ЛЮЛИН ПЛАНИНА
Люлин планина е част от Планско - Завалската планинска редица. Има издължена форма и се простира на около 20 км дължина от северозапад на югоизток. На запад започва от Радуйската седловина, която я отделя от Вискяр. Източната й граница е на Владайската седловина, чрез която се свързва с Витоша. На юг склоновете й слизат към Пернишката котловина, на север - към Софийското поле.
Планината има три ясно отделими един от друг дяла. Източният е разположен между Владайската седловина и Бучинския проход (между селата Големо и Мало Бучино съответно в южния и северния му край). Този дял е увенчан от най-високия връх на планината - Дупевица (1256 м).
Западно от Бучинския проход се разполага средният дял на планината с най-висок връх Райловско градище (1199 м), макар името си да дължи на по-ниския връх Мелич над (бившата, за съжаление) хижа "Люлин".
Западно от връх Криви камик и Дивотинската седловина се простира третият, най-западен дял на планината, който няма ясно изразен планински, а по-скоро хълмист характер. Най-значимата височина тук е връх Форта (1024 м).
Планината е леснодостъпна от всички села (и софийски квартали) в подножието й. Тези от северната страна се радват на редовни автобусни връзки от системата на столичния градски транспорт, а южните са свързани чрез автобуси с Перник. На източния и на западния край на планината има и по една жп гара, съответно при Владая и Радуй.
Независимо, че от скоро планината е разсечена от АМ "Люлин", преминаваща през Бучинския проход, преминаването пеша по цялото й протежение все още е възможно през участъка над "средния" тунел на магистралата на най-високата точка на прохода.
Планината има три ясно отделими един от друг дяла. Източният е разположен между Владайската седловина и Бучинския проход (между селата Големо и Мало Бучино съответно в южния и северния му край). Този дял е увенчан от най-високия връх на планината - Дупевица (1256 м).
Западно от Бучинския проход се разполага средният дял на планината с най-висок връх Райловско градище (1199 м), макар името си да дължи на по-ниския връх Мелич над (бившата, за съжаление) хижа "Люлин".
Западно от връх Криви камик и Дивотинската седловина се простира третият, най-западен дял на планината, който няма ясно изразен планински, а по-скоро хълмист характер. Най-значимата височина тук е връх Форта (1024 м).
Планината е леснодостъпна от всички села (и софийски квартали) в подножието й. Тези от северната страна се радват на редовни автобусни връзки от системата на столичния градски транспорт, а южните са свързани чрез автобуси с Перник. На източния и на западния край на планината има и по една жп гара, съответно при Владая и Радуй.
Независимо, че от скоро планината е разсечена от АМ "Люлин", преминаваща през Бучинския проход, преминаването пеша по цялото й протежение все още е възможно през участъка над "средния" тунел на магистралата на най-високата точка на прохода.
HTML Comment Box is loading comments...
