Дяволски мост - село Плана
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от Дяволски мост: 08:15 часа
Пристигане на Кокалянски манастир: 09:00 часа
Пристигане на вр. Егеница: 10:30 часа
Пристигане в с. Плана: 12:15 часа
Общо времетраене: 4 часа
Чисто ходене: 3 часа и 15 минути
Почивки: 45 минути
ВАЖНО
Маршрутът е лесен - както от гледна точка на натоварването, така и от гледна точка на ориентирането. В по-голямата си част дори е маркиран с червена маркировка, от която, разбира се, може да се желае повече. При все това наличието на GPS или най-малкото карта (има доста прилична карта на Плана планина на "Картография ЕООД", която още се намира из туристическите магазини) би улеснило значително разходката.
Предложените тук тракове са абсолютно верни, макар и да не бяха записани по време на самото ходене. Този път явно ми е станало нещо и по неизвестни причини съм изключил ActiveLog-а на Garmin-а, заради което ми се наложи да "възстановя" впоследствие маршрута на домашния компютър. Независимо от това грешки няма; ако имах и най-малкото съмнение за това, нямаше да кача траковете тук.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
С метрото отиваме на станция "Цариградско шосе", откъдето в 07:40 часа се качваме на автобус №3 за село Долни Пасарел. След около половин час слизаме на спирка "Дяволски мост". Не е лошо онези, на които подобно пътуване им е за пръв път, да предупредят предварително шофьора да спре на спирката, защото преспокойно може да не я разпознаят, а на нея хора слизат много, ама наистина много рядко, така че обикновено автобусът я подминава.
Спирката се намира на мястото, където р. Ведена - най-значителната река на Плана планина - се влива в Искъра. Нагоре по долината на реката може да се отиде към село Железница. Съвсем наблизо, на срещуположния бряг на р. Искър са Урвичката крепост и разкопаваният напоследък от археолози старинен манастир край нея. Ние обаче имаме други цели за днес.
Затова пресичаме Ведена по стария мост, разположен на около 30 м от съвременното асфалтово шосе, и поемаме по широка пътека, виеща се по източните, стръмно спускащи се към Искъра склонове на Плана. Пътеката бързо набира височина и скоро реката и асфалтовото шосе край нея се виждат като тесни лентички нейде далеч под нас. След малко се достига до място, от което се открива хубава гледка към Урвичката крепост и манастира край нея. Незапознатите трябва да са наясно, че онова, което днес най-много прилича на средновековна крепост, е съвременен градеж, който на всичко отгоре май е обитаван. Средновековните останки са на заден план, зад този "замък-менте".
За около 45 минути достигаме до Кокалянския манастир, разположен на малка равна тераса приблизително по средата между долината на реката и билото на планината. На портата на манастира голяма табела ни предупреждава, че светата обител е в ремонт и желаещите да я посетят имат достъп само до църквата. Дори има и нещо като работно време - събота и неделя от 07:30 до 16:30 часа. Независимо от това вратникът е затворен. Решаваме да не смущаваме обитателите и не се възползваме от въженцето, което вероятно активира звънец. Отдъхваме за десетина минути на импровизирана пейка пред манастирската порта и продължаваме напред.
Пътеката преминава в широк коларски път, обикалящ манастирския двор от запад и продължаващ нагоре по склона на планината в южна посока. Установяваме, че на западната ограда на манастира, от външната й страна, има чешмичка с привързан към нея черпак, така че това е възможност за попълване на запасите от вода. Точно при чешмичката от пътя се отклонява вдясно тясна пътека, която поема право нагоре по стръмния склон. Кратка справка с картата на GPS-а показва, че и тя, и пътят ще ни отведат до едно и също място, заради което избираме по-дългия, но по-плавен маршрут по пътя.
Той се изкачва плавно по брега на преминаващия край манастира безименен поток. След известно време завива рязко вдясно и продължава изкачването в северна посока. Слабо личаща пътека сред дърветата ни показва, че имаме теоретична възможност да продължим изкачването си направо покрай потока, но ние пак предпочитаме "царския път".
Малко след това напускаме широколистната гора, из която вървим от самото начало на днешната разходка, за да се озовем сред широки билни поляни, обрасли с трънки и малобройни дървета. Пътят отново прави рязък завой, този път наляво (на юг). Голямото изкачване е вече зад гърба ни, оттук насетне излетът не изисква повече усилия от разходка в Южния парк.
За съжаление току преди излизането на равната билна част половинката ми усеща глуха болка в дясното коляно. Решаваме, че така или иначе продължаваме напред, но в движение ще преценим дали да се отбием до първенеца на планината - връх Манастирище - или да го подминем. Проблемът в случая е, че автобусите от с. Плана към София са доста нарядко, и ако изпуснем този в 13:00 часа, ще трябва да чакаме в селото чак до вечерта. Алтернатива е прибиране от върха към с. Железница, което се радва на редовен автбусен транспорт към града, но това би удължило маршрута с около 5 км, което при така създалата се ситуация може да се окаже проблем.
След некокостотин метра достигаме до т. нар. Кръстат дъб, импозантно самотно дърво, след което с широка плавна дъга надясно пътят ни отвежда на самото планинско било, на което завиваме наляво и продължаваме към връх Егеница. Той се вижда пред нас като малка гола, затревена издатина на билото, която - ако не бяха картите - трудно бихме идентифицирали като планински връх. Зад Егеница се вижда друга подобна издутина, която е малко по-висока - връх Русалията, а зад нея се издига снагата на планинския първенец Манастирище, чиито източни и южни склонове са залесени. На върха се издига кулата на клетка на мобилен оператор.
"Изкачвайки" се на Егеница, установяваме, че оттук се открива спираща дъха гледка към Рила. Така или иначе от момента, в който напуснахме гората и излязохме на билните поляни, се наслаждавахме (вдясно от нас) на гледката към Витоша, която се виждаше цялата от Ярлово до Камен дел. Сега, обаче, към това се прибави и панорама към практически цялата северна Рила с нейния суров силует. За жалост въздухът е "маранлив" и не позволява хубави снимки независимо от факта, че цял ден влачим с нас хубав - и разбира се тежък - фотоапарат вместо обичайната сапунерка. Но ... както и да е. Който не ни вярва - да иде да провери сам.
Егеница "разполовява" днешния ни маршрут. Тъй като аз лично усещам глад още от Кокалянския манастир, решаваме, че мястото е подходящо за добро похапване сред красотите на природата. Още повече, че болката в коляното на половинката ми се усилва все повече и Манастирище - макар и да изглежда на една ръка разстояние - започва да се отдалечава от нас. Чай, сандвичи и мюсли блокчета укрепват телата и духа ни, въпреки, че приятното слънчице действа разлагащо и демобилизиращо. В крайна сметка установяваме, че времето напредва, и тъй като не знаем дали болката в крака няма да ни бави, се отправяме към село Плана с достатъчно времеви аванс, за да не изпуснем автобуса.
Непосредствено след Егеница, вляво от пътя, се намира Хайдушкото кладенче, където може да се попълнят запасите с вода. Ние, обаче, имаме достатъчно, още повече, че част от заплануваното за днес отпадна, и продължаваме без да спираме. Избираме да подсечем отляво "връх" Русалията и след малко се озоваваме на разклон в южното подножие на Манастирище. Пътят направо продължава към върха, но ние поемаме наляво, за да го подсечем с широка дъга от югоизток. Вървим по равен и широк коларски път през смесени гори и малки поляни сред тях, за да се озовем след малко на обширно голо пространство сред горите. Тук теренът е твърде мочурлив, което не буди особено учудване по това време на годината. След още малко навлизаме отново сред дървета, които прекосяваме за отрицателно време. Този тесен пояс е и последната гора за днес. Веднага след него пътят извива рязко вдясно, превежда ни през ниско билно възвишение, след което завива - отново рязко - наляво, продължавайки на юг по билото на планината. Преминаваме последователно край "върховете" Марчин камък и Могилата (на втория има бетонно съоръжение на военните) и с плавен завой надясно започваме спускане към село Плана, къщите на което вече виждаме от известно време пред нас.
На входа на селото ни посреща църквата му, а около 200 м след това достигаме до нещо като площадче. Минава ни мисълта, че тук може би има автобусна спирка, но няма никакви индикации за такава, поради което продължаваме напред и след около още 200 метра се озоваваме пред схлупена постройка, на която се мъдри табела "Кметство с. Плана", а до нея - друга подобна, пълна с празни каси бира и обозначена като "Меча дупка". В този момент благоволява да се появи жител на селото, който ни информира, че автобусната спирка е точно на площадчето, което аристократично подминахме. Пред кметството рейсът не спирал. Благодарим, правим кръгом, и се връщаме обратно. До идването на рейса има половин час, който уплътняваме с мързеливо седене на припек. Малко преди 13:00 се появява друг кандидат-пътник, който ни осведомява за различни факти от живота - за жалост замиращ - на село Плана. Сладкодумният му разказ е прекъснат от появилия се рейс, който ни отвежда през Железница и Бистрица към София.
Тръгване от Дяволски мост: 08:15 часа
Пристигане на Кокалянски манастир: 09:00 часа
Пристигане на вр. Егеница: 10:30 часа
Пристигане в с. Плана: 12:15 часа
Общо времетраене: 4 часа
Чисто ходене: 3 часа и 15 минути
Почивки: 45 минути
ВАЖНО
Маршрутът е лесен - както от гледна точка на натоварването, така и от гледна точка на ориентирането. В по-голямата си част дори е маркиран с червена маркировка, от която, разбира се, може да се желае повече. При все това наличието на GPS или най-малкото карта (има доста прилична карта на Плана планина на "Картография ЕООД", която още се намира из туристическите магазини) би улеснило значително разходката.
Предложените тук тракове са абсолютно верни, макар и да не бяха записани по време на самото ходене. Този път явно ми е станало нещо и по неизвестни причини съм изключил ActiveLog-а на Garmin-а, заради което ми се наложи да "възстановя" впоследствие маршрута на домашния компютър. Независимо от това грешки няма; ако имах и най-малкото съмнение за това, нямаше да кача траковете тук.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
С метрото отиваме на станция "Цариградско шосе", откъдето в 07:40 часа се качваме на автобус №3 за село Долни Пасарел. След около половин час слизаме на спирка "Дяволски мост". Не е лошо онези, на които подобно пътуване им е за пръв път, да предупредят предварително шофьора да спре на спирката, защото преспокойно може да не я разпознаят, а на нея хора слизат много, ама наистина много рядко, така че обикновено автобусът я подминава.
Спирката се намира на мястото, където р. Ведена - най-значителната река на Плана планина - се влива в Искъра. Нагоре по долината на реката може да се отиде към село Железница. Съвсем наблизо, на срещуположния бряг на р. Искър са Урвичката крепост и разкопаваният напоследък от археолози старинен манастир край нея. Ние обаче имаме други цели за днес.
Затова пресичаме Ведена по стария мост, разположен на около 30 м от съвременното асфалтово шосе, и поемаме по широка пътека, виеща се по източните, стръмно спускащи се към Искъра склонове на Плана. Пътеката бързо набира височина и скоро реката и асфалтовото шосе край нея се виждат като тесни лентички нейде далеч под нас. След малко се достига до място, от което се открива хубава гледка към Урвичката крепост и манастира край нея. Незапознатите трябва да са наясно, че онова, което днес най-много прилича на средновековна крепост, е съвременен градеж, който на всичко отгоре май е обитаван. Средновековните останки са на заден план, зад този "замък-менте".
За около 45 минути достигаме до Кокалянския манастир, разположен на малка равна тераса приблизително по средата между долината на реката и билото на планината. На портата на манастира голяма табела ни предупреждава, че светата обител е в ремонт и желаещите да я посетят имат достъп само до църквата. Дори има и нещо като работно време - събота и неделя от 07:30 до 16:30 часа. Независимо от това вратникът е затворен. Решаваме да не смущаваме обитателите и не се възползваме от въженцето, което вероятно активира звънец. Отдъхваме за десетина минути на импровизирана пейка пред манастирската порта и продължаваме напред.
Пътеката преминава в широк коларски път, обикалящ манастирския двор от запад и продължаващ нагоре по склона на планината в южна посока. Установяваме, че на западната ограда на манастира, от външната й страна, има чешмичка с привързан към нея черпак, така че това е възможност за попълване на запасите от вода. Точно при чешмичката от пътя се отклонява вдясно тясна пътека, която поема право нагоре по стръмния склон. Кратка справка с картата на GPS-а показва, че и тя, и пътят ще ни отведат до едно и също място, заради което избираме по-дългия, но по-плавен маршрут по пътя.
Той се изкачва плавно по брега на преминаващия край манастира безименен поток. След известно време завива рязко вдясно и продължава изкачването в северна посока. Слабо личаща пътека сред дърветата ни показва, че имаме теоретична възможност да продължим изкачването си направо покрай потока, но ние пак предпочитаме "царския път".
Малко след това напускаме широколистната гора, из която вървим от самото начало на днешната разходка, за да се озовем сред широки билни поляни, обрасли с трънки и малобройни дървета. Пътят отново прави рязък завой, този път наляво (на юг). Голямото изкачване е вече зад гърба ни, оттук насетне излетът не изисква повече усилия от разходка в Южния парк.
За съжаление току преди излизането на равната билна част половинката ми усеща глуха болка в дясното коляно. Решаваме, че така или иначе продължаваме напред, но в движение ще преценим дали да се отбием до първенеца на планината - връх Манастирище - или да го подминем. Проблемът в случая е, че автобусите от с. Плана към София са доста нарядко, и ако изпуснем този в 13:00 часа, ще трябва да чакаме в селото чак до вечерта. Алтернатива е прибиране от върха към с. Железница, което се радва на редовен автбусен транспорт към града, но това би удължило маршрута с около 5 км, което при така създалата се ситуация може да се окаже проблем.
След некокостотин метра достигаме до т. нар. Кръстат дъб, импозантно самотно дърво, след което с широка плавна дъга надясно пътят ни отвежда на самото планинско било, на което завиваме наляво и продължаваме към връх Егеница. Той се вижда пред нас като малка гола, затревена издатина на билото, която - ако не бяха картите - трудно бихме идентифицирали като планински връх. Зад Егеница се вижда друга подобна издутина, която е малко по-висока - връх Русалията, а зад нея се издига снагата на планинския първенец Манастирище, чиито източни и южни склонове са залесени. На върха се издига кулата на клетка на мобилен оператор.
"Изкачвайки" се на Егеница, установяваме, че оттук се открива спираща дъха гледка към Рила. Така или иначе от момента, в който напуснахме гората и излязохме на билните поляни, се наслаждавахме (вдясно от нас) на гледката към Витоша, която се виждаше цялата от Ярлово до Камен дел. Сега, обаче, към това се прибави и панорама към практически цялата северна Рила с нейния суров силует. За жалост въздухът е "маранлив" и не позволява хубави снимки независимо от факта, че цял ден влачим с нас хубав - и разбира се тежък - фотоапарат вместо обичайната сапунерка. Но ... както и да е. Който не ни вярва - да иде да провери сам.
Егеница "разполовява" днешния ни маршрут. Тъй като аз лично усещам глад още от Кокалянския манастир, решаваме, че мястото е подходящо за добро похапване сред красотите на природата. Още повече, че болката в коляното на половинката ми се усилва все повече и Манастирище - макар и да изглежда на една ръка разстояние - започва да се отдалечава от нас. Чай, сандвичи и мюсли блокчета укрепват телата и духа ни, въпреки, че приятното слънчице действа разлагащо и демобилизиращо. В крайна сметка установяваме, че времето напредва, и тъй като не знаем дали болката в крака няма да ни бави, се отправяме към село Плана с достатъчно времеви аванс, за да не изпуснем автобуса.
Непосредствено след Егеница, вляво от пътя, се намира Хайдушкото кладенче, където може да се попълнят запасите с вода. Ние, обаче, имаме достатъчно, още повече, че част от заплануваното за днес отпадна, и продължаваме без да спираме. Избираме да подсечем отляво "връх" Русалията и след малко се озоваваме на разклон в южното подножие на Манастирище. Пътят направо продължава към върха, но ние поемаме наляво, за да го подсечем с широка дъга от югоизток. Вървим по равен и широк коларски път през смесени гори и малки поляни сред тях, за да се озовем след малко на обширно голо пространство сред горите. Тук теренът е твърде мочурлив, което не буди особено учудване по това време на годината. След още малко навлизаме отново сред дървета, които прекосяваме за отрицателно време. Този тесен пояс е и последната гора за днес. Веднага след него пътят извива рязко вдясно, превежда ни през ниско билно възвишение, след което завива - отново рязко - наляво, продължавайки на юг по билото на планината. Преминаваме последователно край "върховете" Марчин камък и Могилата (на втория има бетонно съоръжение на военните) и с плавен завой надясно започваме спускане към село Плана, къщите на което вече виждаме от известно време пред нас.
На входа на селото ни посреща църквата му, а около 200 м след това достигаме до нещо като площадче. Минава ни мисълта, че тук може би има автобусна спирка, но няма никакви индикации за такава, поради което продължаваме напред и след около още 200 метра се озоваваме пред схлупена постройка, на която се мъдри табела "Кметство с. Плана", а до нея - друга подобна, пълна с празни каси бира и обозначена като "Меча дупка". В този момент благоволява да се появи жител на селото, който ни информира, че автобусната спирка е точно на площадчето, което аристократично подминахме. Пред кметството рейсът не спирал. Благодарим, правим кръгом, и се връщаме обратно. До идването на рейса има половин час, който уплътняваме с мързеливо седене на припек. Малко преди 13:00 се появява друг кандидат-пътник, който ни осведомява за различни факти от живота - за жалост замиращ - на село Плана. Сладкодумният му разказ е прекъснат от появилия се рейс, който ни отвежда през Железница и Бистрица към София.
dyavolski_most_plana.gdb | |
File Size: | 21 kb |
File Type: | gdb |
dyavolski_most_plana.gpx | |
File Size: | 36 kb |
File Type: | gpx |
dyavolski_most_plana.kml | |
File Size: | 14 kb |
File Type: | kml |
HTML Comment Box is loading comments...