси, както и няколко огнища. За съжаление мястото – както често се случва – е „побългарено” във висша степен, т. е. отрупано е с боклуци и най-вече всевъзможни пластмасови бутилки и туби.
Непосредствено след това достигаме до изоставената вече махала Церецелски ханчета. Кратка справка с GPS-a показва, че сме точно на средата на пътя между Балша и Своге. От друга страна сме на превала между Церелелските махали и селата из западната част на Мала Планина – Чибаовци, Дръмша, Царичина и т. н. Едва ли е случайно, че на това средищно място в тази обитаема планина е имало малко селище с подобно име. Така или иначе животът на това място изглежда отдавна замрял.
Оттук насетне пътят поема през обширни ливади в североизточна посока по главното било към връх Церия. Този връх, впрочем, е „дублиран” от разположен непосредствено западно от него безименен връх с почти същата височина, така че двата представляват импозантна двойка в тази част на планината. Доближаваме безименния връх от югозапад и го подсичаме, навлизайки в гъста широколистна гора и губейки малко от достигнатата височина, откъм юг-югоизток с широка дъга. В даден момент пресичаме рекичка, извираща тъкмо от седловината между безименния връх и вр. Церия. Точно на това място личи слабо отклонение от пътя, което се насочва отвесно нагоре по гористия югозападен склон на вр. Церия. Това е и най-кратката възможност за изкачване на върха по избрания от нас маршрут, но определено не изглежда най-лесната.
Затова я игнорираме и продължаваме напред, като с широка дъга подсичаме от юг вр. Церия. Плавното изкачване на пътя в този участък „наваксва” изгубената преди малко височина, за да се озовем в крайна сметка отново на билото в източното подножие на планинския първенец. Оттук съществува далеч по-благоприятна възможност за изкачването му, а именно по плавния му и сравнително безлесен източен склон.
Ние, обаче, се отказваме от това изкачване. Причините за това са две: от една страна днешното схлупено небе не предлага никакви възможности за панорамни гледки (а и вярваме на Lamia Triglava от BGMountains, който бездруго предупреждава за липсата на видимост от гористия връх); от друга страна точно в този момент се появява изключително силен южен вятър, който започва да гъне дърветата и да събира тежки облаци около нас.
Тъкмо затова продължаваме напред, оставяйки вр. Церия зад гърба си. Точно в източното подножие на върха пътят пресича билото и започва да се спуска по обраслите с букови гори североизточни склонове на Мала планина към Своге. Още известно време се движим практически по хоризонтала и в крайна сметка достигаме до малката махала Габрико, в която се виждат тук-таме хора и най-вече кучета. Оттук насетне пътят ни продължава под формата на стръмно спускане през все по-зачестяващи следи от човешко присъствие. Преминавайки през махалата Косматица – тук близо една до друга има две обществени чешми, които биха били полезни, ако някой реши да поеме по маршрута, но в обратна посока – навлизаме сред къщите на махалата/квартал Джиджовица. Криволичейки из нейните улици, се спускаме все по-надолу към долината на Искър, за да достигнем в крайна сметка сърцето на града около гарата и автогарата.
Както влаковете, така и автобусите за София не са рядкост и човек може лесно да се прибере. В случая първата възможност бе да се качим на автобус. Така и направихме. След около час вече си бяхме у дома и „ближехме рани” от тази първа планинарска разходка за годината, донесла ни умора, но и много положителни емоции.
| balsha-svoge.gdb |
| balsha-svoge.gpx |
| balsha-svoge.kml |
HTML Comment Box is loading comments...
