Хижа Пършевица - пещера Леденика - град Враца
Това е ден втори от двудневен маршрут от Лакатник през Хижа Пършевица и пещерата Леденика до град Враца.
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от хижа Пършевица 05:10 часа
Пристигане на междинно място за почивка 06:20 часа
Почивка 10 минути
Тръгване от междинно място за почивка 06:30 часа
Пристигане при хижа Леденика 07:40 часа
Почивка 1 час
Тръгване от хижа Леденика 08:40 часа
Пристигане в квартал Бистрец 10:45 часа
Общо времетраене: 5 часа и 35 минути
Чисто ходене: 4 часа и 25 минути
Почивки: 1 час и 10 минути
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Предвид ранното лягане снощи и чистия въздух се ококорвам в 04:30 часа. Половинката не е много щастлива от този факт, но без много мърморене ми уйдисва на акъла и за нула време събираме багажа. Хапваме набързо в столовата на хижата и тръгваме. За щастие входната врата на хижата не е заключена и не се налага да будим никого. За да не скандализираме някого от читателите, сме длъжни да отбележим, че сме заплатили нощувката си още предната вечер. Така че с чиста съвест тръгваме на път под все още нощното небе, осеяно със звезди.
Отначало маршрутът ни следва асфалтовия път, който свързва хижата и мандрата със село Згориград и Враца. Само понякога – и то след като започва да се развиделява – си позволяваме да го напуснем за малко, за да съкратим някой по-голям завой. Пътят плавно губи височина, следвайки извивките на седловината, разделяща дълбоките долини на реките Лева (протичаща през Згориград, Вратцата и Враца) и Черна (преминаваща през Лютаджик, Горно и Долно Озирово). От време на време преминаваме покрай единични или групи от постройки – вили, почивни домове, хотелчета.
В участъка между ниските върхове Замбина могила и Искри връх асфалтовият път се вие с твърде много серпентини и плътното му следване би удължило неимоверно ходенето. По тази причина решаваме да го изоставим и започваме спускане през обширни ливади по северозападния склон на Замбина могила. В близост до поредния почивен комплекс по пътя си съзираме хубава пейка с маса под няколко дървета и посядаме, за да починем няколко минути – този път просто така, не че сме уморени кой знае колко.
След краткия отдих продължаваме напред, като отново се връщаме на асфалтовия път, за да го напуснем пак след малко и да пресечем гористите склонове на малко напречно издължено възвишение, след което излизаме на обширно ливадно пространство, където пътят от хижа Пършевица за хижа Леденика се среща с асфалтовия път, идващ от Враца през Згориград. Това е местността Кравя. Картините, които могат да се наблюдават оттук, са фантастични. На първо време самото място, на което сме, поразява със своята идиличност и пасторалност – удивително зелени и обрасли с цветя поляни, на които пасат табуни (полу)свободни коне, всичко това обрамчено със смесени гори, разстлали се по склоновете на ниски възвишения по периферията на местността.
На юг, зад нас, се виждат върховете на главното планинско било, сред които личат Бегличка могила и Пършевица. Вдясно, на изток, далеч под нас се е проснала величествената Згориградска долина със своята сурова красота, из която се вие река Лева, за да достигне едно от най-красивите ждрела в татковината – Вратцата, зад която пък се вижда все още спящата Враца. Пред нас, на север, са куполите на поредица върхове, увенчаващи рида, разделящ Згориградската долина от котловината в североизточната покрайнина на Врачанския балкан, в която се е сгушила пещерата Леденика. Пътят ни води към седловината, разделяща двата най-западни върха от тази редица. След около половин час през пасторалмия ландшафт на Кравя изкачваме с помощта на няколко серпентини въпросната седловина, след което се спускаме към Леденика. Два часа и половина след тръгването ни от х. Пършевица сме пред х. Леденика.
Тръгване от хижа Пършевица 05:10 часа
Пристигане на междинно място за почивка 06:20 часа
Почивка 10 минути
Тръгване от междинно място за почивка 06:30 часа
Пристигане при хижа Леденика 07:40 часа
Почивка 1 час
Тръгване от хижа Леденика 08:40 часа
Пристигане в квартал Бистрец 10:45 часа
Общо времетраене: 5 часа и 35 минути
Чисто ходене: 4 часа и 25 минути
Почивки: 1 час и 10 минути
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Предвид ранното лягане снощи и чистия въздух се ококорвам в 04:30 часа. Половинката не е много щастлива от този факт, но без много мърморене ми уйдисва на акъла и за нула време събираме багажа. Хапваме набързо в столовата на хижата и тръгваме. За щастие входната врата на хижата не е заключена и не се налага да будим никого. За да не скандализираме някого от читателите, сме длъжни да отбележим, че сме заплатили нощувката си още предната вечер. Така че с чиста съвест тръгваме на път под все още нощното небе, осеяно със звезди.
Отначало маршрутът ни следва асфалтовия път, който свързва хижата и мандрата със село Згориград и Враца. Само понякога – и то след като започва да се развиделява – си позволяваме да го напуснем за малко, за да съкратим някой по-голям завой. Пътят плавно губи височина, следвайки извивките на седловината, разделяща дълбоките долини на реките Лева (протичаща през Згориград, Вратцата и Враца) и Черна (преминаваща през Лютаджик, Горно и Долно Озирово). От време на време преминаваме покрай единични или групи от постройки – вили, почивни домове, хотелчета.
В участъка между ниските върхове Замбина могила и Искри връх асфалтовият път се вие с твърде много серпентини и плътното му следване би удължило неимоверно ходенето. По тази причина решаваме да го изоставим и започваме спускане през обширни ливади по северозападния склон на Замбина могила. В близост до поредния почивен комплекс по пътя си съзираме хубава пейка с маса под няколко дървета и посядаме, за да починем няколко минути – този път просто така, не че сме уморени кой знае колко.
След краткия отдих продължаваме напред, като отново се връщаме на асфалтовия път, за да го напуснем пак след малко и да пресечем гористите склонове на малко напречно издължено възвишение, след което излизаме на обширно ливадно пространство, където пътят от хижа Пършевица за хижа Леденика се среща с асфалтовия път, идващ от Враца през Згориград. Това е местността Кравя. Картините, които могат да се наблюдават оттук, са фантастични. На първо време самото място, на което сме, поразява със своята идиличност и пасторалност – удивително зелени и обрасли с цветя поляни, на които пасат табуни (полу)свободни коне, всичко това обрамчено със смесени гори, разстлали се по склоновете на ниски възвишения по периферията на местността.
На юг, зад нас, се виждат върховете на главното планинско било, сред които личат Бегличка могила и Пършевица. Вдясно, на изток, далеч под нас се е проснала величествената Згориградска долина със своята сурова красота, из която се вие река Лева, за да достигне едно от най-красивите ждрела в татковината – Вратцата, зад която пък се вижда все още спящата Враца. Пред нас, на север, са куполите на поредица върхове, увенчаващи рида, разделящ Згориградската долина от котловината в североизточната покрайнина на Врачанския балкан, в която се е сгушила пещерата Леденика. Пътят ни води към седловината, разделяща двата най-западни върха от тази редица. След около половин час през пасторалмия ландшафт на Кравя изкачваме с помощта на няколко серпентини въпросната седловина, след което се спускаме към Леденика. Два часа и половина след тръгването ни от х. Пършевица сме пред х. Леденика.
Местността Кравя над Згориград: пасторален ландшафт от ливади, гори, върхове и коне
Хълмовете по западната периферия на местността Кравя
Местността Кравя, погледната от северния й край на юг. В далечината върховете на главното било на Врачанския балкан.
Ставането „по никое време” вече ни се отразява и изпитваме отчаяна нужда от кафе. Оказва се, обаче, че в този ранен час няма кой да ни направи такова, или поне не в хижата. Затова посядаме на една от многобройните пейки по ливадите отпред и се заемаме с доунищожаване на запасите си от храна и чай. В този момент съзираме няколко палатки, разпънати пред хижата, от една от които изскача жизнерадостно куче, последвано от все още сънените си стопани. Към 8 часа врати отваря разположеният до хижата ресторант, който ни предлага и кафе, макар и на доста солени цени – 5 лева за две кафета.
Ободрени, поемаме отново напред. Принципно имаме два варианта за прибиране към Враца – единият е да прехвърлим седловината западно от връх Тошина могила и да се спуснем в Згориградската долина, откъдето през пролома Вратцата да достигнем града. Ние, обаче, избираме втория вариант – към врачанския квартал Бистрец. Пътят ни отвежда току до самата пещера „Леденика”, но тя не влиза в плановете ни днес, още повече, че ще е отворена за посещения чак в 9 часа. По периферията на котловината източно от пещерата е трасирана кръгообразна образователна екопътека, известна като „Карст и биологично разннобразие”. Поемаме на североизток, по северната й дъга, и постепенно, завивайки с плавна дъга все надясно, достигаме източния край на котловината. Там достигаме до разклон – ако тръгнем надясно, ще затворим кръга и ще се върнем пред пещерата; пътеката за Бистрец е направо. Поемаме по нея, изкачваме се леко в продължение десетина минути, след което тя свива полуналяво и започва плавно спускане през призрачна гъста гора. Подножията на дърветата са гъсто обрасли с папрати и огромно количество левурда, заради които на моменти пътеката почти се губи. След двадесетина минути започва стръмно спускане, с помощта на множество серпентини, по източните склонове на Врачанския балкан, които се издигат като импозантна стена над Враца. Около два часа след тръгването ни от хижа Леденика се озоваваме в центъра на квартал Бистрец.
Ободрени, поемаме отново напред. Принципно имаме два варианта за прибиране към Враца – единият е да прехвърлим седловината западно от връх Тошина могила и да се спуснем в Згориградската долина, откъдето през пролома Вратцата да достигнем града. Ние, обаче, избираме втория вариант – към врачанския квартал Бистрец. Пътят ни отвежда току до самата пещера „Леденика”, но тя не влиза в плановете ни днес, още повече, че ще е отворена за посещения чак в 9 часа. По периферията на котловината източно от пещерата е трасирана кръгообразна образователна екопътека, известна като „Карст и биологично разннобразие”. Поемаме на североизток, по северната й дъга, и постепенно, завивайки с плавна дъга все надясно, достигаме източния край на котловината. Там достигаме до разклон – ако тръгнем надясно, ще затворим кръга и ще се върнем пред пещерата; пътеката за Бистрец е направо. Поемаме по нея, изкачваме се леко в продължение десетина минути, след което тя свива полуналяво и започва плавно спускане през призрачна гъста гора. Подножията на дърветата са гъсто обрасли с папрати и огромно количество левурда, заради които на моменти пътеката почти се губи. След двадесетина минути започва стръмно спускане, с помощта на множество серпентини, по източните склонове на Врачанския балкан, които се издигат като импозантна стена над Враца. Около два часа след тръгването ни от хижа Леденика се озоваваме в центъра на квартал Бистрец.
Над Бистрец: поглед назад към стръмните и гористи склонове на Врачанския балкан
Кварталът всъщност е старо село, което от около 40 години е присъединено към Враца, от която отстои на около 5 км. Ползата за туриста от това присъединяване е повече от съмнителна, доколкото той очаква заради това да има редовни и най-вече чести транспортни връзки между града и неговия квартал. Оказва се, че това не е точно така. Все пак проблемът намира лесното си решение след разговор със собственичката на магазин за хранителни стоки, която ни дава номера на фирма за таксиметрови услуги. Десетина минути след това пред магазина се материализира такси, което за около 4 лева ни откарва до гарата/автогарата на Враца.
Оттам възможностите за прибиране в София са многобройни. Специално в случая с пристигането се оказва, че попадаме на автобус, който идва от нейде и продължава към столицата. Мятаме се на него, задрямваме кротко и не усещаме кога сме се прибрали. Това слага край на великолепната ни двудневна разходка из Врачанския балкан – една част от Стара планина, която заслужава всички усилия и където ще се върнем на драго сърце отново.
Оттам възможностите за прибиране в София са многобройни. Специално в случая с пристигането се оказва, че попадаме на автобус, който идва от нейде и продължава към столицата. Мятаме се на него, задрямваме кротко и не усещаме кога сме се прибрали. Това слага край на великолепната ни двудневна разходка из Врачанския балкан – една част от Стара планина, която заслужава всички усилия и където ще се върнем на драго сърце отново.
| lakatnik_parsevica_ledenika_vraca.gdb |
| lakatnik_parsevica_ledenika_vraca.gpx |
| lakatnik_parsevica_ledenika_vraca.kml |
Comment Form is loading comments...
