Какво да облечем?
Чорапи
Задачите на чорапите в планината са разнопосочни - да държат краката ви сухи, да ги предпазват от прегряване (в топлия сезон) или от изстудяване (в зимните месеци), да предотвратяват появата на мазоли и пришки и др.
Не е без значение какви чорапи ще носите в планината. Най-малкото не се препоръчва носенето на изцяло памучни чорапи, защото те абсорбират много влага и съхнат много трудно. Плетените вълнени чорапи на баба също могат да се считат за отживелица, независимо че притежават качества, които не са за подценяване.
Днешните туристически чорапи - независимо от марка и модел - така или иначе са малко чудо на науката и техниката, представлявайки най-често съчетание от синтетични и естествени влакна, притежавайки подсилени зони за повече комфорт и намалено триене с цел предотвратяване появата на мазоли и рани (например в областта на пръстите, петата и др.) и какво ли още не. Разбира се, ако някой ви обясни, че щом чорапите ви не са от новозеландско мерино на цена от няколко десетки лева (за един чифт), то няма да ви вършат никаква работа, спокойно можете да го игнорирате, защото в общия случай подобна инвестиция безспорно надхвърля потребностите на средностатистическия турист.
Тъй като не сме изтъкнати чораповеди, не можем да ви предоставим изчерпателно изложение на предимствата и недостатъците на различните видове марки, модели и материи, а просто ще споделим личния си (положителен) опит в това отношение. Ние сме щастливи с чорапите на Zajo, като притежаваме от тях както летен вариант - Mountain Socks Midweight Olive ("охлаждаща" синтетика и памук), така и зимен вариант - Thermolite Socks Midweight Brown ("сгряваща" синтетика и вълна). Отделно от това имаме и туристически чорапи, закупени от Lidl, на които дори не сме гледали характеристиките, когато ги купувахме, но независимо от това не можем да се оплачем от тях. Чували сме и добри отзиви за чорапите на Mund, които също могат да бъдат закупени на приемливи цени, но тъй като не притежаваме такива, не можем да дадем сведения от първа ръка.
Задачите на чорапите в планината са разнопосочни - да държат краката ви сухи, да ги предпазват от прегряване (в топлия сезон) или от изстудяване (в зимните месеци), да предотвратяват появата на мазоли и пришки и др.
Не е без значение какви чорапи ще носите в планината. Най-малкото не се препоръчва носенето на изцяло памучни чорапи, защото те абсорбират много влага и съхнат много трудно. Плетените вълнени чорапи на баба също могат да се считат за отживелица, независимо че притежават качества, които не са за подценяване.
Днешните туристически чорапи - независимо от марка и модел - така или иначе са малко чудо на науката и техниката, представлявайки най-често съчетание от синтетични и естествени влакна, притежавайки подсилени зони за повече комфорт и намалено триене с цел предотвратяване появата на мазоли и рани (например в областта на пръстите, петата и др.) и какво ли още не. Разбира се, ако някой ви обясни, че щом чорапите ви не са от новозеландско мерино на цена от няколко десетки лева (за един чифт), то няма да ви вършат никаква работа, спокойно можете да го игнорирате, защото в общия случай подобна инвестиция безспорно надхвърля потребностите на средностатистическия турист.
Тъй като не сме изтъкнати чораповеди, не можем да ви предоставим изчерпателно изложение на предимствата и недостатъците на различните видове марки, модели и материи, а просто ще споделим личния си (положителен) опит в това отношение. Ние сме щастливи с чорапите на Zajo, като притежаваме от тях както летен вариант - Mountain Socks Midweight Olive ("охлаждаща" синтетика и памук), така и зимен вариант - Thermolite Socks Midweight Brown ("сгряваща" синтетика и вълна). Отделно от това имаме и туристически чорапи, закупени от Lidl, на които дори не сме гледали характеристиките, когато ги купувахме, но независимо от това не можем да се оплачем от тях. Чували сме и добри отзиви за чорапите на Mund, които също могат да бъдат закупени на приемливи цени, но тъй като не притежаваме такива, не можем да дадем сведения от първа ръка.
Бельо
Наричано още "долен слой" на облеклото, бельото е тази част от дрехите ви, която - наред с чорапите - е в непосредствен допир с тялото ви. Неговата задача е да пази тялото ви сухо, а в зависимост от сезона - съответно хладно или топло. Бельото е съставено от две части - горно и долно. Често ще срещнете термина "термобельо" като синоним на планинарско бельо, независимо дали става дума за зимни или летни варианти.
И в този случай бихме препоръчали да избягвате чистия памук - по причини сходни с вече обясненото относно памучните чорапи. Най-често дискусията относно бельото се върти около предимствата и недостатъците на съответно вълнените и синтетичните материи.
Тъй като ние сме хора, които считат, че планинарското бельо все пак е бельо и следва да се сменя по-честичко, не желаем да разполагаме - особено на по-дълги преходи - само с един кат от него (естествено по чисто хигиенни съображения). От друга страна не сме в състояние да отделим стотици левове от бюджета си за набавяне на няколко чифта "мериносово" или друго твърде скъпо бельо. Именно по тази причина се ориентирахме към по-бюджетни варианти, като тук искаме да споделим положителния си опит в това отношение.
Независимо дали през лятото или зимата, желателно е наличието на дишащи гащи (или казано по-наукообразно "долно функционално бельо"), което е стегнато, плътно по краката и със средна дължина, т. е. достига малко над коляното. То ще ви предпази от един основен проблем - протърквания и подсичания, които могат да са особено неприятни при ходене в планината. В интерес на истината, търсейки златното сечение между качество и поносима цена, в крайна сметка станахме притежатели на бельо за бягане на Nike (само по себе си скъпо, но взето на изключително ниска цена на разпродажба) и от бюджетната серия ProTouch на Intersport.
През зимата, при особено ниски температури, над тези гащи и под панталона, носим топъл и дълъг термоклин, който може да е от полар или от полиестер. През пролетта или есента, когато е вече (или все още) достатъчно топло, но не и твърде горещо, този клин може дори да замени панталона. Нашите клинове са от сериите Quechua и Wed'ze на Decathlon.
Що се отнася до горното бельо, то през зимата, ранната пролет и късната есен разчитаме на закупени отново в Decathlon полиестерни термоблузи с дълъг ръкав, а през лятото - на изработени от същия материал блузи с къс ръкав.
Наричано още "долен слой" на облеклото, бельото е тази част от дрехите ви, която - наред с чорапите - е в непосредствен допир с тялото ви. Неговата задача е да пази тялото ви сухо, а в зависимост от сезона - съответно хладно или топло. Бельото е съставено от две части - горно и долно. Често ще срещнете термина "термобельо" като синоним на планинарско бельо, независимо дали става дума за зимни или летни варианти.
И в този случай бихме препоръчали да избягвате чистия памук - по причини сходни с вече обясненото относно памучните чорапи. Най-често дискусията относно бельото се върти около предимствата и недостатъците на съответно вълнените и синтетичните материи.
Тъй като ние сме хора, които считат, че планинарското бельо все пак е бельо и следва да се сменя по-честичко, не желаем да разполагаме - особено на по-дълги преходи - само с един кат от него (естествено по чисто хигиенни съображения). От друга страна не сме в състояние да отделим стотици левове от бюджета си за набавяне на няколко чифта "мериносово" или друго твърде скъпо бельо. Именно по тази причина се ориентирахме към по-бюджетни варианти, като тук искаме да споделим положителния си опит в това отношение.
Независимо дали през лятото или зимата, желателно е наличието на дишащи гащи (или казано по-наукообразно "долно функционално бельо"), което е стегнато, плътно по краката и със средна дължина, т. е. достига малко над коляното. То ще ви предпази от един основен проблем - протърквания и подсичания, които могат да са особено неприятни при ходене в планината. В интерес на истината, търсейки златното сечение между качество и поносима цена, в крайна сметка станахме притежатели на бельо за бягане на Nike (само по себе си скъпо, но взето на изключително ниска цена на разпродажба) и от бюджетната серия ProTouch на Intersport.
През зимата, при особено ниски температури, над тези гащи и под панталона, носим топъл и дълъг термоклин, който може да е от полар или от полиестер. През пролетта или есента, когато е вече (или все още) достатъчно топло, но не и твърде горещо, този клин може дори да замени панталона. Нашите клинове са от сериите Quechua и Wed'ze на Decathlon.
Що се отнася до горното бельо, то през зимата, ранната пролет и късната есен разчитаме на закупени отново в Decathlon полиестерни термоблузи с дълъг ръкав, а през лятото - на изработени от същия материал блузи с къс ръкав.
Основен кат дрехи
Наричан е още "втори слой" на облеклото. Това означение, всъщност, е условно, като причините са най-малко две: на първо място този "слой" може на свой ред да бъде съставен от няколко слоя в зависимост от сезона и климатичните условия. От друга страна в тази категория попадат, например, панталоните, които сами по себе си са "връхна" дреха. Едва ли, обаче, терминологичната страна на въпроса е най-важна в случая.
Като стана дума за панталони, планинарят трябва да притежава "летни" и "зимни" панталони. Много често през лятото се налага използването на къси панталони. За да не се налага купуването отделно на такива, може да се помисли за панталони с хоризонтален цип на крачолите, които лесно се превръщат от дълги в къси и обратно. Панталоните е добре да са от материя, която не запарва и съхне лесно.
Летните панталони обикновено са ветроустойчиви и до някаква - макар и не в пълна - степен влагоустойчиви. На практика, обаче, те не предлагат добра термоизолация. Все пак могат да се използват и в междинните месеци, когато все още не е твърде студено, но вече не е достатъчно топло. В такъв случай е добре под тях да се обуе вече споменатият дълъг и топъл клин. Иначе специално за тези междинни сезони разполагаме с купени за жълти стотинки от Big Shop плътни и еластични стреч панталони, които са твърде топли, за да бъдат носени насред горещото лято, и недостатъчно топли, за да бъдат използвани в студените зимни месеци, но са перфектни за ранна пролет и късна есен.
Зимните панталони трябва да отговарят на повече предизвикателства и да се характеризират с по-висока степен на ветро- и влагоустойчивост, както и с добра термоизолация. Ние сме повече от доволни от своите евтини (на фона на почти всичко останало) зимни панталони - Simond Alpinism, които се характеризират с прилична водоустойчивост, чудесна термоизолация, висока талия за предпазване на кръста, регулируеми тиранти, ципове на крачолите (позволяващи частичното им разтваряне с цел проветрение на краката в по-топло време), както и вградени (свалящи се) гети.
Що се отнася до горната част на тялото, "вторият слой" е най-добре да бъде съставен от повечко тънки и леки, но все пак достатъчно топли дрехи. По този начин можете да сте много по-гъвкави и да реагирате по-адекватно на различни климатични условия, комбинирайки различни дрехи върху себе си във всеки един момент. Честно казано, трудно можете да сбъркате, ако изберете синтетични и най-вече поларени (флийс) дрехи от всякакво естество и порядък - като се започне от елеци, премине се през блузи с дълъг ръкав и се стигне до пуловери.
Наричан е още "втори слой" на облеклото. Това означение, всъщност, е условно, като причините са най-малко две: на първо място този "слой" може на свой ред да бъде съставен от няколко слоя в зависимост от сезона и климатичните условия. От друга страна в тази категория попадат, например, панталоните, които сами по себе си са "връхна" дреха. Едва ли, обаче, терминологичната страна на въпроса е най-важна в случая.
Като стана дума за панталони, планинарят трябва да притежава "летни" и "зимни" панталони. Много често през лятото се налага използването на къси панталони. За да не се налага купуването отделно на такива, може да се помисли за панталони с хоризонтален цип на крачолите, които лесно се превръщат от дълги в къси и обратно. Панталоните е добре да са от материя, която не запарва и съхне лесно.
Летните панталони обикновено са ветроустойчиви и до някаква - макар и не в пълна - степен влагоустойчиви. На практика, обаче, те не предлагат добра термоизолация. Все пак могат да се използват и в междинните месеци, когато все още не е твърде студено, но вече не е достатъчно топло. В такъв случай е добре под тях да се обуе вече споменатият дълъг и топъл клин. Иначе специално за тези междинни сезони разполагаме с купени за жълти стотинки от Big Shop плътни и еластични стреч панталони, които са твърде топли, за да бъдат носени насред горещото лято, и недостатъчно топли, за да бъдат използвани в студените зимни месеци, но са перфектни за ранна пролет и късна есен.
Зимните панталони трябва да отговарят на повече предизвикателства и да се характеризират с по-висока степен на ветро- и влагоустойчивост, както и с добра термоизолация. Ние сме повече от доволни от своите евтини (на фона на почти всичко останало) зимни панталони - Simond Alpinism, които се характеризират с прилична водоустойчивост, чудесна термоизолация, висока талия за предпазване на кръста, регулируеми тиранти, ципове на крачолите (позволяващи частичното им разтваряне с цел проветрение на краката в по-топло време), както и вградени (свалящи се) гети.
Що се отнася до горната част на тялото, "вторият слой" е най-добре да бъде съставен от повечко тънки и леки, но все пак достатъчно топли дрехи. По този начин можете да сте много по-гъвкави и да реагирате по-адекватно на различни климатични условия, комбинирайки различни дрехи върху себе си във всеки един момент. Честно казано, трудно можете да сбъркате, ако изберете синтетични и най-вече поларени (флийс) дрехи от всякакво естество и порядък - като се започне от елеци, премине се през блузи с дълъг ръкав и се стигне до пуловери.
Връхни дрехи
Разбира се, тук става дума за якета, наричани нерядко "трети" или "външен" слой на облеклото. Тяхната основна задача е да предпазят тялото от вятър, студ и влага, но същевременно да му позволят да диша и да не се запарва.
При положение, че долните слоеве на облеклото са достатъчни, не е необходимо якето да е "дебело" и "топло" само по себе си. Дебелото яке е и тежко, понякога дори твърде тежко. Важното е да е най-вече водо- и ветроустойчиво. Задължително условие, според нас, е планинарското яке да има качулка.
През топлите летни дни разчитаме на класически непромокаеми и много леки "ветровки", които същевременно играят ролята и на дъждобрани. Те са абсолютно непретенциозни и не-маркови, без това да ни е създавало някакви грижи при походите ни. Използваме ги основно в случай на внезапен дъжд, както и при почивки на ветровити места, когато сме поизпотени и не желаем да телата ни да бъдат продухани.
Тук искаме да отворим една скоба, отнасяща се до друг вид покривала тип "пончо", служещи да покриват едновременно както човека, така и раницата му. Може би някому те да се струват удачен начин за защита в дъждовно време, но от наша гледна точка те се оказаха много непрактични - затрудняващи ходенето, запарващи (много често човек се оказва мокър, без пончото да е пропуснало и капка дъжд под себе си) и тежки. Определено предпочитаме комбинацията от раница със собствен дъждобран (вграден или закупен допълнително) и водоустойчиво яке за самия човек.
За сухи и по-хладни дни притежаваме по едно яке "софт-шел", а за влажно и студено време, както и за зимата ползваме по едно сравнително тънко "хард-шел" яке с мембрана. Последните бяха подложени на екстремно изпитание през декември 2013 г., когато на билото на Стара планина температурата бе много ниска, а вятърът със скорост над 140 км/час. Независимо от това ни беше повече от комфортно с комбинацията "термоблуза", "поларена блуза" и "хард-шел" яке.
Дамското "софт-шел" яке в нашия сплотен тим е водещото се за градско, но представящо се чудесно в планината Sphere Lady JKT на Zajo, a мъжкото - яке категория "работно облекло" Semois Man, което също върши чудесна работа в планината. Хард-шел якетата ни са както следва: дамското Quechua Arpenaz 300 L, а мъжкото - Zajo Gemini 5T. И двете якета на Zajo сами по себе си са скъпи за нашите разбирания, но ги купихме с голямо намаление, така щото се оказаха съвесем бюджетни покупки.
Разбира се, тук става дума за якета, наричани нерядко "трети" или "външен" слой на облеклото. Тяхната основна задача е да предпазят тялото от вятър, студ и влага, но същевременно да му позволят да диша и да не се запарва.
При положение, че долните слоеве на облеклото са достатъчни, не е необходимо якето да е "дебело" и "топло" само по себе си. Дебелото яке е и тежко, понякога дори твърде тежко. Важното е да е най-вече водо- и ветроустойчиво. Задължително условие, според нас, е планинарското яке да има качулка.
През топлите летни дни разчитаме на класически непромокаеми и много леки "ветровки", които същевременно играят ролята и на дъждобрани. Те са абсолютно непретенциозни и не-маркови, без това да ни е създавало някакви грижи при походите ни. Използваме ги основно в случай на внезапен дъжд, както и при почивки на ветровити места, когато сме поизпотени и не желаем да телата ни да бъдат продухани.
Тук искаме да отворим една скоба, отнасяща се до друг вид покривала тип "пончо", служещи да покриват едновременно както човека, така и раницата му. Може би някому те да се струват удачен начин за защита в дъждовно време, но от наша гледна точка те се оказаха много непрактични - затрудняващи ходенето, запарващи (много често човек се оказва мокър, без пончото да е пропуснало и капка дъжд под себе си) и тежки. Определено предпочитаме комбинацията от раница със собствен дъждобран (вграден или закупен допълнително) и водоустойчиво яке за самия човек.
За сухи и по-хладни дни притежаваме по едно яке "софт-шел", а за влажно и студено време, както и за зимата ползваме по едно сравнително тънко "хард-шел" яке с мембрана. Последните бяха подложени на екстремно изпитание през декември 2013 г., когато на билото на Стара планина температурата бе много ниска, а вятърът със скорост над 140 км/час. Независимо от това ни беше повече от комфортно с комбинацията "термоблуза", "поларена блуза" и "хард-шел" яке.
Дамското "софт-шел" яке в нашия сплотен тим е водещото се за градско, но представящо се чудесно в планината Sphere Lady JKT на Zajo, a мъжкото - яке категория "работно облекло" Semois Man, което също върши чудесна работа в планината. Хард-шел якетата ни са както следва: дамското Quechua Arpenaz 300 L, а мъжкото - Zajo Gemini 5T. И двете якета на Zajo сами по себе си са скъпи за нашите разбирания, но ги купихме с голямо намаление, така щото се оказаха съвесем бюджетни покупки.
Облекло за главата
Да се ходи из планините с непокрита глава не е особено препоръчително нито насред студената зима, нито насред горещото лято. Причините за това са пределно ясни, така че няма да ги дикутираме надълго и нашироко. Искаме да обърнем внимание само на някои неща.
Разбира се, основна роля в защита на главата играе шапката. Нейната задача през лятото е да е лека, проветрива и да пази сянка. Зимната шапка трябва да е топла (например вълнена или поларена).
В редица случаи чудесна алтернатива на шапката предлагат полифункционалните кърпи тип Buff. Те са изключително леки и могат в рамките на секунда да бъдат превръщани от покривала за главата в кърпи за забърсване на пот от челото, носени на китката, от предпазващи врата шалове в лека маска тип "балаклава" и др. Изключително подходящи са за употреба от ранна пролет до късна есен.
Зимно време при особено неблагоприятни климатични условия (силен вятър и режещ студ) като алтернатива на шапката (а нерядко и в съчетание в нея) за защита на главата и лицето може да се използва маска тип "балаклава". В този случай е добре да се потърсят варианти, при които е осигурена вентилация в областта на устата и носа, за да може да не се стига до запарване вътре в маската.
Да се ходи из планините с непокрита глава не е особено препоръчително нито насред студената зима, нито насред горещото лято. Причините за това са пределно ясни, така че няма да ги дикутираме надълго и нашироко. Искаме да обърнем внимание само на някои неща.
Разбира се, основна роля в защита на главата играе шапката. Нейната задача през лятото е да е лека, проветрива и да пази сянка. Зимната шапка трябва да е топла (например вълнена или поларена).
В редица случаи чудесна алтернатива на шапката предлагат полифункционалните кърпи тип Buff. Те са изключително леки и могат в рамките на секунда да бъдат превръщани от покривала за главата в кърпи за забърсване на пот от челото, носени на китката, от предпазващи врата шалове в лека маска тип "балаклава" и др. Изключително подходящи са за употреба от ранна пролет до късна есен.
Зимно време при особено неблагоприятни климатични условия (силен вятър и режещ студ) като алтернатива на шапката (а нерядко и в съчетание в нея) за защита на главата и лицето може да се използва маска тип "балаклава". В този случай е добре да се потърсят варианти, при които е осигурена вентилация в областта на устата и носа, за да може да не се стига до запарване вътре в маската.
Облекло за крайниците
Крайниците на тялото не отдават толкова много толина, колкото главата, но запазването им топли и сухи през зимата е от ключово значение, защото те се "радват" на сравнително по-слабо интензивна циркулация на кръвта от другите части на тялото и са застрашени от преохлаждане и - в най-лошия случай - от измръзване. Проблемът с краката се решава основно с добри обувки и чорапи, които вече бяха обсъдени, така че тук ще обърнем внимание на друг елемент от защитата на краката - гетите.
Гетите могат да бъдат зимни и летни. Независимо, че гети се носят най-често тъкмо през зимата, когато се гази сняг и се цели да се избегне попадането му в обувките и съответно намокрянето и/или изстудяването на краката, (летни) гети могат да се носят и през по-топлите месеци, та дори и в моменти, в които ходите по къси панталони. Това е така, защото дори тогава краката ви могат да се натъкнат на достатъчно влага по пътя (утринна роса, мокра след дъжд трева и др.), нежелана мръсотия, която да бъде "посрещната" от гетите, а не от панталоните или краката ви, а според някои могат да предпазят и от ухапване на змии (слава Богу, нямаме "опит" в това отношение, така че не можем да потвърдим или отречем това). При всички положения е добре гетите да се закопчават отдолу (под петата на обувката) с помощта на каишка и катарама, а не да се връзват с връзки. Инцидентното и самоволно развързване на връзките е точно толкова неприятно, колкото и замръзналият през зимата възел, който не може да бъде развързан.
Що се отнася до ръцете, ясно е, че става дума за ръкавици. Най-добре е да разполагате с два чифта ръкавици - едни по-тънки и едни по-дебели. Тънките могат да се носят като основни при хладно, но не чак толкова студено време или пък да служат като долен слой под дебелите ръкавици в особено студени моменти. Дебелите ръкавици - които е добре да са и непромокаеми - следва да се използват за защита от при дъжд/сняг, вятър, както и изобщо при "стандартно" студено време.
Крайниците на тялото не отдават толкова много толина, колкото главата, но запазването им топли и сухи през зимата е от ключово значение, защото те се "радват" на сравнително по-слабо интензивна циркулация на кръвта от другите части на тялото и са застрашени от преохлаждане и - в най-лошия случай - от измръзване. Проблемът с краката се решава основно с добри обувки и чорапи, които вече бяха обсъдени, така че тук ще обърнем внимание на друг елемент от защитата на краката - гетите.
Гетите могат да бъдат зимни и летни. Независимо, че гети се носят най-често тъкмо през зимата, когато се гази сняг и се цели да се избегне попадането му в обувките и съответно намокрянето и/или изстудяването на краката, (летни) гети могат да се носят и през по-топлите месеци, та дори и в моменти, в които ходите по къси панталони. Това е така, защото дори тогава краката ви могат да се натъкнат на достатъчно влага по пътя (утринна роса, мокра след дъжд трева и др.), нежелана мръсотия, която да бъде "посрещната" от гетите, а не от панталоните или краката ви, а според някои могат да предпазят и от ухапване на змии (слава Богу, нямаме "опит" в това отношение, така че не можем да потвърдим или отречем това). При всички положения е добре гетите да се закопчават отдолу (под петата на обувката) с помощта на каишка и катарама, а не да се връзват с връзки. Инцидентното и самоволно развързване на връзките е точно толкова неприятно, колкото и замръзналият през зимата възел, който не може да бъде развързан.
Що се отнася до ръцете, ясно е, че става дума за ръкавици. Най-добре е да разполагате с два чифта ръкавици - едни по-тънки и едни по-дебели. Тънките могат да се носят като основни при хладно, но не чак толкова студено време или пък да служат като долен слой под дебелите ръкавици в особено студени моменти. Дебелите ръкавици - които е добре да са и непромокаеми - следва да се използват за защита от при дъжд/сняг, вятър, както и изобщо при "стандартно" студено време.
Comment Form is loading comments...