Гара Разменна - село Гургулят
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от гара Разменна 08:05 часа
Достигане на Вискярския манастир 09:30 часа. Почивка (15 минути).
Тръгване от Вискярския манастир 09:45 часа.
Пристигане на връх Калето 10:40 часа.
Почивка над махала Лагатор 12:35 - 12:50 часа (15 минути).
Пристигане в м. Петлюка 13:50 часа.
Пристигане при магазина в с. Гургулят 14:05 часа. Почивка (25 минути).
Тръгване от магазина в с. Гургулят 14: 30 часа
Пристигане на Пантеона в с. Гургулят 14:50 часа
Връщане на автобусната спирка в с. Гургулят 15:15 часа.
Общо времетраене: 7 часа и 10 минути
Чисто ходене: 6 часа и 15 минути
Почивки: 55 минути
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
За изходен пункт избираме гара Разменна на линията София-Волуяк-Перник. Гара Разменна е първата гара след гара Радуй (гледано от София) , да не се бърка със спирка Разменна, намираща се точно преди Радуй (отново гледано от София). Подобен маршрут на днешния ни е описан накратко тук, но никъде из мрежата не намирам трак, който да съвпада изцяло с днешните ни намерения, затова "проектирам" маршрута с помощта на Google Еarth и видимите на сателитните снимки пътища. По простата причина, че никъде в Google Earth не личи ясен път покрай Радуйска река, извираща от Вискяр планина, се отказваме от Радуй като изходна точка и предпочитаме гара Разменна. Досегашният ни опит из шопските бърчини показва, че теченията и долините на реките не са гаранция за безпроблемно придвижване предвид два фактора, които не са за пренебрегване - тръните, които растат където и както си искат, и ровините, които могат да направят от всеки наглед безпроблемен терен изпитание за духа и тялото. Тези два фактора са в състояние да вгорчат живота на всеки, който е решил да върви "без път" из този край. Решаваме да не си правим живота труден от самото начало и затова избираме "царския път" от гара Разменна през село Расник (ударението на "и"!) към планината.
Поемаме с влака за Перник, тръгващ от Централна гара в 06:55 часа и пристигаме на гара Разменна в 07:57 часа. На самата гара има чешма с хубава вода, която е първата и на практика последна възможност за попълване на запасите с вода за целия маршрут. Възможно е и в Расник да има някаква обществена чешма, но по избраното от нас трасе не се минава покрай такава. Между Расник и Гургулят вода така или иначе няма никъде!
Тръгване от гара Разменна 08:05 часа
Достигане на Вискярския манастир 09:30 часа. Почивка (15 минути).
Тръгване от Вискярския манастир 09:45 часа.
Пристигане на връх Калето 10:40 часа.
Почивка над махала Лагатор 12:35 - 12:50 часа (15 минути).
Пристигане в м. Петлюка 13:50 часа.
Пристигане при магазина в с. Гургулят 14:05 часа. Почивка (25 минути).
Тръгване от магазина в с. Гургулят 14: 30 часа
Пристигане на Пантеона в с. Гургулят 14:50 часа
Връщане на автобусната спирка в с. Гургулят 15:15 часа.
Общо времетраене: 7 часа и 10 минути
Чисто ходене: 6 часа и 15 минути
Почивки: 55 минути
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
За изходен пункт избираме гара Разменна на линията София-Волуяк-Перник. Гара Разменна е първата гара след гара Радуй (гледано от София) , да не се бърка със спирка Разменна, намираща се точно преди Радуй (отново гледано от София). Подобен маршрут на днешния ни е описан накратко тук, но никъде из мрежата не намирам трак, който да съвпада изцяло с днешните ни намерения, затова "проектирам" маршрута с помощта на Google Еarth и видимите на сателитните снимки пътища. По простата причина, че никъде в Google Earth не личи ясен път покрай Радуйска река, извираща от Вискяр планина, се отказваме от Радуй като изходна точка и предпочитаме гара Разменна. Досегашният ни опит из шопските бърчини показва, че теченията и долините на реките не са гаранция за безпроблемно придвижване предвид два фактора, които не са за пренебрегване - тръните, които растат където и както си искат, и ровините, които могат да направят от всеки наглед безпроблемен терен изпитание за духа и тялото. Тези два фактора са в състояние да вгорчат живота на всеки, който е решил да върви "без път" из този край. Решаваме да не си правим живота труден от самото начало и затова избираме "царския път" от гара Разменна през село Расник (ударението на "и"!) към планината.
Поемаме с влака за Перник, тръгващ от Централна гара в 06:55 часа и пристигаме на гара Разменна в 07:57 часа. На самата гара има чешма с хубава вода, която е първата и на практика последна възможност за попълване на запасите с вода за целия маршрут. Възможно е и в Расник да има някаква обществена чешма, но по избраното от нас трасе не се минава покрай такава. Между Расник и Гургулят вода така или иначе няма никъде!
Поглед към Вискяр малко след гара Разменна
От гарата се връщаме стотина метра назад, пресичаме жп-линията и по черен път се изкачваме на асфалтовото шосе между Радуй и Расник. Достигайки асфалта, тръгваме наляво към Расник. След около един километър виждаме черен път, тръгващ вдясно покрай една ровина и поемаме по него с намерение да посъкратим малко от ходенето по асфалта. След неколкостотин метра, обаче, той свършва в нивите и се налага да газим току-що поникналите посеви, за да се върнем отново на асфалта. Реално сме спестили не повече от 200-300 метра, така че тази отбивка не си струва.
Малко преди село Расник напускаме отново асфалта и се отбиваме вдясно по черен път, преминаващ покрай стопански постройки и отвеждащ до най-североизточните къщи на селото. Преминаваме през северния край на селото, излизаме на малко площадче с магазинче на него, пред което няколко човека пият сутрешното си кафе. Поздравяваме се взаимно и продължаваме напред към северозападната покрайнина на селото, от която широк черен път води на северозапад към билото на планината. С няколко широки и плавни серпентини височината се преодолява неусетно и се достига до малка църква, за която се твърди, че е част от Вискярския манастир "Св. св. Петър и Павел". В интерес на истината няма запазени други манастирски сгради. Църквицата е в доста прилично състояние, вижда се, че хората се грижат за нея, а вътре дори има и оставени свещи. Запалваме по една свещ, оставяме стотинки на предназначеното за целта място и правим кратък отдих непосредствено до църквата, където има сковани няколко пейки, маса и огнище под короната на хубаво дърво. Никъде не личи да има изворна вода, което ни учудва, защото очакваме един манастир да е изграден недалеч от водоизточник.
Малко преди село Расник напускаме отново асфалта и се отбиваме вдясно по черен път, преминаващ покрай стопански постройки и отвеждащ до най-североизточните къщи на селото. Преминаваме през северния край на селото, излизаме на малко площадче с магазинче на него, пред което няколко човека пият сутрешното си кафе. Поздравяваме се взаимно и продължаваме напред към северозападната покрайнина на селото, от която широк черен път води на северозапад към билото на планината. С няколко широки и плавни серпентини височината се преодолява неусетно и се достига до малка църква, за която се твърди, че е част от Вискярския манастир "Св. св. Петър и Павел". В интерес на истината няма запазени други манастирски сгради. Църквицата е в доста прилично състояние, вижда се, че хората се грижат за нея, а вътре дори има и оставени свещи. Запалваме по една свещ, оставяме стотинки на предназначеното за целта място и правим кратък отдих непосредствено до църквата, където има сковани няколко пейки, маса и огнище под короната на хубаво дърво. Никъде не личи да има изворна вода, което ни учудва, защото очакваме един манастир да е изграден недалеч от водоизточник.
Параклисът над Расник (храм на Вискярския манастир Св. Св. Петър и Павел?)
Приятно място за отдих до параклиса
Интериорът на параклиса
Поглед от манастирчето към село Расник, Люлин планина и Витоша
За няма и десет минути от църквата се достига връх Високата могила, най-югоизточният връх на Вискяр планина. От него се разкриват хубави гледки във всички посоки.
Вискяр планина, гледана от най-югоизточната си точка - връх Високата могила
Брезник, Брезнишкото бърдо (вляво), ридът Гребен (вдясно) и Руй планина (в дъното)
Брезнишкото бърдо, а зад него Любаш
Граовското поле
Меките гънки на Вискяр планина на север от главното й било
След това се насочваме на североизток по билото, което не след дълго започва да се спуска към седловина (разклон 1 от трака), на която нашият път пресича черен път, водещ от с. Вискяр към долината на р. Крадна и Радуй, Златуша и т. н. От седловината започва кратко, но стръмно изкачване, което ни отвежда първо до безименен връх, а малко след това и до най-високия връх в тази част на планината (т. е. между Расник и прохода при с. Бабица) - връх Калето. Иманярски трапове, множество камъни, стари тухли и части от съдове удостоверяват, че върхът оправдава името си и тук някога действително е имало крепост. Днес върхът е силно обрасъл с гъсти тръни, които изглежда до голяма степен ограничават иманярските мераци, но и създават значителни неприятности на туриста. След доста лутане успяваме да открием нещо като пътека - ивица от малко по-утъпкана трева с ширина една-две педи - сред храстите (което не ни спасява от приятно дране по ръце, крака и дрехи) и се озоваваме от другата страна на върха. Продължаваме по билото, изкачваме още едно безименно връхче и започваме спускане на север към вече добре видния асфалтов път между селата Делян и Бабица (част от пътя между София и Брезник).
Седловината и безименният връх преди Калето
Трънливият връх Калето (сниман от север, след преминаването през него)
След като достигаме асфалта, тръгваме надясно по него и след 700-800 метра се отбиваме наляво по черен път, който върви на северозапад между ниви и обширни пасища.
Из хълмистата част на Вискяр планина след напускане на билото
Проходът над село Бабица (основната порта между София и Брезник)
Около три километра, след като сме изоставили асфалтовото шосе, достигаме до друго важно кръстовище (разклон 3). Ако продължим направо, ще достигнем покранините на с. Ракита и подножието на вр. Мечи камък, първенеца на Вискяр. Ако тръгнем наляво, че слезем в село Гоз в западните склонове на планината. Ние, обаче, тръгваме надясно, към Гургулят. Почти веднага след това подминаваме отбивка вдясно (разклон 4), която тръгва към махала Лагатор и малко по-късно си харесваме обзорна полянка току до пътя, на която сядаме да отдъхнем и да похапнем. От нея имаме чудесна гледка към северозападната окрайнина на Вискяр планина, която е сложна плетеница от ровини, дерета, долинки, хълмове и ридове, обилно обраснали с всевъзможни трънаци и дръвчета, вкл. и изкуствени иглолистни масиви. В далечината са скалистите южни склонове на Чепън, зад която се извисява главното било на Стара планина.
След краткия отдих продължаваме по пътя и не след дълго достигаме поредната отбивка (разклон 5). Тук можем - ако тръгнем полунадясно - да слезем в махала Лагатор, но ние поемаме полуналяво и се движим по вододелното било, отделящо изворните области на рекичките Върли дол и Гургулятска, които ще се слеят при с. Гълъбовци, северно от Гургулят. След известно време достигаме изворната зона на Гълъбовска река, слизаме малко по течението на реката, пресичаме я, изкачваме малка височина и се озоваваме на западния бряг на "Пеклюка" - интересен природен феномен, представляващ нещо като "котел", който на север е ограден от внушителни скали, в които р. Пеклюк е издълбала късо и дълбоко ждрело. Независимо, че имаме доста време до автобуса от Гургулят за София, решаваме да си спестим слизането до дъното на "котела" и съответното изкачване после, ахкаме от високото, правим някоя и друга снимка и тръгваме към Гургулят. Ако някой иска трак специално за Пеклюка - да се възползва от описанието на LamiaTriglava.
След краткия отдих продължаваме по пътя и не след дълго достигаме поредната отбивка (разклон 5). Тук можем - ако тръгнем полунадясно - да слезем в махала Лагатор, но ние поемаме полуналяво и се движим по вододелното било, отделящо изворните области на рекичките Върли дол и Гургулятска, които ще се слеят при с. Гълъбовци, северно от Гургулят. След известно време достигаме изворната зона на Гълъбовска река, слизаме малко по течението на реката, пресичаме я, изкачваме малка височина и се озоваваме на западния бряг на "Пеклюка" - интересен природен феномен, представляващ нещо като "котел", който на север е ограден от внушителни скали, в които р. Пеклюк е издълбала късо и дълбоко ждрело. Независимо, че имаме доста време до автобуса от Гургулят за София, решаваме да си спестим слизането до дъното на "котела" и съответното изкачване после, ахкаме от високото, правим някоя и друга снимка и тръгваме към Гургулят. Ако някой иска трак специално за Пеклюка - да се възползва от описанието на LamiaTriglava.
Ждрелото на река Пеклюка
За десетина минути слизаме в селото, минаваме по край хотел "Алексиевата къща", на който има внушителна табела, уведомяваща, че е построен с пари по програма САПАРД и след още пет минути се озоваваме на малко площадче непосредствено встрани от главната улица на селото, на което има минимаркет, от който пък има добра гледка към автобусната спирка на 50 метра оттук. За наше щастие магазинът е отворен, а за да е пълно щастието, предлага и бира. Възползваме се от тази възможност и изпружваме краци пред него с по една "Ариана" в ръка.
След известно време решаваме, че ще е срамота, ако не посетим поне една от двете забележителности на Гургулят, а именно пантеона "Бойна слава", посветен на героите от Сръбско-българската война. За целта тръгваме наляво по главната улица на селото, подминаваме църквата (обект на ремонт), кметството и няколко чешми (в Гургулят водата се лее навсякъде!) и след малко свиваме по малко мостче рязко вляво, за да поемем по широка асфалтирана алея към височината, на която се издига Пантеонът. За около десет минути сме на паркинг за автомобили, снабден и с тоалетни за мъже и жени, недалеч от който е въпросният монумент. След кратък престой тук и изчитане на възпоменателните табели се връщаме по обратния път към магазина и автобусната спирка.
След известно време решаваме, че ще е срамота, ако не посетим поне една от двете забележителности на Гургулят, а именно пантеона "Бойна слава", посветен на героите от Сръбско-българската война. За целта тръгваме наляво по главната улица на селото, подминаваме църквата (обект на ремонт), кметството и няколко чешми (в Гургулят водата се лее навсякъде!) и след малко свиваме по малко мостче рязко вляво, за да поемем по широка асфалтирана алея към височината, на която се издига Пантеонът. За около десет минути сме на паркинг за автомобили, снабден и с тоалетни за мъже и жени, недалеч от който е въпросният монумент. След кратък престой тук и изчитане на възпоменателните табели се връщаме по обратния път към магазина и автобусната спирка.
На влизане в Гургулят
Представителна селска чешма
Пантеонът, посветен на героите от сръбско-българската война през 1885 г.
Времето до идването на автобуса запълваме със седене пред магазина и блеене по околните баири, както и с кратък, но съдържателен разговор с буден жител на селото, който любезно се осведомява дали сме посетили "панталона", както той наричал Пантеона. От дума на дума той изстрелва изключително интересна информация - Пантеонът е построен "от Добри Джуров", като за целта е разрушена старата църква на селото. Това се е случило, както може да се очаква, във връзка със стогодишнината от Сръбско-българската война (1985 г.), а оттогава селото прави опити да си направи нов храм, който все още не е довършен. Предвид факта, че там са останали не повече от 30-ина човека (29 съгласно ГРАО), перспективите не са особено добри.
Автобусът трябва да мине по разписание в 16:06 часа. Той, разбира се, аристократично закъснява с десетина минути, колкото да събуди в душите ни въпроса "къде ще спим, ако не мине?", и започва друсащото си пътуване през Гълъбовци и Сливница към София.
Автобусът трябва да мине по разписание в 16:06 часа. Той, разбира се, аристократично закъснява с десетина минути, колкото да събуди в душите ни въпроса "къде ще спим, ако не мине?", и започва друсащото си пътуване през Гълъбовци и Сливница към София.
| razmenna-gurguljat.gdb |
| razmenna-gurguljat.gpx |
| razmenna-gurguljat.kml |
Widget is loading comments...
