Град Драгоман - село Василовци
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от гр. Драгоман 09:00 часа
Пристигане на вр. Петровски кръст 11:15 часа. Почивка (45 минути).
Тръгване от вр. Петровски кръст 12:00 часа
Пристигане на Маломаловския манастир 15:00 часа. Почивка (50 минути).
Тръгване от Маломаловския манастир 15:50 часа
Пристигане в с. Василовци 16:30 часа
Общо времетраене: 7 часа и 30 минути
Чисто ходене: 5 часа и 55 минути
Почивки: 1 час и 35 минути
ВАЖНО!
Маршрутът принципно е по силите на всеки, но трябва да се имат предвид следните неща:
- между Драгоман и Маломаловския манастир никъде няма вода. Всеки може сам да прецени колко вода му трябва за 5-6 часово ходене, но при всички положения трябва да се запаси с такава още в Драгоман.
- използването на стабилни (и високи!) обувки е повече от желателно. Особено слизането по източния склон на Мургашки Чепън, т. е. приблизително последният час преди достигането на Маломаловския манастир, е съпроводено с ходене по силно каменист терен, което прави такива обувки наложителни.
- това е преход, който не трябва да се прави насред лято, а е по-скоро за пролетта или есента. С изключение на последния час от прехода между Попов връх и с. Василовци, когато се върви през гора, останалата част от маршрута не предлага никаква сянка, което съчетано с липсата на вода, силно каменистия терен и при температури от 35 градуса и повече би могло да превърне разходката в не особено приятно изживяване. Наред с това многобройните мънички змии, които щъкаха из краката ни в средата на април са гаранция за наличието на доста отраснали екземпляри, които ще са в стихията си през лятото. Дали са отровни или не - не мога да зная, но мнозина с по-слаби нерви биха имали сериозни проблеми с тях.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
07 април 2012 г., Лазаровден
Качваме се на влака за Драгоман, който тръгва точно в 7:40 от Централна гара в София. В Драгоман влакът пристига с десетминутно закъснение - в 08:55 часа вместо в 08:45, както е по разписание. След кратко суетене на малкото площадче зад гарата точно в 09:00 часа походът към Чепън започва. Улиците са влажни и по всичко личи, че е валяло съвсем скоро. Облаците са много и тежки, може би най-значителната облачност по целия път от София дотук.
Първоначално се тръгва на североизток, покрай жп линията, по ул. Никола Вапцаров. Следвайки дъгата на жп линията, се поема по малката уличка Чепън, която отвежда до улицата с гордото име "Международно шосе". По нея се тръгва наляво, на северозапад, и след малко се достига моста, чрез който същинското международно шосе за Калотина преминава над въпросната ул. "Международно шосе". Минава се под моста и се навлиза в старата част на Драгоман, като се върви по главната й улица Иван Рилски. В този момент облаците сякаш за секунди се разпръсват и изгрява чудно пролетно слънце. Налага се да се спре и да се свалят връхните дрехи.
Около километър след моста се достига до мини-площадче, където се намира Центърът за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“, а пътят се разклонява наляво (за Годеч) и надясно (за с. Големо Малово). Оттук има хубава гледка към огряните от слънцето южни склонове на Чепън, надвиснали над Драгоманското блато, и добиваме добра представа за това, което ни очаква.
Тръгване от гр. Драгоман 09:00 часа
Пристигане на вр. Петровски кръст 11:15 часа. Почивка (45 минути).
Тръгване от вр. Петровски кръст 12:00 часа
Пристигане на Маломаловския манастир 15:00 часа. Почивка (50 минути).
Тръгване от Маломаловския манастир 15:50 часа
Пристигане в с. Василовци 16:30 часа
Общо времетраене: 7 часа и 30 минути
Чисто ходене: 5 часа и 55 минути
Почивки: 1 час и 35 минути
ВАЖНО!
Маршрутът принципно е по силите на всеки, но трябва да се имат предвид следните неща:
- между Драгоман и Маломаловския манастир никъде няма вода. Всеки може сам да прецени колко вода му трябва за 5-6 часово ходене, но при всички положения трябва да се запаси с такава още в Драгоман.
- използването на стабилни (и високи!) обувки е повече от желателно. Особено слизането по източния склон на Мургашки Чепън, т. е. приблизително последният час преди достигането на Маломаловския манастир, е съпроводено с ходене по силно каменист терен, което прави такива обувки наложителни.
- това е преход, който не трябва да се прави насред лято, а е по-скоро за пролетта или есента. С изключение на последния час от прехода между Попов връх и с. Василовци, когато се върви през гора, останалата част от маршрута не предлага никаква сянка, което съчетано с липсата на вода, силно каменистия терен и при температури от 35 градуса и повече би могло да превърне разходката в не особено приятно изживяване. Наред с това многобройните мънички змии, които щъкаха из краката ни в средата на април са гаранция за наличието на доста отраснали екземпляри, които ще са в стихията си през лятото. Дали са отровни или не - не мога да зная, но мнозина с по-слаби нерви биха имали сериозни проблеми с тях.
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
07 април 2012 г., Лазаровден
Качваме се на влака за Драгоман, който тръгва точно в 7:40 от Централна гара в София. В Драгоман влакът пристига с десетминутно закъснение - в 08:55 часа вместо в 08:45, както е по разписание. След кратко суетене на малкото площадче зад гарата точно в 09:00 часа походът към Чепън започва. Улиците са влажни и по всичко личи, че е валяло съвсем скоро. Облаците са много и тежки, може би най-значителната облачност по целия път от София дотук.
Първоначално се тръгва на североизток, покрай жп линията, по ул. Никола Вапцаров. Следвайки дъгата на жп линията, се поема по малката уличка Чепън, която отвежда до улицата с гордото име "Международно шосе". По нея се тръгва наляво, на северозапад, и след малко се достига моста, чрез който същинското международно шосе за Калотина преминава над въпросната ул. "Международно шосе". Минава се под моста и се навлиза в старата част на Драгоман, като се върви по главната й улица Иван Рилски. В този момент облаците сякаш за секунди се разпръсват и изгрява чудно пролетно слънце. Налага се да се спре и да се свалят връхните дрехи.
Около километър след моста се достига до мини-площадче, където се намира Центърът за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“, а пътят се разклонява наляво (за Годеч) и надясно (за с. Големо Малово). Оттук има хубава гледка към огряните от слънцето южни склонове на Чепън, надвиснали над Драгоманското блато, и добиваме добра представа за това, което ни очаква.
За кратко вниманието ни е ангажирано и от симпатично и игриво кученце на няколко месеца, което прави всичко възможно да се добере до съдържанието на раниците.
Принципно е възможно да се поеме наляво по асфалта за Годеч, но е по-добре да се продължи право напред. Причината за това е, че след още около 400 метра, сред последните къщи в северния край на Драгоман, има чешма, която е функционираща и благодарение на която човек може да се запаси с хубава и студена вода. Предвид липсата на вода оттук чак до Маломаловския манастир не е хубаво тази чешма да бъде пренебрегвана.
При чешмата не се завива нито надясно, нито наляво, а се продължава право напред, по черен път, в който улицата неусетно се е превърнала. Почти веднага след това се достига отново до асфалтовия път между Драгоман и Годеч. В този момент съзираме черен път, който тръгва рязко надясно ( на изток) и нагоре и поема по него. Започва същинското изкачване на Чепън планина.
Пътят върви на североизток почти без никакви кривулици и бързо набира височина. В даден момент се открива красива гледка към целия Драгоман, който е останал ниско долу.
При чешмата не се завива нито надясно, нито наляво, а се продължава право напред, по черен път, в който улицата неусетно се е превърнала. Почти веднага след това се достига отново до асфалтовия път между Драгоман и Годеч. В този момент съзираме черен път, който тръгва рязко надясно ( на изток) и нагоре и поема по него. Започва същинското изкачване на Чепън планина.
Пътят върви на североизток почти без никакви кривулици и бързо набира височина. В даден момент се открива красива гледка към целия Драгоман, който е останал ниско долу.
Вдясно през цялото време остава дълбока долчинка, в горния край на която се образува малка седловина. Именно тук досега правият черен път прави рязък завой надясно, прехвърля седловината и с няколко широки серпентини по склона Бигло се изкачва до билото на планината, откъдето до връх Петровски кръст остава съвсем малко - и като разстояние, и като денивелация.
Два часа и петнадесет минути след тръгването от гарата в Драгоман върхът е достигнат.
Метална маса с две метални пейки ни предлагат възможност да починем, да похапнем, да се насладим на панорамата, която се открива от този обзорен връх и да хвърлим поглед на изток към онова, което ни очаква след малко.
На пръв поглед най-тежкото е зад гърба ни - изкачили сме най-високата точка на планината и ни остава да се "поразходим" по измамно по-ниската централна част на планината, известна и като Мургашки Чепън (наричана така по едноименното село Мургаш в северните поли на планината). Но всъщност по-трудната и по-дълга част от прехода тепърва предстои, така че водните запаси трябва да се използват разумно при почивката на Петровски кръст.
На върха има старинен оброчен кръст, който е дал и днешното му име.
На върха има старинен оброчен кръст, който е дал и днешното му име.
Според легендата той е поставен тук от роднини на драгомански чорбаджия на име Петър, който по турско време е отвлечен и убит на върха от разбойници. В южния скат на върха личи обширно вкопаване в скалата, което се счита за светилище от римско време на бога Сабазий.
Личат и зидове на постройки от обработени камъни - както във въпросното вкопаване, така и на известно разстояние от него надолу по склона.
Иначе от върха се открива - както вече се каза - чудесна обзорна панорама във всички посоки. На север зад котловината Забъргье ...
... и Видлич се издига главното старопланинско било, на което личат както Комовците ...
... така и Тодорини кукли, едва надигащи се над Козница.
В южното подножие на върха се е кротнало Драгоманското блато, а зад него са ниските възвишения Три уши ...
... където е изкована българската победа във войната със сърбите през 1885 г. Отново на юг в далечината внушително се издига Витоша ...
... а зад нея в маранята личат заснежените рилски върхове.
Покрити със сняг са и далечните склонове на Осогово, пред които се издигат Любаш и Стража.
Завършвайки този оглед в посока на часовниковата стрелка, погледите ни преминават през Руй ...
... и импозантната клисура на Ерма край Погановския манастир.
Малко преди да напуснем това прекрасно място, на него се появяват двама души с наръчи подострени колчета и оранжеви панделки. Оказва се, че те трасират маршрута на планирания за Цветница велопоход из Чепън, който трябва да стартира в Драгоман, да премине през върха и през село Големо Малово да се върне отново в Драгоман. Любопитно, амбициозно и похвално начинание!
Пътят продължава на изток по планинското било ...
Пътят продължава на изток по планинското било ...
... слизайки постепенно към седловината, разделяща западния дял на Чепън от Мургашки Чепън. В най-ниската точка на седловината почти недоловимата в тревите и сред камъните пътека (маркирана тук-раме със синьо-бяла маркировка) се среща с широк черен път, издващ от с. Големо Малово. Тръгва се наляво по този път и започва обхождане от север на връх Ушите - най-западната част на Мургашки Чепън. След подминаването на върха пътят отново се изкачва на билото, за да не го напусне още дълго време. Движейки се ту на самото било, ту малко южно, ту малко северно от него, подсичаме или изкачваме няколко слабо издаващи се над билото безименни върха, на едниния от които има метална кула, разположена в малко оградено пространство. Гледките във всички посоки продължават да са спиращи дъха, а селцата в северните и южните поли на планината се редят едно след друго. В даден момент настава време да се обърнем и да хвърлим поглед към вр. Петровски кръст от изток.
Малко след това се достига до най-високата точка на Мургашки Чепън - безименен връх с бетонна триангулачна точка върху него. Почти веднага след върха билото рязко се снижава в източна посока и започва продължително слизане сред истинска каменна пустиня. Това е и може би най-натоварващата част от маршрута. В крайна сметка се достига до малка седловина, веднага на изток от която има малък безименен и издължен в посока запад-изток връх, който трябва да се изкачи. Върху него има следи от използването му като опорна точка от страна на военните. Източният му склон е доста стръмен и има два варианта за слизане. Единият е на югоизток; в този случай по трева и камъни се слиза в дълбоко дере, спускащо се на юг към извора Басарка и село Мало Малово. Другият вариант е от върха да се слезе на североизток, през ниска и сравнително гъста горичка, след която се излиза на обширна седловина в западното подножие на Попов връх. Именно на тази седловина пътят по билото среща черен път, водещ от село Връбница в северното подножие на Чепън към село Василовци в южните поли на планината. Именно по този черен път продължава маршрутът. Той обхожда Попов връх от юг, преминавайки през смесена горичка, из излиза на следваща седловина, този път източно от върха. Три часа след тръгването от Петровски кръст маломаловският манастир е на "една ръка разстояние".
Той е сгушен долина в източното подножие на Попов връх и за да се достигне от въпросната седловина, е нужно кратко спускане от около 150 м в северозападна посока. Манастирът е от втората половина на XVII в. и в църквата му има запазени красиви стенописи от това време. За съжаление този паметник на културата е подложен на варварско унищожение. Навсякъде около него личат иманярски изкопи, а тази дейност е довела до образуването и на огромни трапове във вътрешността на църквата. Картината е твърде безрадостна и с натъжени сърца се задоволяваме само да пием и да налеем чудесна вода от чешмата западно от манастирския двор. Не ни остава нищо друго, освен да се изкачи обратно на поляните на седловината източно от Попов връх и да се разположим за следваща почивка.
Отдъхнали порядъчно, продължаваме по черния път, водещ полунадясно в югоизточна посока и навлизащ в гора, за да излезе от нея чак в покрайнините на село Василовци. Пътят постепенно се спуска в северното подножие на планината и за около 30 минути разстоянието между манастира и селото е преодоляно. Озоваваме се на табелата на западния край на селото и имаме възможност да обърнем поглед назад към изминатия маршрут.
Той е сгушен долина в източното подножие на Попов връх и за да се достигне от въпросната седловина, е нужно кратко спускане от около 150 м в северозападна посока. Манастирът е от втората половина на XVII в. и в църквата му има запазени красиви стенописи от това време. За съжаление този паметник на културата е подложен на варварско унищожение. Навсякъде около него личат иманярски изкопи, а тази дейност е довела до образуването и на огромни трапове във вътрешността на църквата. Картината е твърде безрадостна и с натъжени сърца се задоволяваме само да пием и да налеем чудесна вода от чешмата западно от манастирския двор. Не ни остава нищо друго, освен да се изкачи обратно на поляните на седловината източно от Попов връх и да се разположим за следваща почивка.
Отдъхнали порядъчно, продължаваме по черния път, водещ полунадясно в югоизточна посока и навлизащ в гора, за да излезе от нея чак в покрайнините на село Василовци. Пътят постепенно се спуска в северното подножие на планината и за около 30 минути разстоянието между манастира и селото е преодоляно. Озоваваме се на табелата на западния край на селото и имаме възможност да обърнем поглед назад към изминатия маршрут.
След това поемаме по главната улица в източна посока към "центъра" на селото. Подминавайки симпатична синя табела, на която пише "Спирка Пожелание" ...
... се озоваваме насред площад с автобусна спирка, смесен магазин, ламаринен мини-мини-маркет и ... нито един човек.
Часът е 16:30, а до идването на автобуса за София има цял час.
И точно когато сме се отдали на отдих и съзерцание на най-ниската, източна част на планината между Василовци и Цръклевци, площадът неусетно се оживява. Мини-мини-маркетът отваря своите кепенци, зад които се показва разговорлива продавачка. Само за няколко минути научаваме почти всичко за селото, обитавано понастоящем от 50-ина човека. А докато дойде автобусът, сме се запознали с поне половината от неговите жители, които, разбира се, държат да научат всичко за странните птици с раниците, а и да споделят с "чужденците" всевъзможни неща, с които вече са омръзнали на съселяните си. Този час, прекаран на площада в пасторалното и леко призрачно село Василовци, е едно от най-приятните преживявания по време на прехода.
В 17:30 се задава очакваният автобус на фирма "Сета", която единствена свързва Драгоман и София, преминавайки през селата в южните подножия на Чепън. Това е и последната възможност да се приберем с обществен транспорт. Отпускайки уморените си тела, се наслаждаваме на бавното пъплене по завоите към Бучин проход и се връщаме към картините, запечатали се в съзнанието ни по време на днешния преход. А той определно си заслужаваше всички положени усилия!
И точно когато сме се отдали на отдих и съзерцание на най-ниската, източна част на планината между Василовци и Цръклевци, площадът неусетно се оживява. Мини-мини-маркетът отваря своите кепенци, зад които се показва разговорлива продавачка. Само за няколко минути научаваме почти всичко за селото, обитавано понастоящем от 50-ина човека. А докато дойде автобусът, сме се запознали с поне половината от неговите жители, които, разбира се, държат да научат всичко за странните птици с раниците, а и да споделят с "чужденците" всевъзможни неща, с които вече са омръзнали на съселяните си. Този час, прекаран на площада в пасторалното и леко призрачно село Василовци, е едно от най-приятните преживявания по време на прехода.
В 17:30 се задава очакваният автобус на фирма "Сета", която единствена свързва Драгоман и София, преминавайки през селата в южните подножия на Чепън. Това е и последната възможност да се приберем с обществен транспорт. Отпускайки уморените си тела, се наслаждаваме на бавното пъплене по завоите към Бучин проход и се връщаме към картините, запечатали се в съзнанието ни по време на днешния преход. А той определно си заслужаваше всички положени усилия!
| dragoman_vasilovci.gdb |
| dragoman_vasilovci.gpx |
| dragoman_vasilovci.kml |
HTML Comment Box is loading comments...
