Село Плана - връх Манастирище
КРАТКО РЕЗЮМЕ НА МАРШРУТА
Тръгване от село Плана: 09:05 часа
Пристигане на връх Марчин камък: 09:25 часа
Пристигане на връх Манастирище: 10:20 часа
Почивка 20 минути
Тръгване от връх Манастирище: 10:40 часа
Пристигане на връх Дуралия: 11:05 часа
Почивка 5 минути
Тръгване от връх Дуралия: 11:10 часа
Пристигане в село Плана: 11:50 часа
Общо време: 2 часа и 45 минути
Чисто ходене: 2 часа и 5 минути
Почивки: 40 минути (една същинска 20-минутна почивка на връх Манастирище и множество други по-кратки спирания)
Маршрутът е изключително лек, по силите на абсолютно всеки на възраст между 5 и 105 години. Той дори не е еднодневен, а полудневен. Разбира се, винаги може да бъде удължен чрез продължителен престой на връх Манастирище и отдаване на кулинарни забавления. По пътя вода няма, така че е необходимо предварително да се запасите с такава (или с алтернативни напитки по избор).
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Предвид краткия маршрут по изключение спим до късно и мързеливо потегляме с автомобил едва към 8:00 часа. Час по-късно достигаме отправната точка на днешния ни поход.
Маршрутът започва от последната спирка на автобус №70, намираща се на малко площадче в горния край на главната махала на пръснатото село Плана. От площадчето се тръгва на нагоре по улицата, подминава се църквата, оставаща от лявата страна, последните селски къщи отдясно, и се излиза от селото. Асфалтираната улица преминава в черен път, който ни отвежда на североизток към скромния, но открояващ се над равното билно плато на планината „връх” Марчин камък.
Тръгване от село Плана: 09:05 часа
Пристигане на връх Марчин камък: 09:25 часа
Пристигане на връх Манастирище: 10:20 часа
Почивка 20 минути
Тръгване от връх Манастирище: 10:40 часа
Пристигане на връх Дуралия: 11:05 часа
Почивка 5 минути
Тръгване от връх Дуралия: 11:10 часа
Пристигане в село Плана: 11:50 часа
Общо време: 2 часа и 45 минути
Чисто ходене: 2 часа и 5 минути
Почивки: 40 минути (една същинска 20-минутна почивка на връх Манастирище и множество други по-кратки спирания)
Маршрутът е изключително лек, по силите на абсолютно всеки на възраст между 5 и 105 години. Той дори не е еднодневен, а полудневен. Разбира се, винаги може да бъде удължен чрез продължителен престой на връх Манастирище и отдаване на кулинарни забавления. По пътя вода няма, така че е необходимо предварително да се запасите с такава (или с алтернативни напитки по избор).
ОПИСАНИЕ НА МАРШРУТА
Предвид краткия маршрут по изключение спим до късно и мързеливо потегляме с автомобил едва към 8:00 часа. Час по-късно достигаме отправната точка на днешния ни поход.
Маршрутът започва от последната спирка на автобус №70, намираща се на малко площадче в горния край на главната махала на пръснатото село Плана. От площадчето се тръгва на нагоре по улицата, подминава се църквата, оставаща от лявата страна, последните селски къщи отдясно, и се излиза от селото. Асфалтираната улица преминава в черен път, който ни отвежда на североизток към скромния, но открояващ се над равното билно плато на планината „връх” Марчин камък.
По пътя към връх Марчин камък
Напускаме за малко черния път, покоряваме върха „в името на рекорда” и по северния му склон се връщаме отново на черния път, продължаваме по него на север и след 500 метра достигаме до разклон, където завиваме наляво и продължаваме на северозапад към подножието на ниския, тревист и разлат връх Дуралия.
В подножието на Марчин камък: поглед към връх Манастирище (вдясно) и връх Дуралия (вляво)
В югозападното подножие на върха съзираме изоставена постройка, разположена непосредствено до нов разклон (своеобразно Т-образно кръстовище), на който завиваме надясно и се насочваме право на север към връх Манастирище. Пътят обхожда връх Дуралия от изток и отвежда до обширна поляна, където се разклонява на множество пътища, пътеки и най-общо следи в тревата от високопроходими машини. По който и от тях да се тръгне (а по усмотрение може да се върви и без път, направо през ливадата), целта е ясна и намираща се буквално „на една ръка разстояние” – южния тревист склон на първенеца на Плана планина. Право нагоре по него пъплят няколко черни пътчета, резултат най-вече от офроуд-упражнения на любителите на високопроходимите машини, а вдясно се отклонява „класическият” път към върха, който с помощта на две серпентини преодолява плавно последното изкачване.
На поляната в южното подножие на връх Манастирище
Ние избираме по-краткия и по-стръмен вариант и за около пет минути преодоляваме петдесетте метра денивелация от подножието на върха до най-високата му точка.
На самия връх се разполага една антена и малък параклис, издигнат благодарение на частно спомоществувателство в началото на новото хилядолетие върху основите на по-стара църковна постройка.
На самия връх се разполага една антена и малък параклис, издигнат благодарение на частно спомоществувателство в началото на новото хилядолетие върху основите на по-стара църковна постройка.
На връх Манастирище
Параклисът върху основите на по-стара църква на връх Манастирище
Непосредствено на запад от църквата, току до бетонната пирамида на върха, има масичка и пейки, намиращи се в „период на полуразпад” и импровизирано огнище, където любителите на по-тежките софри могат да се отдадат на скара-бира-занимания. Ние, обаче, не сме тук затова. Наливаме си по чаша чай и се наслаждаваме на фантастичната панорама, откриваща се от върха, и на чудната игра на облаците по небето. На север и североизток като на длан пред нас е Стара планина между Петроханския проход и връх Ботев, пред нея цялата Лозенска планина, Ихтиманска Средна гора, Същинска Средна гора. На запад е надвиснала Витоша с потъналия в тежки облаци Черни връх. Южният хоризонт ни радва с Верила, цялата Рила (чиито първенци също са покрити с гъста пелена от облаци) и най-западните родопски върхове. Язовир Искър, сгушил се между Плана и Лозенска, се откроява благодарение на покрилата го гъста мъгла. Разбира се, от Манастирище може да се обгледа цялата Плана с нейното обширно, равно и вълнисто било, в което се е вдълбала плитката долина на Планщица и над което тук-там се откроява по някой и друг връх, най-личен от които е Мухчел, вторият по височина в планината.
Витоша, гледана от връх Манастирище
Поглед към Стара планина между Мургаш и Звездец
На югозапад Верила с първенеца си Голям Дебелец
Поглед на юг към равното било на Плана и потъналата в облаци Рила
И отново билото на Плана на фона на Мусаленския и Мальовишкия дял на Рила
Гористият Мухчел - вторият по височина връх на Плана планина
На североизток - билото на Стара планина между Етрополска Баба и връх Ботев
След малко тръгваме по обратния път. За разнообразие слизаме не право надолу по склона, а по обиколния и плавен черен път, който отново ни отвежда до обширната поляна в южното му подножие. Тръгваме по пътя, по който дойдохме преди малко, но след пет минути го напускаме и тръгваме право през тревата към връх Дуралия, който едва подава над равното планинско било. Почти без изкачване се озоваваме на най-високата му точка, като по този начин окачваме на колана си скалпа на трети връх по време на днешния преход. Забележително постижение, няма спор!
Дълбоко удовлетворени от този си подвиг, отново през ливадите по югоизточния склон на върха се насочваме към споменатото по-горе Т-образно кръстовище. Там не тръгваме по обратния път към Марчин камък, а продължаваме право на юг към селото, което е като на длан пред нас. Подминаваме няколко отклонения вдясно, които водят към Славкова махала, и слизаме в плитката долина на един от потоците, формиращи река Егуля/Ведена. Там черният път достига асфалтовото шосе между главната махала на с. Плана и Славкова махала. След неколкоминутно ходене по асфалта се озоваваме на площадчето, откъдето тръгнахме. Това слага край на днешния ни поход.
Дълбоко удовлетворени от този си подвиг, отново през ливадите по югоизточния склон на върха се насочваме към споменатото по-горе Т-образно кръстовище. Там не тръгваме по обратния път към Марчин камък, а продължаваме право на юг към селото, което е като на длан пред нас. Подминаваме няколко отклонения вдясно, които водят към Славкова махала, и слизаме в плитката долина на един от потоците, формиращи река Егуля/Ведена. Там черният път достига асфалтовото шосе между главната махала на с. Плана и Славкова махала. След неколкоминутно ходене по асфалта се озоваваме на площадчето, откъдето тръгнахме. Това слага край на днешния ни поход.
| plana-manastirishte-plana.gdb |
| plana-manastirishte-plana.gpx |
| plana-manastirishte-plana.kmz |
HTML Comment Box is loading comments...
