МАЛА ПЛАНИНА
Мала, Мала ... колко да е Мала тази планина? Този дял от Западна Стара планина граничи на юг със Софийското поле, на изток с Искърския пролом, на север с долината на Искрецка река (отделяща я от Понор), а на запад достига до Бучин проход, който се провира между нея и Чепън. От запад на изток е дълга 22 км, от север на юг - 13 км.
Удобни изходни пунктове за излети из планината са разположените в южното й подножие села Кътина, Балша и Градец, до които има редовен автобусен транспорт от София; намиращите се в Искърския пролом селища Владо Тричков, Луково, Реброво, Томпсън и, разбира се, град Своге, до които има удобен жп и автобусен транспорт; от север селата Свидня и Искрец, до които се достига с автобуси най-вече от Своге. Разбира се, възможности за "атака" на планината има и от Бучин проход, през който преминават автобуси основно за Годеч и Гинци, както и от селцата в западния планински дял - Дръмша, Чибаовци, Царичина, до които също може да се стигне с автобус.
Най-високият връх на планината е Церия (1234 м н. в.), разположен в северната й част. Планината е кръстосана от множество черни пътища и пътеки, свързващи разположените по периферията и дълбоко в недрата й селища, така че изборът на маршрути е пределно голям. Трябва да се има предвид, обаче, че, макар и ниска, тя не е за подценяване поради силното си членение, така щото произволно избран маршрут между две точки може да се окаже пълен с изненади и най-вече непредвидени слизания и качвания. Доколкото ми е известно добра туристическа карта на Мала планина не съществува, а на маркирани трасета не може да се разчита, така че внимателното предварително обмисляне на по-дълъг излет и ползването на GPS с карта е повече от препоръчително.
Погледнато като цяло, планината е перфектна за еднодневни излети. За ден човек може както да я прекоси от край до край, така и просто да се отдаде на леки разходки, съпроводени с гъбобер и всякакви други видове "-бер", из околностите на споменатите вече селища.
Удобни изходни пунктове за излети из планината са разположените в южното й подножие села Кътина, Балша и Градец, до които има редовен автобусен транспорт от София; намиращите се в Искърския пролом селища Владо Тричков, Луково, Реброво, Томпсън и, разбира се, град Своге, до които има удобен жп и автобусен транспорт; от север селата Свидня и Искрец, до които се достига с автобуси най-вече от Своге. Разбира се, възможности за "атака" на планината има и от Бучин проход, през който преминават автобуси основно за Годеч и Гинци, както и от селцата в западния планински дял - Дръмша, Чибаовци, Царичина, до които също може да се стигне с автобус.
Най-високият връх на планината е Церия (1234 м н. в.), разположен в северната й част. Планината е кръстосана от множество черни пътища и пътеки, свързващи разположените по периферията и дълбоко в недрата й селища, така че изборът на маршрути е пределно голям. Трябва да се има предвид, обаче, че, макар и ниска, тя не е за подценяване поради силното си членение, така щото произволно избран маршрут между две точки може да се окаже пълен с изненади и най-вече непредвидени слизания и качвания. Доколкото ми е известно добра туристическа карта на Мала планина не съществува, а на маркирани трасета не може да се разчита, така че внимателното предварително обмисляне на по-дълъг излет и ползването на GPS с карта е повече от препоръчително.
Погледнато като цяло, планината е перфектна за еднодневни излети. За ден човек може както да я прекоси от край до край, така и просто да се отдаде на леки разходки, съпроводени с гъбобер и всякакви други видове "-бер", из околностите на споменатите вече селища.
HTML Comment Box is loading comments...
