ПЛАНА ПЛАНИНА
Плана за пръв път е разпозната – поне в научната книжнина – като самостоятелна планина, различна от Витоша, от братя Шкорпил в края на XIX в., в тяхната „География и статистика на Княжество България”. Там те съобщават любопитен факт: в „турско време” най-краткият и бърз път от София за Самоков минавал през Бистрица и Железница и оттам по главното планско било покрай връх Манастирище.
Планината има елипсовидна форма. От север на юг (по мислената права линия от устието на р. Ведена до селата в южното й подножие Рельово и Райово) е дълга малко над, а от изток на запад (по мислената права линия от пътя Ярема-Ковачевци до язовир Искър) – малко под 20 км.
От север Плана е ограничена от долното течение на река Ведена, като водосливът на последната с р. Искър при Дяволския мост и средновековната крепост Урвич е приблизително най-северната точка на планината. На изток тя граничи с долината на р. Искър между Дяволския мост и вилна зона Мечката, където Искър приема водите на р. Палакария. Река Палакария, извираща под връх Ярловски купен във Витоша, обикаля Плана от юг като голям полумесец между вилна зона Мечката и село Ярлово. Западната граница на планината преминава приблизително по линията село Ковачевци – седловина Ярема – село Железница, пръснало махалите си както из източните подножия на Витоша, така и по западните склонове на Плана.
Плана има сложно членение и е съставена от няколко главни рида/била, ориентирани приблизително север-юг и разделени от речни долини.
Първият такъв рид започва на север при вр. Менгьов кръст и продължава в южна посока през върховете Малинов чукар, Циганка и Гърков чукар, за да свърши при вр. Голям Гарван.
Този връх е събирателният пункт на споменатия рид с втория от планските ридове, увенчан на север от връх Белия камък. Оттам в южна посока той преминава през върховете Челина чука, Гогов чукар и Кралевио връх, за да достигне до споменатия Голям Гарван. Той, обаче, не спира там, а продължава на юг през връх Мухчел (втори по височина в цялата планина) и Джелепската китка до връх Мулежкова китка. По на юг вторият рид продължава през върховете Свети Дух, Могилски камък и Вучка, за да слезе плавно в село Широки дол.
Споменатият втори рид ограничава от изток долините на вътрешнопланската река Планщица, протичаща от юг на север, и на Големо(Широко)долската река (течаща от север на юг), които на свой ред го делят от третия значим планински рид, който е и главното планинско било. То започва при вр. Копанко, надвиснал над долината на Ведена източно от Железница и през върховете Егеница и Русалията достига до планинския първенец Манастирище. Оттам на юг то продължава през Дуралия, Марчин камък и Мечитски камък, за да достигне до Речов камък. Между Речов камък и Мулежковата китка се разполага късо напречно (с посока запад-изток) било, което дели изворите на Планщица и Големодолската река и служи за връзка между втория и третия рид. От Речов камък главното планинско било продължава на юг през върховете Киселички камък, Вишино бърдо (четвърти по височина в планината) и Чучката. От последния връх билото се спуска към Самоковското поле между селата Райово и Широки дол.
Четвъртият рид е отделен от третия от дълбоката долина на река Егуля, която е вътрешна за планината от изворите си до село Железница. Там тя приема водите на Железнишката селска река, като от този момент насетне приема и името Ведена, вече в качеството си на гранична за планината река. Връзката между третия и четвъртия рид се осъществява по напречно криволичещо било, отново с посока запад-изток, между върховете Кръсто, Елхата и Речов камък. Така се оказва, че линията Кръсто – Речов камък – Мулежкова китка е основната комуникационна артерия в Плана с посока запад-изток.
Въпросният четвърти рид тръгва от седловината Ярема и преминава през върховете Скалата, Стреланска могила и Главева могила (трети по височна в планината), достигайки върховете Кръсто и Шумкова могила. От югозападните му склонове към долината на р. Палакария се спускат множество малки и къси рекички и потоци, отделени от къси ридчета с посока североизток-югозапад, които превръщат най-югозападния дял на Плана планина в море от хълмове и долове.
Пети – най-източен – основен рид на Плана планина е ограничен на изток от язовир Искър, а на запад от шосето между селата Горни и Долни Окол. Той започва на север с връх Редова чука, преминава през Околската, Женската и Мулежовата могила, за да свърши на юг при Жарков камък. Този рид е свързан с останалите основни планински ридове чрез напречна връзка между върховете Мулежкова китка и Мулежова могила. Тя е на практика продължение в източна посока на вътрешно-планската „магистрала” с посока запад-изток между върховете Кръсто и Мулежкова китка.
Подножията на Плана са опасани с верига от села и махали, занимавали се открай време със скотовъдство и рударство: Железница, Ковачевци, Поповяне, Алино, Рельово, Райово, Широки дол, Долни и Горни Окол, Долни Пасарел и Кокаляне. Те са и логични изходни пунктове за походи в планината. Повечето от тях се радват на редовни автобусни връзки със София и Самоков, което ги прави удобни за еднодневни излети. Единствената хижа в Плана – Пейова бука между Долни Пасарел и Долни Окол – е ловна хижа, строена от ловната дружинка в Долни Пасарел, и не зная дали може да се използва за преспиване от туристи. Така или иначе по-опитните планинари нямат никакъв проблем с прекосяването на цялата планина, от край до край, за един ден. На онези, за които това е непосилно, силно препоръчвам да изберат като начална или крайна точка на своите излети пръснатото село Плана, разположено в самото сърце на планината, току под главното й било.
Планината има елипсовидна форма. От север на юг (по мислената права линия от устието на р. Ведена до селата в южното й подножие Рельово и Райово) е дълга малко над, а от изток на запад (по мислената права линия от пътя Ярема-Ковачевци до язовир Искър) – малко под 20 км.
От север Плана е ограничена от долното течение на река Ведена, като водосливът на последната с р. Искър при Дяволския мост и средновековната крепост Урвич е приблизително най-северната точка на планината. На изток тя граничи с долината на р. Искър между Дяволския мост и вилна зона Мечката, където Искър приема водите на р. Палакария. Река Палакария, извираща под връх Ярловски купен във Витоша, обикаля Плана от юг като голям полумесец между вилна зона Мечката и село Ярлово. Западната граница на планината преминава приблизително по линията село Ковачевци – седловина Ярема – село Железница, пръснало махалите си както из източните подножия на Витоша, така и по западните склонове на Плана.
Плана има сложно членение и е съставена от няколко главни рида/била, ориентирани приблизително север-юг и разделени от речни долини.
Първият такъв рид започва на север при вр. Менгьов кръст и продължава в южна посока през върховете Малинов чукар, Циганка и Гърков чукар, за да свърши при вр. Голям Гарван.
Този връх е събирателният пункт на споменатия рид с втория от планските ридове, увенчан на север от връх Белия камък. Оттам в южна посока той преминава през върховете Челина чука, Гогов чукар и Кралевио връх, за да достигне до споменатия Голям Гарван. Той, обаче, не спира там, а продължава на юг през връх Мухчел (втори по височина в цялата планина) и Джелепската китка до връх Мулежкова китка. По на юг вторият рид продължава през върховете Свети Дух, Могилски камък и Вучка, за да слезе плавно в село Широки дол.
Споменатият втори рид ограничава от изток долините на вътрешнопланската река Планщица, протичаща от юг на север, и на Големо(Широко)долската река (течаща от север на юг), които на свой ред го делят от третия значим планински рид, който е и главното планинско било. То започва при вр. Копанко, надвиснал над долината на Ведена източно от Железница и през върховете Егеница и Русалията достига до планинския първенец Манастирище. Оттам на юг то продължава през Дуралия, Марчин камък и Мечитски камък, за да достигне до Речов камък. Между Речов камък и Мулежковата китка се разполага късо напречно (с посока запад-изток) било, което дели изворите на Планщица и Големодолската река и служи за връзка между втория и третия рид. От Речов камък главното планинско било продължава на юг през върховете Киселички камък, Вишино бърдо (четвърти по височина в планината) и Чучката. От последния връх билото се спуска към Самоковското поле между селата Райово и Широки дол.
Четвъртият рид е отделен от третия от дълбоката долина на река Егуля, която е вътрешна за планината от изворите си до село Железница. Там тя приема водите на Железнишката селска река, като от този момент насетне приема и името Ведена, вече в качеството си на гранична за планината река. Връзката между третия и четвъртия рид се осъществява по напречно криволичещо било, отново с посока запад-изток, между върховете Кръсто, Елхата и Речов камък. Така се оказва, че линията Кръсто – Речов камък – Мулежкова китка е основната комуникационна артерия в Плана с посока запад-изток.
Въпросният четвърти рид тръгва от седловината Ярема и преминава през върховете Скалата, Стреланска могила и Главева могила (трети по височна в планината), достигайки върховете Кръсто и Шумкова могила. От югозападните му склонове към долината на р. Палакария се спускат множество малки и къси рекички и потоци, отделени от къси ридчета с посока североизток-югозапад, които превръщат най-югозападния дял на Плана планина в море от хълмове и долове.
Пети – най-източен – основен рид на Плана планина е ограничен на изток от язовир Искър, а на запад от шосето между селата Горни и Долни Окол. Той започва на север с връх Редова чука, преминава през Околската, Женската и Мулежовата могила, за да свърши на юг при Жарков камък. Този рид е свързан с останалите основни планински ридове чрез напречна връзка между върховете Мулежкова китка и Мулежова могила. Тя е на практика продължение в източна посока на вътрешно-планската „магистрала” с посока запад-изток между върховете Кръсто и Мулежкова китка.
Подножията на Плана са опасани с верига от села и махали, занимавали се открай време със скотовъдство и рударство: Железница, Ковачевци, Поповяне, Алино, Рельово, Райово, Широки дол, Долни и Горни Окол, Долни Пасарел и Кокаляне. Те са и логични изходни пунктове за походи в планината. Повечето от тях се радват на редовни автобусни връзки със София и Самоков, което ги прави удобни за еднодневни излети. Единствената хижа в Плана – Пейова бука между Долни Пасарел и Долни Окол – е ловна хижа, строена от ловната дружинка в Долни Пасарел, и не зная дали може да се използва за преспиване от туристи. Така или иначе по-опитните планинари нямат никакъв проблем с прекосяването на цялата планина, от край до край, за един ден. На онези, за които това е непосилно, силно препоръчвам да изберат като начална или крайна точка на своите излети пръснатото село Плана, разположено в самото сърце на планината, току под главното й било.
HTML Comment Box is loading comments...
